СИЛИКОН В ДЖУКИТЕ, СИЛИКОН В ПОЛИТИКАТА

Покрай протестите в Слънчев бряг, вицепремиерът Каракачанов се терзаеше, че не можел да бъде убеден.
И рече: „Как ще ме убедите, че това е цветът на българската нация, след като виждам на протестите младежи с големи рамене и татуировки от ушите до петите и девойки със силикон в устните“.
Не е известно, защо Каракачанов заговори за „цвета на нацията“ – но пък стана ясно, че, според него, изглежда въпросният „цвят“ е тъкмо в политиката.
Той обаче се търкаля от доста години там и добре знае, че повечето от политиците ни не само че не са „цвета на нацията“, ами дори не са и цвете за мирисане.
Ако „ония“/протестиращите имат татуировки, поне част от тях, „тия“ пък – пришълците в политиката трайно са татуирани с бездушие, некадърност, доста често и с очевидна глупост.
Ако ония имат големи рамене/мускули – тия пък имат големи търбуси от преяждане, и пр.

***
Направо е безразсъдно днешен политик да говори за цвета на нацията.
Така само ще предизвика публиката да си припомни, какви бодили, магарешки тръни и направо отровни цветя й сервира политиката от вече близо трийсет години.
Политиците и като цяло политиката устремно загубиха чистосърдечието си и се сдобиха с непоносим вече цинизъм.
Хора като бившият вицепремиер Нейчо Неев са невъзможни днес.
Никога няма да бъде забравено неговото признание: „Ег.ти държавата, на която аз съм вицепремиер!“
Това е сакралната фраза на Прехода, тя издава изумлението на един човек от обратите в личната му съдба.
Подобно признание никога повече няма да бъде изтървано – днешните политици, колкото и сакати да са, изобщо вече нямат терзанията на Неев.

***
Колкото повече пропадаме, толкова повече се въздига тяхното самочувствие.
Сигурно на пръсти се броят ония от тях, които се тревожат, дали изобщо им е мястото в политиката.
Те винаги са готови за всичко, мизерния им ръст ни най-малко не им пречи да се виждат като първенците на държавата.
Те отдавна вече не схващат, че, всъщност, това е „ег.тидържавата“, в която централен проблем е, дали правилно се поставят паветата на булевард „Дондуков“ – а не колко павета пребивават в българската политика.

***
От години не съм виждал притеснен нашенски политик – искрено угрижен заради общата ни Съдба, а не заради собствената си участ/участие в Далаверата.
Не са малко политическите пуяци, които нямат никаква представа за самите себе си – и заради това си въобразяват, че са някакъв елит.
Припомнете си набързо някои герои от последните правителства и съвсем ще се отвратите от този „елит“: лишеният от адвокатски права Христо Иванов, който бе маскиран като правосъден министър; образователният министър Танев – този шампион в изговарянето на нелепости; военният министър Ненчев, който се виждаше като новият Никола Петков – и тази идиотщина се чу; напълно анонимният Митов, на когото бяха поверени външните „работи“ – колкото да стане ясно, че от доста отдавна нямаме нужда от външна политика. И не са само те.
Невъзможно е нормалният разум да си ги представи като „цвета на нацията“ – защото това са направо безцветни, безлични хора.

***
И публиката веднага ги забравя, за да не се тормози излишно.
Например, никой вече не се пита, къде се покри Митов, дали се върна в мишата дупка, от която го измъкнаха, за да го направят външен министър – или се е натаманил в друга дупка.
Подобни хора сякаш довтасват от етера – и после пак изчезват в него. Голямата загадка е, как ги откриват там, в тази въображаема среда – и как си ги въобразяват като подходящи за постовете, с които ги претоварват – без да се замислят, че така ще пречупят гръбнака им.

***
Преди време дълбоко ме впечатли едно признание на сегашния здравен министър проф. Николай Петров.
Питаха го, как приема поста си и той откровено сподели, че се страхува да не се злепостави пред децата си!
Казва го човек, който е с безупречна биография и кариера и е един от първенците в своята сфера – но се терзае, каква следа ще остави след себе си.
На пръсти се броят вече у нас хората, които са от този нравствен калибър.

***
Повечето са готови да приемат всяка роля – тъкмо защото добре знаят, че ги назначават да изпълняват някаква роля, нищо повече.
На един колхозник като Ненчев му подхвърлят поста на военен министър – и внезапно той се оказва подготвен за него.
Това вече дори не е всезнайковщина – всезнайкото има качества, но самоуверено разширява терена, на който може да ги приложи, той е един симпатичен екзалтант.
За разлика от него, тия са безразсъдно самоуверени и упорити като тапири, когато ги натоварят с непосилна за тях работа.
И усърдно започват да се преструват на политици или министри.
Така, в крайна сметка, „цвета на нацията“ в политиката доста често е представен или от ранозрейки – или пък от мъртвородени ентусиасти.

***
Да се върнем за момент при татуировките, които толкова са ужасили Каракачанов.
По начало ги намирам за несръчен опит да се тушират някои комплекси, защото постигат точно обратният ефект.
Обаче и „цветът на нацията“ в политиката ни дава безброй примери на комично или направо просташко татуиране.
Припомнете си само Цецка Цачева – как се беше нагиздила при посещението си във Виетнам; правосъдният министър Ковачева – с верижка на крачето; Ненчев, навлечен с облекло на пилот в МиГ 29 – този човек имаше таланта да карнавализира всичко, до което се допре; Цветанов с народните носии – като експонат от етнографски музей, сякаш все иска да се отърка в народностното… Да не изброяваме останалите татуирани.

***
Някое несретно момиче си надува джуките със силикон и това не дава мира на Каракачанов.
Тия обаче напълват със силикон направо политиката, да не говорим за политическото приличие.
И сто пъти ще малко да се припомня снимката на Плевнелиев с една компаньонка, която се рекламирала в някакъв сайт като майсторка в „гълтането – страстно и жадно“.
И хиляда пъти ще е малко.
Ненчев пък направо назначи дама с регистрации за проституция на работа – като шеф дори, в министерството си – може би, за да докаже широтата на демократическите си тежнения, а може би и просто да му е под ръка.
А някои се зверят в младежките татуировки и джуки!

***
Много е рисковано да отваряш дума за „цвета на нацията“, рискован е изобщо разговорът за нашите „елити“.
Вижте какви „елити“ произвеждат, продуцират и захранват телевизиите – един отговорен политик за това би трябвало да говори.
Само че, този боклук е изгоден за „цвета на политиката“ – той му създава подходяща среда, в която се надява да изглежда някак по-приемливо.

***
Телевизиите поддържат текущият режим на „татуирането“ – на заменянето на същинския елит, доколкото е оцелял, с псевдоелити.
Важният въпрос обаче, който трябва да занимава един сериозен политик, е: как бе разрушена ценностната система на обществото, как деградира йерархията на ценностите, кой подложи на същински геноцид поне две поколения от Мъртвата Ера на Прехода – за да ги лиши от всякакви стандарти и устои.
Ег.ти държавата, в която сте политици.

***
/със съкращения от „Уикенд“/

Кеворк Кеворкян