Радан Кънев: Борисов може да допълзи по корем до пълен мандат, но с него ще пълзи и цяла нация

  • Възниква въпросът Борисов изобщо управлява ли държава или управлява само кризи, които сам е създал.
  • Разрушаването и на Реформаторския блок, и на т.нар. Патриоти въобще не е случайно събитие за ГЕРБ.
  • В политиката глупостта си има цена.
  • Когато един премиер предложи смени в правителството и те не бъдат приети от парламентарното мнозинство, това има само едно последствие и то е оставка на самия премиер.
  • Огромен риск има на следващите избори да се събудим с антиевропейско мнозинство в българския парламент, което никога не е било.
  • Боя се, че сме бавни в подготовката си. Не се колебая да го кажа.
  • Европа има само два пътя – превръщане във федерална, суверенна единица или пълен разпад.

– Господин Кънев, изявлението на вицепремиера Валери Симеонов от началото на седмицата за проблемите в управляващата коалиция – за едноличното управление на Борисов, за лобизма и липсата на комуникация, поне привидно напомня за ситуацията с Вас в предходния кабинет „Борисов“. Тогава Вие бяхте председател на ДСБ и участвахте в коалицията с Реформаторския блок. През 2015 имаше няколко случая, в които поставяхте ултиматуми на премиера и в крайна сметка напуснахте управлението първо еднолично, а после и партията Ви. Тази прилика само привидна ли е или наистина текат сходни процеси?

Има един елемент, който не е привиден. И той е, че подобно на Реформаторския блок в предходния парламент, и т. нар. „Обединени патриоти“ са всичко друго, но не и единна политическа сила, която да може да преследва обща политика и да заема силни общи позиции пред по-големия партньор. А когато един без друго по-малък партньор е и вътрешно разделен, той е и крайно безпомощен в опитите си да прави политика.

Разбира се, тук има сериозно културно различие между лидерите на Реформаторския блок и тези на „Обединените патриоти“, които правят шоуто много по-голямо и разбираемо за хората. Напоследък шоуто между Сидеров и Симеонов замества политиката в България. Това е тъжна констатация, но може би задоволява глада за зрелища на част от населението.

А има и една много голяма разлика, която определя защо никой не иска да си тръгва от сегашното управление. И това е, че все пак по-голяма част от проблемите между Реформаторския блок, или по-точно част от него, и ГЕРБ бяха за политика. Те бяха за много конкретни политически посоки, за решения, за това накъде ще се движи държавата – една битка, която в крайна сметка загубихме. И то не беше битката да стоим във властта или парламента, а именно битката за посоката.

– Да, при Вас основен проблем бяха законодателни различия. Сега обаче сякаш търканията са заради кадрови промени и междуличностни различия. Какво показва това за сегашното управление, каква е разликата?

Разликата е много голяма. Аз съм бил много критичен към част от Реформаторския блок и сигурно продължавам да бъда. Но не мога да отрека, че по много важни политически въпроси ние бяхме единни и удържахме единно смислени позиции. Ще дам пример с настойчивите опити на министър Горанов да открадне пенсионните спестявания на няколко милиона българи. По този въпрос в Блока тогава нямаше противоречия, когато нямаше – удържахме. Това беше просто политическо правило.

Това в момента е една системна криза, която се дължи именно на липсата на политика. Всичко друго е вторично. Основното е, че държавата е без посока. И самият премиер е без посока, без всякаква воля да наложи определени промени в управлението и оттам властта се свежда до подобни нелепи сблъсъци за постове и бягство от кризисен пиар в кризисен пиар.

И вижте къде е системната слабост. Аз дори бих казал системния провал на премиера Борисов. Той е именно, че бягайки от кризисно решение в кризисно решение, той започва да се спъва. В едно кризисно решение той искаше да прехвърли казуса „Гинка Върбакова“ върху Теменужка Петкова. Не му се получи. В следващо кризисно решение искаше да прехвърли драматичното развитие на проблемите на майките на деца с увреждания върху социалния министър. Втори път не му се получи. Сега иска да прехвърли една трагедия, дължаща се на ужасяваща комбинация от корупция, некомпетентност и небрежност върху трима министри този път и да даде знак, че е способен да променя поне кадрово управлението, ако не като посока. Все повече се очертава, че пак няма да му се получи. И вече възниква въпросът – той изобщо управлява ли държава или управлява само кризи, които сам е създал.

-Добре, но изглежда, че и при предходния кабинет на Борисов, и при сегашния Валери Симеонов – а преди това Вие, започнахте да изразявате гласно и ясно проблените във властта около една година след създаването на коалициите. Защо се получава така и толкова дълго се мълчи за проблеми, които може би са били очевидни от самото начало?

Не съм съгласен. Първият остър конфликт, за който напомних и беше свързан с частните пенсионни фондове, избухна на 15 декември 2014 година. Тоест точно две седмици след съставянето на правителството. И беше много тежък през цялата тази година, която бяхме във властта се преминаваше от конфликт в конфликт и в основната си част бяха принципни по характера си. И в огромния брой от случаите постигахме поне частен успех. Така че да се твърди, че ние сме си мълчали една година, е нещо, което забелязвам, че започна да се превръща в публична истина, но в никакъв случай не е факт.

– Сам споменахте, че при последните две правителства, в които Борисов е в коалиция, той се коалира с партньори, които така или иначе имат вътрешни проблеми. Има ли нещо, което се крие зад този избор, или е единственият възможен вариант, както казва той?

Формално погледнато, той няма други възможности и в двата случая в рамките на парламентарното мнозинство. Отвъд този формален поглед Борисов и Цветанов много старателно подклаждат и насърчават вътрешните конфликти в коалиционния си партньор. Аз няма да се наема да кажа заедно или независимо един от друг, защото има белези и за двете. Тоест – разрушаването и на Реформаторския блок, и на т.нар. Патриоти въобще не е случайно събитие за ГЕРБ.

И парадоксално е… вижте, в политиката глупостта си има цена. Нежеланието да четеш и да се образоваш какво всъщност е демократичен политически живот, си има цена. С тази системна селска хитрост в името на дребни порции от властта ГЕРБ се набутват сами в тези кризи и сами се лишават от възможността да провеждат политика.

Това, обаче, е много страшно в сегашния свят и в сегашната Европа. В тази тежка обща криза, която се намираме, тази неспособност на нашата власт да води реална политика е далеч от това, че е малко жалка гледка. Жалката гледка можем да я преживеем, но липсата на воля за политически решения и фактът, че в сегашната ситуация лица от типа на Волен Сидеров изглежда имат значителна тежест при взимането на решения в държавата – това вече си е жива трагедия.

И още един мит, който виждам, че много приятно се насажда като опорна точка от хора, близки до ГЕРБ: че РБ и конкретно аз и колегите от ДСБ, сме участвали в управление със същия формат. Категорично не сме участвали в управление с Волен Сидеров и това въобще не е малка подробност. Волен Сидеров е дълбоко свързан с чужди интереси и дълбоко свързан с ДПС. Неговото присъствие или отсъствие от властта въобще не е нещо, което може да се пренебрегне. Това е ключов въпрос. И напомням, че през първия си мандат Борисов пак управляваше със Сидеров. Това не е сефте.

– Според Вас тази коалиция, с всички кризи, в които влиза, може ли да изкара пълен четиригодишен мандат? Изглежда сякаш премиерът този път твърдо е решил да не се стига до предсрочни избори, за да не му се подиграват, както той сам каза?

Да, само че той вече си е за подигравки. Има правила в демократичната политика и когато един премиер предложи смени в правителството и те не бъдат приети от парламентарното мнозинство…

– Както тази седмица Цветанов намекна, че ще стане.

Както вече се случи, както днес намеква Цветанов. Това има само едно последствие и то е оставка на самия премиер. Демонстрира, че от една страна е всевластен да раздава чуждите пари наляво-надясно, предполагам, че и с крадените пари също е толкова лесно, а същевременно не може да вземе елементарно политическо решение. Всичко това е много тревожно за това, с което Борисов си кичи ревера. Това руши стабилността в страната.

Ако ме питате може ли да изкара до края на мандата си – видимо е готов, да. И може да допълзи по корем до 2021 година. Така изглежда. Но нашият проблем е очевиден и той е, че по корем няма да пълзи само Борисов. По корем ще пълзи и цяла нация.

– Няколко пъти споменахте думата „стабилност“, която се използва като мантра за управленията на Борисов. Вчера президентът сякаш подкрепи тази теза, казвайки, че ако в близко бъдеще има предсрочни избори, те няма да доведат до алтернатива. Не бетонира ли така властта на ГЕРБ за известно време и означава ли това, че той се разграничава от БСП, които твърдят, че искат предсрочни избори?

Едно нещо е сигурно и то е, че ако ГЕРБ и Борисов упорстват на запазване на премиерското кресло достатъчно дълго, през това време в страната ще зрее и ще се засипва едно по същество антиевропейско движение – ляво-популистко, насочено по-скоро към обслужване на руската политика в рамките на ЕС. Движение, което има нужда от време, за да укрепне, за да може да победи. В момента то не може да победи. Най-голямата услуга, която някой му прави, е именно Борисов. Той едновременно не провежда ясна европейска политика, държи „сидеровците“ близко около себе си, но стиска властта от името на дясна и проевропейска политика.

– Тоест смятате, че президентът, въпреки че привидно е на различна позиция от БСП, всъщност помага да постигнат по-добри резултати на следващите избори?

Президентът подкрепя това измършавялата българска левица да се превърне в нова консервативна десница от Орбанов тип. Знае, че тя има нужда от много време за това. Името социалистическа в заглавието не е никакъв проблем. Разликите между социалисти и крайнодесни консерватори в Източна Европа са крайно незначителни, а приликите са огромни. Дали ще говорим за румънските комунисти, дали ще говорим за Роберт Фицо в Словакия, за комунистите на Земен в Чехия или т.нар. консерватори в Унгария и Полша – това са едни и същи политически сили. Те са авторитарни, корумпирани и неевропейски. Те представляват една мощна линия в европейската политика. Съвсем не само на Изток. Ако на Изток доминират, то на Запад са със засилващи се позиции, често пъти спонсорирани от външни на Европа фактори. Като общо правило за национално социалистическите фактори – те са изключително крадливи.

Един от интересните исторически факти е, че националният социализъм винаги печели с лозунги срещу богатите и корупцията, но уникално бързо, несравнимо по-бързо от демократичните формации, се ояжда и корумпира. Нещо, което в момента в Унгария и Полша е видимо много лесно. А в Чехия с избора на един класически олигарх за премиер и то с гласовете на комунистите, стана просто фрапантно прозрачно. Чешкияе случай е все едно гласовете на БСП и „Атака“ Васил Божков да стане премиер на България.

И това казвам – България не е готова за подобно развитие. И слава богу. Това, което виждам е, че на Радев му се иска достатъчно време, за да може този процес да се подготви. И съм изключително тревожен, че ние в дългосрочен план не сме имунизирани.

– Според Вас възможно ли е президентът да направи своя политическа формация, както намекват от ГЕРБ. И това би ли имало значение за тези процеси? Не би ли било удар върху БСП и възможно ли е да се стигне до сценарий, подобен на този с президента Първанов и АБВ?

Не. Никакво значение няма дали президентът подготвя собствен проект или подкрепя линията на Корнелия Нинова за завой към националсоциализма, защото въпросът е каква би била политическата ориентация било на една коалиция между двете, или на единна политическа сила. И в двата случая – те са си хвърлили техния зар. Поведението на Нинова и на президента, апропо, и на Първанов, особено в политиката с Македония, не оставя никакво съмнение. Македония е много важен лакмус особено през този месец, в който се намираме и който ще завърши с гласуването на референдума за споразумението с Гърция. Защото Македония показва нагледно и силно как между българската и руската външна политика и национални интереси има огромно разминаване. И тук забравяме всякакви фили и фоби и наистина гледаме нашия национален интерес съвпада ли с националния интерес на Руската империя? Категорично не. За нас влизането на Македония в НАТО и в перспектива в ЕС е реализация на национален блян, който е значително по-стар от държавата.

– Това все пак е постижение на кабинета на Борисов.

Категорично да. Аз няколко пъти съм го признавал. Въпросът е, че в момента си позволява да му го издърпат под краката с активната роля на Волен Сидеров. Борисов не може да озъби клоуна Сидеров да руши крехко постигнатите отношения между България и Македония, което е голям успех на Борисов, това показва, че стабилността и дори сигурността на страната са вече загубени.

Отново се връщам към поведението на левицата. Тук отварям скоба – забележете, че в Македония управлява левица и тя извърши пробива. И вместо Нинова да се възползва от това нещо, от сестринското си положение, ако щете, тя може да има майчинско положение спрямо Заев, тя се нахвърля със същите опорни точки, с които се нахвърля Вучич в Сърбия, Груевски в Македония и Орбан в Будапеща, които малко по-прикрито, но съвсем ясно Кремъл поддържа. Нинова обслужва същата линия, която скара смъртно Москва и Атина, което доскоро считахме за невъзможно, защото намесата на руснаците против влизането на Македония в НАТО е толкова брутална, че истински възмути управляващите кръгове в Гърция, които се възприемаха по-скоро като русофилски.

Тук не става дума за фили и фоби, а за ясна защита на националния интерес, и БСП, Радев, Сидеров, Първанов са си направили своя избор. Не мога да коментирам Каракачанов, той винаги е по-хлъзгав в изборите си, но и надали е много важен като самостоятелен фактор. Тези, които не са направили своя избор, са ГЕРБ. Те се лашкат между едно крило, което ласкае Бойко и му казва, че ще е новият Орбан, и едно крило, което разбира, че техните избиратели са категорично европейски настроени. И забележете – не използвам думата проевропейци, защото ние, поне десните хора в България, сме българи и европейци. И не сме пробългари, не сме и проевропейци.

– Казвате, че колкото повече съществува това правителство, то подава топката на подобни антиевропейски процеси. Предсрочни избори ли са изходът, за да може това да бъде прекратено? Наистина ли има опасност, ако все пак Борисов изкара мандата си, на следващия ден да се събудим в една съвсем различна ситуация, както видяхме, че стана в няколко европейски страни?

Без всякакво съмнение има точно такава опасност. Предозирането на Борисов във властта, особено в сегашното му безпомощно състояние, създава огромен риск на следващите избори да се събудим с антиевропейско мнозинство в българския парламент, което никога не е било. Това ще е първият случай. Какви ли не свинщини сме имали във властта, но не сме имали антиевропейски мнозинство.

Тази вълна премина през няколко източноевропейски държави. Тя се дължи до голяма степен на умората на хората от еднотипен, но все по-корумпиран и пасивен в реформите режим. Това беше финалът на „Гражданска платформа“ в Полша. Забележете колко ласкателно сравнявам ГЕРБ с една все пак успешна политическа сила. Много по-страшен ще бъде финалът на ГЕРБ в България, ако устискат без промяна докрай. Така че, от една страна, безспорно решението е в по-бързи избори…

– А десните въобще готови ли са за предсрочни избори?

От друга страна, това решение е недостатъчно, защото след такива избори трябва да се случи това, което не се случи през 2014-2015 година – промяна на европейската политика на България. Първо истинско прилагане на европейските правила вътре в държавата и второ – една активна национална политика, която да защити националния ни интерес. А нашият национален интерес е една по-силна Европа. Не трябва да си правим илюзии.

– Избягвате обаче прекия отговор на въпроса дали десните са готови за предсрочни избори.

Не, напротив. Даже в бележките, които съм си нахвърлял за интервюто, е записано да не избягвам този пряк отговор.
Не. Именно поради тази много тежка ситуация – лявото се превръща в ясно антиевропейско, ГЕРБ и коалиционните им партньори също са частично антиевропейски, а останалото е някакъв безпомощен институционален миш-маш. Включително вътре в самия ГЕРБ. Отговорността на европейската десница в България в тази ситуация е огромна и категорично не сме готови да я поемем. Боя се, че сме бавни в подготовката си. Не се колебая да го кажа.

– Десницата е много раздробена – Демократична България, ДБГ, СДС, движение „Възраждане“ на Софиянски и Капон, нова „Волт“ на отцепил се от ДБГ бивш депутат. Това какво показва за дясното, което по думите Ви би могло да прекрати тези назряващи процеси, и възможно ли е нещо да се промени при това положение?

Не бих се занимавал с това изброяване по две причини. Първата е, че очевидно избoрен и гравитационен център на демократичното дясно в България е „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“ и ДСБ.

– И „Зелените“.

Да. Ако нещо може да се изгради и то да е сериозно, не може да бъде извън този гравитационен център. Той е чисто електорален. Това е факт. Второто обаче е дали в рамките на самата „Демократична България“ има готовност да бъде основа на сериозно обединение. Сериозно обединение означава две посоки. Едната е към привличане на всички възможни партньори и обединяването им в сериозна и единна структура, която да не прилича на РБ.

И тук се връщам в началото на разговора. Към очевидния факт, че РБ влезе разделен и в парламента, и във властта, което го направи доста излишен изначално.

Тук ще дам малко по-мащабен пример, ще ме извините. В РБ имаше една теза, че, видите ли, той бил като Европейския съюз – много трудно се взимат решения, много сложно се постигат компромиси, всеки в крайна сметка си е независим и си има своите интереси и общо взето, какво в ЕС в момента всеки си преговаря с руснаците за някакъв свой си интерес и после се чудим защо не стигаме до обща позиция и сме най-богатата общност в целия свят, а сме стратегически безпомощни. По същия начин РБ беше стратегически безпомощен.

Аз мисля, че всеки разумен десен европейски политик не само в България, а и много хора от левицата и политическия център, си дават сметка, че Европа има само два пътя – превръщане във федерална, суверенна единица или пълен разпад. Колко време ще отнеме едното или другото – не сме врачки, за да предвиждаме, но тенденциите са очевидни, а някой трябва да има смелостта да го каже и шепа европейски политици имат тази смелост.

По същия начин българското дясно, ако иска да изпълни функцията си да запази и засили европейското бъдеще на България, да я превърне в реална част от Европа – от социалния статус на отделния българи, през сигурността му, до възможностите му за развитие да са европейски, защото нито едно от тези неща не е, то трябва да бъде ясно, че и българската десница има нужда от единно бъдеще. И пак не бих искал да съм врачка, за да хвърлям боб кога. Но пак е „или, или“ – или ще стане,  или ще стане поредния разпад.

– Поне за момента изглежда, че това не се получава, съдейки по това колко време отнема на партиите от „Демократична България“ да излязат с обща позиция. Тоест малко пак приличате на Европейския съюз.

Важните политически решения обикновено са трудни. Това означава и че се взимат трудно, и че на пръв поглед изглеждат невъзможни преди да бъдат взети. Така е било и със самото създаване на ЕС още по времето на Европейската общност за въглища и стомана. Същите кресльовци, които в момента наричат себе си консерватори, а са най-обикновени националисти и левичари и във Франция, и в Германия, са крещели абсолютно същите простотии. Характерното е, че този тип хора са си мошеници и безочливи по природа. Така че това, че 70 години по-късно този континент живее в мир и нарастващо благоденствие, не е повод да кажат „тогава дрънкахме глупости“, а е повод да използват всяка криза, за да бъдат по-шумни. И както тогава е изглеждало невъзможно, но все пак хората с разум и смелост са взели решенията, така ще стане и тук. Но както и тогава, е необходимо поколение от лидери, което излъчва сила и смелост. Лидери, които Европа в момента сякаш ражда тепърва.

-А в България дали ги има?

Същото се отнася и за дясното в България. Всеки призив за обединение се посреща на нож в партийните апарати и това е напълно логично. Но със сигурност има моменти на лидерство, когато се преодоляват партийните апарати в името на това, което желаят много широк кръг избиратели. Включително тези, които са гласували за нашите отломки на последните избори, а те бяха учудващи много предвид състоянието, в което се явихме. Кръгът от тези избиратели включва и тези, които гласуват за ГЕРБ, защото преценяват интереса си за оставане на все пак някакъв европейски път за развитие. Божем, както се казва.

– Казвате, че предсрочни избори са изход от ситуацията. В същото време признавате, че десните не са готови за обединение и въобще за избори. Има ли възможност в скоро време да видим процеси, които да покажат, че дясното се обединява? Дали избирателите ще повярват, че този път е различно, при положение че вече имат зад гърба си примера на РБ и всички останали обединения преди него, където доста често междуличностните отношения и желанието за власт като че ли разсипват коалициите?

Аз разбирам въпроса Ви много добре, но доколкото става дума за стратегията и тактиката на един процес, който колкото е задължителен, толкова е труден, искам да напомня, че аз вече съм претърпявал сериозен личен неуспех в реализирането на подобна стратегия. И неслучайно в момента не съм лидер на нищо. Така че този въпрос в моите очи е към Атанас Атанасов, към Христо Иванов, а защо не и към Димитър Делчев и Румен Христов. Тези хора, които носят политическата отговорност да водят партиите си и специално Атанас и Христо, които са съпредседатели на „Демократична България“, която, както казах, е неизбежния гравитационен център на обединение. Тяхна е и отговорността, тяхна е и свободата да изберат стратегия за постигане на очевидните цели.

– Да разбирам ли, че според Вас подобно обединение би било възможно с ДБГ и СДС?

Не, това е отговор, който не мога да Ви дам. Или, по-точно, не трябва да Ви дам. Този, който е за мен, ще си го пазя за другия петък, когато имаме заседание на партийното ръководство и ще го споделя там. Но тази болезнена коалиционна тема и предизборно, и следизборно, в българската политика е лидерска работа и не искам да се бъркам, където не ми е работа.

http://offnews.bg