Проф. Юлиан Вучков: Герговият Гошо – прост свинар и натопорчен милионер

Вече десетки пъти изобличавам разрушения, вреди на герберите, начело с Борисов. Но не съм забравил червените велможи. Защото и те са отровна стока. И те се състезават яко с герберската безотговорност, наглост. Тези дни нетърпимо агресивният пословичен богаташ, но и натрапник Георги Гергов безсрамно взе да вика „ура” за Бойко Борисов. Според Гергов Бойко бил не само недостижим български, а и голям европейски ръководител. Совалката Борисов крепяла мира в Стария континент. Макар че Европа живее не мирно, а бурно, непредвидимо и се срива от арабските нашественици, задушава се от тях и е слаба повече от всякога.

На свой ред, аз пак ще запитам как Герговият Гошо – това момче много лошо – се е превърнал от прост свинар в яко натопорчен милионер. Как е станал собственик на четири малки държавици в държавата България?! Имам предвид части от стария Пловдив, огромни дялове от Пловдивския панаир, ЦУМ и „Слънчев ден” – почивният комплекс на ЦК на БКП в „Дружба” до 1989 г. За отбелязване е, че той почти не строи нови обекти, а притежава бивши и крупни държавни имоти. Защо след като все се представя за голям патриот и мре за България уж много левият, много социалният политик Гергов, не продаде на бедната ни страна ЦУМ на достъпна цена с оглед той да приюти Националния исторически музей. Защото е срамно НИМ – тази гордост на България – да е чак в Бояна. Той трябва да е в центъра на столицата, а ЦУМ е много подходящ за него.

Вече редовно слушам дебелашкия хумор на Гергов, просташките му сравнения, оценки пред камерите. Седи пред тях грозно разкрачен, самодоволно ухилен и зачервен като рак. Питам се дали ако се върне в училище, ще отвикне да говори толкова неграмотно и на нетърпим диалект. Той вече ще изкукурига, докато ни внушава, че България ще стане велика или поне много напреднала само ако се управлява от съюза на ГЕРБ с БСП. Тази комбинация явно ще го пълни с наслада, с медовина. Защото той сигурно ще е благодарен, че ще дои облаги от две крави: от ГЕРБ и БСП. А така ще натрупа още богатства, докато народът гладува, но той се пише уж ляв политик и закрилник на бедните, уж много щедър работодател.


Гергов купонясва с чалга певицата Ивана

Главното оръжие на Гергов е неспирното, грубо интригантство. Той неспирно насъсква едни срещу други, величае изгодните си съюзници, а ругае противниците им, за да излезе, че проблемите се решават както трябва от него, защото е ценен арбитър. От устата му се леят хули, клюки, измишльотини, заблуди. Гергов плаче за червения вожд и диктатор Станишев, който превърна БСП в затворена антинародна и антисоциална партия на онзи варварски капитал, който убива малкия и средния бизнес. Гергов хвалоти Миков, Станишев и плюе Корнелия Нинова. Защо? Защото тя вкара в парламента не 35, а 80 депутати ли? Защото тя пое и изнесе на гърба си избора на Радев за президент ли?! Не я идеализирам. И тя набута в Народното събрание негодни червени „другари”, въжеиграчи, фурнаджийски лопати като Вигенин, който вика „ура” за Русия сега, но ние помним как ходи в Украйна, където прегръщаше Порошенко – бандитския киевски господар. Нинова направи свой заместник от телесно превтасалата Деница Златева – това огледало на властолюбивата безпринципност. Златева не е с никого. Тя е само с интересите си.

Тя беше министър в служебното правителство на Огнян Герджиков, което махна куп областни управители и какви ли не още високи служители. Тогава тя имаше власт да раздели Боршош с директорския пост на НДК, защото неизбежно е притежавала достатъчно информация за дейността му. Но го е подминала, защото не се вълнува от погазените държавни и народни потребности. Тя излъга, че не са я натискали да оправдава Боршош. А фактически са я насилвали, и то много яко, защото оневиниха Боршош с 9 гласа против него, но с 10 герберски за него. А защо Борисов преназначава Боршош въпреки онези липсващи 18 милиарда в НДК, заради които Лиляна Павлова го уволни?! Да смятам ли, че Борисов закриля некадърния и безотговорния Боршош, защото чрез него удовлетворява партийни, финансови и други изгоди?!

Видях Златевата Деница за първи път, когато влезе в „Панорама” на БНТ с Бойко Василев. А Василевият Бойко е първи приятел на всички управляващи, въпреки уж остро зададените му критични въпроси. Все предизвиква между различните партийни гости сериозни спорове, но след тях все се оказва, че има съгласие за всичко, че няма никакви основания за големи тревоги, че положението в България е стабилно и къде по-велико от това през социализма. Пред „Панорама” Златева трупаше празнословия, но и заяви, че монументът на Бузлуджа нямало да има нищо общо с миналото, тоест с Тодор Живков. Не само тя, а и всички ръководители на БСП, от Луканов и Първанов до днешните, се разграничават рязко от Живков. Цели 30 години не казват нито една добра дума за него. Не изпълниха гражданското си задължение да анализират социалистическата действителност най-подробно, публично и като отделят доброто от лошото в нея, като развият нейния положителен опит. Лъжат навсякъде, че БСП е на 126 години. Но без 45 години социализъм и без близо 35 години живковизъм БСП е само на 30 години. В сегашната БСП ценни лица с леви убеждения и за социалната справедливост са само Антон Кутев, Александър Симов, Желю Бойчев, още десетина души от всичките 80. Сам Живков заявява в мемоарите си от 1992 г., че БСП не е негова партия, че тя няма идеология, принципи, авторитетни водачи. И че е докарала престъпния капитализъм у нас заедно с тъмносините бандити.

Хиляди редови членове на БСП не пренаселват поляната на Бузлуджа, защото са доволни от 30-годишната политика на БСП. Сега идват там, защото са отчаяни от Бойковото правителство и още веднъж, но напразно се надяват, че червената върхушка ще направи най-после нещо за свестния им живот, макар че не е сторила нищо подобно. Там пак се леят гръмки, кухи оптимистични речи, по-подходящи за живковото, но не и за днешното много тежко време.

Някои от сегашните червени големци хвалят само Георги Димитров. Все повтарят, че той е световноизвестен като герой от хитлеристкия Лайпцигски процес срещу него. А истината е, че този маниак предизвика Септемврийското въстание през 1923 г. въпреки мъдрото предупреждение на Димитър Благоев, че няма никакви условия за положителни последствия от него. След кървавия му разгром въпросният Димитров избяга в СССР. Там живееше безгрижно под покровителството на главореза Сталин, докато българите тънеха в люта бедност и в жестока несправедливост под короната на лицемера Борис Трети. Георги Димитров се върна у нас чак през 1946 г., или доста след като БКП дойде на власт. Установи се у нас чак когато разбра, че вече почти нямаше опасност за „великия” му животец, защото тежките битки между червените другари и опозицията вече намаляха много, дори стихнаха. Георги Димитров беше непоправим грандоман, авантюрист. Чрез ДС той гонеше и насилваше българите от Благоевградския край да се пишат македонци, макар че те достойно отказваха. Ревеше за Балканска федерация с тъпашкото очакване да я оглави, макар и да знаеше, че е по-слаб диктатор от бесния югославски господар Йосип Броз Тито. С една дума Г. Димитров не е патриот, а безогледен национален предател. Той е звярът, който искаше Народният съд да убива и затваря не само фашистките чудовища, а и невинни интелектуалци, доброжелателни критици на социалистическата система. Той беше непоправим пияница. Речите му бяха претъпкани с кухи, нетърпимо гръмогласни и празни лозунги, клишета, елементарни и нагло натрапвани поучения.

Тодор Живков далеч не е безпогрешен. И той преследваше някои ценни хора, щом те застрашаваха управленското му всемогъщество. И той допускаше страната ни да търпи големи загуби, защото се строяха важни, но и безнадеждни обекти по безотговорното предложение на негови ласкатели. Но неговите достойнства, приноси явно бяха повече от пороците му, от провалите му. Той, а не Георги Димитров имаше решаваща заслуга България да е успешно търгуваща, но и успешно произвеждаща страна за всички хора с работа и в условията на една подредена държава.

Резултат с изображение за Юлиан Вучков

http://retro.bg