Самотният остров и Големият

На самотен остров попадат двама корабокрушенци – единият е голям, другият – съвсем малко човече. Минало време и едрият предложил на дребния:

– То се видя, че няма да оцелеем, но поне за единия от нас може да има шанс. Ще трябва да хвърлим чоп кой кого ще яде.

– Ама честно ли? – попитал малкият.

– Абсолютно. Виждаш ли тези два пръста? Единият съм аз, другият си ти. Ако посочиш пръста, който съм намислил да си ти, ще ме изядеш, ако не – аз тебе.

Посочило човечето единия пръст.

– За съжаление аз печеля! – въздъхнал големият с блага усмивка.

В края на годината нали се правят равносметки. Та ето накратко това се случи в съдебната система през 2017. Големият излапа почти всичко.

За тримата големи сред магистратите се смятат главният прокурор и шефовете на Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Те по право са членове на Висшия съдебен съвет. На практика обаче единият от тримата е по-голям от останалите двама. Това право не е писано никъде, то е присвоено право. Единствената институция, която може да го санкционира, е Висшият съдебен съвет, но не го прави по ясни причини – зависимост от него.

Двата най-драстични примера, които предизвикаха и протести (вече силно девалвирали), бяха случаите ЦУМгейт и полулегалните срещи на Сотир Цацаров с генералния прокурор на Русия Юрий Чайка. Един от другите двама големи – шефа на ВКС Лозан Панов поиска на пленум на ВСС Цацаров да отговори на въпроси около ЦУМгейт с участието на главния прокурор. Цацаров рече, че точно пък на него няма да отговаря и напусна заседанието. За срещите си с Чайка в Москва и София не удостои с отговор по същество. Било по силата на някакъв договор, сключен още по времето на предишния главен прокурор Борис Велчев.

В една правова държава това е не просто недопустимо, то е абсурдно. То е все едно по време на съдебен процес съдията да напусне, защото не му е симпатичен адвокатът на обвиняемия. Пазителят за спазването на закона Сотир Цацаров показа среден пръст на същия посред бял ден и пред очите на цялото т.нар. общество.

До брега на самотния остров България от време на време пристигаха бутилки с послания от Европейския съюз, но без никакъв ответ от местните власти. Те си тълкуваха препоръките както дявол чете евангелие. Дори се изказваха, че няма нужда от никакви мониторинги, послания тям подобни, щото сме суверенна държава и да ни оставят най-сетне намира. На европейските магистрати явно им писна, защото последният доклад даваше възможности за най-разнообразни тълкувания. Цацаров много го хареса.

И тогава какво? Ами нищо. Продължаваме напред, както обича да се изразява Кубрат Пулев. Разпадът върви стабилно, без ексцесии и простотии. Лошите са посочени, Пеевски пусна нарочни издания и облепи карето около Съдебната палата с ликовете на враговете – негови и на Цацаров.

Аборигените се озъртат и се питат кой всъщност командва? Защото някак си усещат, че не ще да е толкова просто двама-трима души да подчинят всички останали властимащи. При демокрациите е прието, че „власт контролира власт“, това е доказано ефективен начин и никой не го оспорва. При нас и четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна, са в пълна хармония. Няма разделение, обичат се. След два недовършени мандата Борисов реши: преминаваме към любов. Който откаже, бива държан за чувствителни места от тялото, докато му дойде акълът.

Така взаимно се „контролират“ – ще предприеме ли главният обвинител на републиката обвинение или не, зависи от чувствата и добрите обноски между властите. В детската песничка „Къщата, която Джек построи“ всички обитатели на двора действат според своите естествени наклонности. „А това е котак, който гони и хваща грабливата птица, която краде тази едра пшеница, в тази къща, която Джек построи…“ А в къщата, която КОЙ построи, лентата е пусната отзад напред. Грабливата птица контролира положението.

Лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева смята, че премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и депутатът от ДПС Делян Пеевски „не са задкулисието, те са фигурите, инсталирани на сцената“. Според нея задкулисието трябва да бъде търсено в Москва и в кръговете около бившата комунистическа партия. „Политическият картел у нас се ражда от техния общ произход – от средите на бившата БКП“, заяви Дончева пред Би Ай Ти.

Вярно ги реди Татяна Дончева, обаче се чудим – сега ли разбра тя тези неща, не ги ли виждаше, когато беше в „средите на бившата БКП“? Но, дето се вика, по-добре късно, отколкото никога.

През новата 2018 година ще видим едно ново чудо – свръх мега органът за борба с корупцията във висшите етажи на властта. Всъщност вече го видяхме. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), която ще е гръбнакът на новото образувание, започна да запорира имущество на враговете на Пеевски. „Какво да направя аз, да се обадя в КОНПИ и да кажа да не закачат Прокопиев? Не мога“, жалва се премиерът Бойко Борисов.

Много добре го извърта, въпреки че става дума за явна и елементарна репресия срещу медии. Това очевидно не са импровизирани акции, а добре обмислена тактическа схема за обезпечаване на „стабилността“, новото име на „мирния преход“. Докато приключи окончателното ликвидиране на демокрацията.

Преди време Иван Костов каза, че в политиката няма морал. Разбира се, че е прав, но той не се опита да обясни за какво точно иде реч, и щяха да го изядат. Ами нали точно за това съществува пустото разделение на властите и са го разбрали преди повече от двеста години. В псевдодемокрациите като Корейската народно-демократична република то е само табела. Моралът е лична категория, не държавна, не институционална, не постоянна, не измерима. Най-обичат да се кичат с нея хора от властта при липса на аргументи.

Но все пак не бива да посрещаме Новата година без надежда, макар и мъничка. Ще успеят ли десните, демократичните, или както ще да се викат, да обърнат ситуацията. Два пъти бяха на път да го сторят, и то в най-мрачните времена на прехода. Ще довършат ли работата или да гледаме обезлюдяващия се остров с безразличие и превъзходството на „градски“ умници. След „историческия компромис“ ще трябва да последва и безкомпромисно действие.  Как? Това е работа на политиците, които понякога могат да бъдат и визионери. Два пъти дори бяха

Рени Нешкова

Самотният остров и Големият

http://transmedia.bg