Склад за черни примери

Склад за черни примери. В това се превърна социалистическият период на нашата татковина. Който както му скимне, чул, не разбрал – бърка в склада и илюстрира мисловната си оскъдица с пример, опакован в черно. И това се прави нарочно вече 28 години.

Целта е да няма опорна точка за сравнение със сегашната безумна, мрачна и античовешка действителност, където два милиона и половина българи са на ръба на гроба. Заличи ли се пистата „„соцпериод“, работата става проста – сравненията ще се правят с 1939 година, а какво пречи и с турското робство. О, в сравнение с него, сега си е направо рай. Ама има и политически наивници, които като кажат 39-та година и лигите им потичат: ах, какво е било тогава в България, какво благоденствие било…леле, мале! А тогава нашата България е на последно място в Европа, една скромна селскостопанска държавица, която вече се е отърсила от кризата и се е стабилизирала. Толкова! Голямото машиностроене се изразява в производството на пет хиляди тона пирони и клинци! Да не говорим за битовата мизерия – само 23 на сто от българите са имали кревати! Дори и тази сравнителна стопанска стабилност беше люто изсмукана от налудничавия ефрейтор – всичко в скромната ни икономика беше подчинено за нуждите на Третия райх!

Но да се върна към склада: снощи един доцент социолог / Тодор Христов ,/ поканен в едно студио от Гого Папионката започна наукообразните си словоизлияния с пример от…1954 година! Тогава, твърди човекът, който е роден най-малко десет години след тази паметна според него година, хлебарите в София не си миели…ръцете! И това подквасило заразни болести. И била хвърлена армията, цялата комунистическа партия, но проблемът не бил решен! Бре! Абе, какъв социолог си бе – онази желязна власт, онази страховита държавна сигурност няма да се справи с едно миене на ръцете! Не ръцете, ще ги накарат по пет пъти да се къпят на смяна, ако трябва! Дрънка ги това учебникарско плямпало, кой знае кой идиот му е разказвал тази измишльотина, ама нали трябва да се мацне едно черно петно на онова време. И милите „деца на демокрацията“ като чуят това – да получат позивни за повръщане! Не че в онзи период няма кривици – сега да не е всичко по мед и масло? Но не може набедени социолози, псевдо политолози, политици ранозрейки да вадят умишлено само черни факти! Не може едно момченце, родено след 1989 година да си започва сто и двайсетте минути с проповедта: какви тежки изпитания е изтърпяла България – войни, въстания, робства! Вярно е, но малкият набива внушение обшито с червени конци отвсякъде – какво искате, я вижте сега колко е добре!

Да, добре е, ако това „сега“ го сравним с годините преди Априлското въстание, например!

Стефан Северин

http://pogled.info