Разпад с насилие не се спира

Ако има нещо по-отблъскващо от избухналото насилие в Каталуния в неделя, това са поредната проява на двоен аршин и бягството от отговорност на официален Брюксел. „Референдумът е незаконен“, заявиха от Европейската комисия след цял ден мълчаливо съзерцание на ескалиращото напрежение в испанската провинция, растящия брой на битите и ранени граждани и полицаи и очевидното безсилие на испанските власти да овладеят ситуацията. Да наречеш „вътрешен проблем“ всичко това, като застанеш на страната на силния и му дадеш коз за оправдание на „неприемливите методи“, е висша форма на лицемерие. Защото същият този Брюксел подхожда по съвсем друг начин, когато си приписва правото да раздава „справедливост“ и „правосъдие“ – да речем в Донбас, Сирия или Косово.
Ама те не били в ЕС. Значи там може всичко: референдуми, разпалване на конфликти, в които финансираме и въоръжаваме опозицията и стимулираме сепаратистите, признаване на цели държави и какво ли още не. Тогава ревем за спазване на „човешки права“ и за „правото на народите на самоопределение“. Ако обаче огънят подпали нашата черга, такива работи са „неприемливи“! Още повече, че Рахой е от ЕНП, а ЕНП управлява ЕС, кралят на Испания също е „наш човек.“ Разни там „принципи“, „ценности“ – всичко е вятър и мъгла за балъците, когато трябва да спасяваме собствените си кожи. Но защо въобще ни е нужен ЕС, след като нямал отношение.
Цивилизованият подход трябваше да бъде активно посредничество за решаване на кризата, но явно това важи само за държави и народи „втора ръка“. Какво пречи на Меркел и Макрон например да спретнат споразумение, подобно на Минското за Източна Украйна, и да принудят Мадрид и Барселона да седнат на масата за преговори? А може би в Брюксел си мислят, че след цялата тази вакханалия проблемът е решен и ще отшуми от само себе си?  Кой? Рахой ли ще обединява нацията си след кръвопролитията? Защо за неговата оставка се мълчи, а за вече „отписани лидери“ ЕС настоява в „официална позиция“?
Впрочем и други не по-малко скандални аналогии могат да бъдат приведени като примери за отвратителното лицемерие на брюкселските началници. След референдума в Крим, който исторически принадлежи на Русия и бе върнат там, където му е мястото, при това без капка кръв, Путин бе наречен диктатор! Обратно – Рахой, който смаза референдума в Каталуния с насилие, бе оправдан като „демократ“ със „законните си действия“… „За Косово може (отделяне), за Каталуния – не“, се възмути преди ден сръбският премиер Вучич. Ами така е, защото в Испания бият демократично, а сръбският бой е тоталитарен! Нищо, че ЕС тогава се наведе пред Вашингтон и раболепно призна един чисто терористичен анклав в Югоизточна Европа.
Няма разумен европеец, който да смята, че раздробяването и разделението водят до нещо добро. Като цяло всеки сепаратизъм, особено под нечий диктат, е опасен и може да отприщи по-големи проблеми за доста държави, вкл. и за нашата. Но безпринципното двуличие и политиката на двойни стандарти, с които подхождаш избирателно, един ден се връщат като бумеранг. А разпад с насилие не се спира

Валентин Георгиев

http://duma.bg