Радикалният ислям пълзи към Факултета

Проводници на радикален ислям се опитват да проникнат в емблематичния ромски квартал Факултета в София, научи „Труд“ от източници в общността.

Бедността в гетото е видима навсякъде, дори в състоянието на магазините и заведенията тук. Повечето от тях са малки и невзрачни. Всякакви храни се продават в семейни магазинчета с размери почти като на будка за вестници. Един от новите и представителни търговски обекти край главната улица е дюнерджийница. Работещите в нея са местни роми, но не и собственикът.

Според източниците ни притежатели на няколко подобни заведения са преселници от мюсюлмански държави в Близкия Изток, които живеят и въртят бизнес в страната ни от години. Закупуват малки магазинчета или отварят дюнерджийници, като по този начин се опитват да навлязат в квартала и общността. Това гарантира влияние, защото във всеки магазин тук има книга с длъжници – вересията е масово явление. Плащането й не винаги е в пари. Може да бъде и под формата на глас – на изборите.

Друг начин за навлизане на ислямизма в гетата е чрез спечелване доверието на някой тартор с голям род, той става нещо като имам. Подобни примери има в ромските квартали в Пазарджик и Пловдив. Небезизвестният имам Ахмед Муса, обвинен в проповядване на радикален ислям, е бил християнин евангелист преди да приеме исляма, да пусне брада и да се увлече по доктрината на „Ислямска държава“. В момента такива опити за налагане на опасни влияния се правят и във Факултета, потвърдиха източниците ни.

В началото се организират тайни сбирки и срещи, на които се опипва почвата с беседи за исляма. Преценяват се хората и ако бъде открита склонност към радикализация, се избират няколко, на които се предлагат примамливи възнаграждения с цел привличане към каузата. Това са хората, които заедно със своите близки по-късно манифестират религиозната си принадлежност с поведение и външност – бради, бурки и т.н. Пример – Пазарджик.

Всеки, който отиде във Факултета, ще забележи, че там има множество евангелистки църкви. Това не са храмове в класическия смисъл, а къщи или помещения, преустроени в молитвени домове. Отличават ги само табелите край вратите. Пасторите са роми.

Евангелистите от години са силно представени в циганските гета. През 90-те това християнско течение навлезе у нас и набра широка популярност не само сред ромския етнос, за което не малка роля изиграха и така наречените „помощи“ – регулярни дарения в натура, основно на храни и дрехи втора употреба, изпращани от църкви в Западна Европа и САЩ.

Днес подобен похват използват и лица, които се опитват да насаждат радикални течения на исляма в гетата. Те обаче плащат кеш. Евангелистки пастор, с когото екипът ни разговаря във Факултета, обясни, че почти всички от жителите му са християни, но има и мюсюлмани. На въпрос дали има опити за насаждане на радикален ислям обаче, той увери, че лица с подобни намерения няма да бъдат допуснати от хората в квартала. Какво реално ще се случи, когато на масата се появят парите, остава да гадаем, но примерът с пазарджишкия квартал „Изток“ не дава поводи за оптимизъм.

Ромските гета са благоприятна почва за развитие на всякакви опасни радикални идеи, защото бедния, гладен и необразован човек е уязвим за манипулация. В период на предизборна кампания от това се възползват и политически сили от
всички диапазони по оста ляво-дясно.

Дилърите на гласове в кварталите се знаят от всички. Това са най-често по-заможни роми, които се занимават с лихварство. Разпознават се лесно – дрехите им са по-хубави, физически добре сложени са, а лицата им имат характерен израз на превъзходство. Разбира се, карат големи, нови (или не чак толкова) автомобили от престижни марки, които едвам минават по тесните, осеяни с кал и дупки улички в квартала.

Имат тетрадки с имената и лични данни на длъжниците си, които в изборния ден биват принуждавани да гласуват за определена партия. Често срещу пускането на бюлетина жертвите дори не получават пари, а само опрощаване на лихвата за месеца, или на част от дълга.

ПОЗИЦИЯ

Кой търгува с ромските гласове

111111111112Петко Асенов, комисар на ромите в България на Световната ромска организация

Обикновено за проблемите на ромите започва да се говори в предизборно време и никой не ги пита дали са доволни от “изпълнените“ обещания в предишните избори.

Знае ли се кой държи ромските гласове в циганските махали? Естествено, че се знае от всички големи партии и лидери.

Първо, това са част от неформалните лихвари, които държат лични и банкови карти на голям брой длъжници. Второ, това са собственици на хранителни магазини, дори се твърди, че те имат повече гласоподаватели и от лихварите. Няма магазин без такава книга с пълните данни на лица, получавали храна на вересия. Знае ли полицията, прокуратурата за всичко това?

Хората от ромските квартали и днес джапат калните помии, които управниците наричат улици. През лятото в тези махали вони от мърша и разлагащи се парцали. Туберкулозата и редици забравени през годините болести станаха зловещи спътници на ромите. Стотици болни хора бяха оставени сами да се лекуват, след като националната здравна каса спря правата им, защото са длъжници.

Ще се върна към 7 април 1999 г., когато „ромски лидери и организации“ подписаха споразумение с правителството за приемане на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в обществото. Това уникално постижение си остана в архива. Какво ли щеше да бъде, ако поне половината от него се бе реализирало на практика?

На 26 март ни предстоят парламентарни избори, кандидатите за народни представители и ромските лидери, ще прилъжат най-гладните с напудрени програми и кючеци. В зората на демокрацията това беше лесно – по шише олио, дрешки втора употреба, няколко кебапчета с бира и цялата махала е твоя. Може пък този път ромите да извъртят някоя изненада на нашенските политици и ромски лидери. Възможно е и друго – този път кандидатите да се съобразят с потребностите им население и ясно да кажат с какво реално могат да им осигурят по достоен живот? А дотогава братя роми, спете спокойно, все още ви броят за електорат!

От

trud.bg