Словоблудството на българските лъжепатриоти

За хубава българска дума „патриот“ се сещаме напоследък много често. А и за свързаните с нея думат като „патриотичен“, „патриотичните“, „патриоти“, „патриотизъм“. И особено „Патриотичен фронт“ (НФСБ и ВМРО-БДЦ) и „Обединени патриоти“ (НФСБ, ВМРО и Атака).

Що е то патриотизъм и какви са неговите измерения?

Патриотизмът е идеология, политика, нравствена ценност и обществено чувство, изразяващи се в любовта към Родината, преданост към Отечеството, към България и към българския народ, готовност за жертва на личните интереси в полза на Родината и народа. Източници на патриотизма са: историята; привързаността към родната земя; българския език и литература; българските бит, традиции и култура; образование и възпитание на младите поколения в любов към родината и готовност за отстояване на българските общонационални интереси. Патриотизмът се формира в процеса на образованието, чрез усвояването на нормите на патриотично поведение под влияние на литературата, периодичния печат и др, но предимно чрез общуването с родителите и по-възрастните поколения.

В обществената литература циркулират множество и различни определения на видовете патриотизъм. Брейли различава: сепаратистки (отделяне от държавата); реформаторски (придаване по национален характер на структурите и отношенията в държавата); ирендентистки (обединяване на държави и присъединяване на територии, населени от едни и същи етноси). Андерсон различава още и правителствен (официален) патриотизъм. Има и граждански патриотизъм, отличаващ се с активното участие на гражданите при вземането на политическите решения (обществени дискусии, референдуми, избори, петиции и т.н.). Сега в България две са разновидностите на патриотизма: етнически патриотизъм – т.е. любов към българския народ като държавнообразуващ етнос и любов към българската държава. Единият вид патриотизъм на противоречи на другия, те почти винаги се съвместяват в различни пропорции. Патриотизмът е пряко свързан с миналото, настоящето и бъдещето на държавата. Той, посочва руският патриарх Алексей II, „…е чувство, което прави народа и всеки човек отговорен за живота на страната. Без патриотизъм няма такава отговорност“.

Патриотизмът не е национализъм, макар че имат обща основа – обичта към българското. Това са различни чувства, отношения и политически ценности и действия. Акцентът на патриотизма е любовта към Родината и родното. Основната ценност на национализма е чувството за национална изключителност и превъзходството на собствения народ и държава спрямо други държави и народи, към други етноси. Българският национализъм се отличава от класическия, при който се отстояват интересите на нацията (хора, които искат и живеят с други хора на една и съща територия) и държавата, а не на отделната народност. Израз на национализъм са всички фобии(мразене на други етноси и държави). В условията на пряко участие във властта може да се реализира т.нар. „държавен национализъм“, т.е. на първо място е не обичта към българския народ (етнос), а укрепване и развитие на държавата, предимно на икономическия и социален възход на държавата, на нейният суверенитет и достойнство в международните отношения. Обратното е характерно за доминиращия либерален патриотизъм, т.е. подчиняване на интересите на своя народ и държава пред т.нар. „общочовешки ценности“, „евроатлантически ценности“. Либералният национализъм е по същество отрицание на патриотизма и истинския национализъм.

Патриоти ли са „Обединените патриоти“?

В официалните документи на трите партии от „Обединени патриоти“, и най-вече в обществените изяви на техните ръководители, личи едно различно и динамично променящо се съотношение между патриотизъм и национализъм. Патриотизмът проличава предимно в публичните изяви и декларации за: подкрепа на българското, на българския език, култура и история; защита на националните български интереси пред другите държави; укрепване на националната сигурност и българската армия; за възпитанието на младото поколение в родолюбие; отбелязване и честване на бележити моменти от българската история, грижа за българите от други страни (Македония, Сърбия, Молдова и Украйна) и др., т.е. проява на българофилия. Национализмът им личи предимно във фобиите срещу други народности и етноси. Общата черта между трите партии са туркофобия и циганофобия. Особена смес между патриотизъм и национализъм са едновременните безбройни комбинации между българофилство, филство и фобии към други народи. ПП „Атака“ са освен патриоти и български националисти, но и изявени русофили, американофоби, туркофоби, ислямофоби и циганофоби. НФСБ са освен националисти и американофили, русофоби, туркофоби и циганофоби, а ВМРО са непрекъснато менящи своите филско-фобски позиции, т.е. реагират различно спрямо моментните политически ситуации и най-вече – интереси. След сключеното споразумение с ГЕРБ т.нар. „Обединени патриоти“ могат да се разглеждат по същество като либерални националисти, тъй като на предно място поставят евроатлантическите ценности пред българските държавни, национални ценности. А това, както вече бе посочено, е в същност отрицание на „правоверния“ патриотизъм и национализъм. Обединените патриоти по същество са предимно националисти, но е твърде пресилено, както това правят някои дейци на ДПС, да им се приписват крайни националистически изяви като шовинизъм, нацизъм и фашизъм.

Следователно „Обединените патриоти“ според своите програмни документи и устави са коалиционен съюз на политически партии със смесен идеен патриотико-националистически характер, но с доминиране на национализма. Използването на понятието „патриот“ е за прикриване на идейната същност и действителните скрити политически цели на техните ръководители. Това е маскиране на националистическа и личностна егоистична същност на тези партии, на този съюз от партии и най-вече на техните „вождове“ (ръководители, лидери, първи лица и т.н.) под флага на патриотизма.

Патриоти на дело ли са „Обединените патриоти“?

За да разберем това, трябва да видим дали съответстват политическите им послания и действия на същността на термините „патриот“ и „патриотизъм“. А това става чрез сравняване на съдържателните аспекти на патриотизма с политическите програми и коалиционните договорености. Ето някои съпоставки:

Първо. Гордост от словното минало, от значими събития в българската история и култура. Това сега е подценявано и принизявано в образованието, периодичния печат, в обществената и в културна дейност в България. Факт е осакатеното от соросоидите учебно съдържание, неговата непълна и невярна трактовка на българската история, премахването от учебното съдържание на голяма част от произведенията на българската класическа и историческа литература, обедняването на обучението по география на България. По същество в годините на прехода има значим проблем във формирането на патриотичното възпитание на младите хора, проблем с родолюбието. А дали този проблем ще бъде разрешен чрез управленската коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти? В програмата на Патриотичния фронт (ПФ) от 2014 г. четем, че те са за „връщане на възрожденския дух и националното самосъзнание в училищата и в университетите. Родолюбието … трябва да бъде основа за възпитание и възвисяване на българския дух“. А в програмната схема на „Атака“ пише, че тя е за “…пропагандиране у нас и зад граница на българската история в нейната историческа пълнота и завършеност. Създаване на специален институт по българистика, с гарантиран достатъчен бюджет, в който най-авторитетни наши и чужди специалисти да изследват, архивират и популяризират всички възможни източници за истинската българска история и ролята и значението на българите в световната цивилизация. Специален фонд за разкриване и опазване на културните ценности по българските земи“. Много добре написано. И до тук, само слова в програмните документи. В коалиционното споразумение пак ги има думите, че родолюбието трябва да е основа за възпитание и извисяване на българския дух, но липсват конкретните параметри на политическите решения и действия на правителството.

Второ, обич и грижа за опазване на родната земя, природата и природните богатства на България. Няма истински патриотизъм без любов към родната земя, към природата на България, без грижа за опазване на нейните природни богатства и природна среда за живеене. Това е аксиома. В уставите и програмните документи на трите „патриотични партии“ няма цялостно и добре обосновано концептуално виждане за опазване и използване на българската природна среда. В политическата програма на ПФ (2014) има само няколко акцента: „не приема поставянето на 35% от територията на България в Натура 2000“; „срещу хищническото изсичане и износ на българските гори“ и „държавата трябва да субсидира екологично чистата земеделска продукция“; ограничаване на концесиите да добив на природни ресурси на територията на България и континенталния шелф. В програмата за управление с ГЕРБ има само общи пожелания и разработването национална система за мониторинг на природната среда, управление на риска от наводнения, подобряване на качеството на атмосферния въздух, опазване и устойчиво използване на ресурсите в сектори „Води“, „Отпадъци“, „Природа и биоразнообразие“. Нито дума за знанията на младите хора за българската земя, за природата, природните забележителности и феномени, за разкриване на природните красоти, за познаване на природата и територията на България. Нито дума за рекултивация на нарушената природна среда в отделни територии, особено при открития добив на полезни изкопаеми, пътно и хидротехническо строителство, за прекратяване застрояването в националните и природните паркове и нарушаване на природните резервати, за замърсяването на почвите с хербициди, пестициди и минерални торове.

Трето, запазване и умножаване на достиженията в културата, опазване на българските народностни бит, обичаи, фолклор, празници и традиции, на българския език и националната българска класическа и съвременна литература. Това е иманентно присъщ аспект на всеки патриотизъм и национализъм. Той се разкрива в отделни програмни положения на трите партии. В програмната схема на „Атака“ това са: създаване на специален фонд за опазване на културните ценности по българските земи и тяхното популяризиране по света; фонд и стипендии за талантливи български деца; фонд за опазване на българския фолклор и закон за опазването на българския език. А в програмата на ПФ е записано „България да изгради действащи механизми и институции, работещи към приобщаване на етносите и запазване на национална идентичност“, мерки против етническото капсулиране в гета, против използването на технически средства извън мюсюлманските храмове и т.н. Но в Управленската програма на коалицията ГЕРБ и Обединени патриоти повече мероприятия са записани за сферата на културата, на средствата за наука, приоритетно финансиране на културното наследство и модернизиране на материалната база. Но те са записани по-скоро като желания и намерения, а не конкретни мероприятия. Липсват конкретните параметри на политическите решения и действия на правителството. Няма предвидени действия за промяна и обогатяване на учебното съдържание по Български език и литература, по история и по география с родолюбието, преразглеждане и отмяна на учебните програми осакатили патриотичното възпитание и образование. Никъде в коалиционното споразумение няма и ред за защита на българския език, за закон за българския език и неговото използване.

Четвърто, отстояване на българската държавност и държавна самостоятелност (суверенитет) и достойнство. За истинския патриот едва ли има нещо по-важно от силната българска държавност (силна държава), държавна самостоятелност (суверенитет) и българско достойнство вътре и най-вече извън страната. Атака в своята програмна схема посочва, че тя е за: „възстановяване на националното достойнство на българите и международния престиж на страната“; „изграждане на национална доктрина на базата на безспорния суверенитет. Неутралност спрямо военни блокове.“ В програмните цели ВМРО-БНД четем, че те са за: духовно единение на българския народ в Мизия, Тракия и Македония; защита на българските национални интереси; изграждане на обединена Европа на принципа „Европа на отечествата“. А ПФ в програмните си идеи записва: „присъствието ни в Европейския съюз трябва да бъде подчинено на първо място на националните интереси“; „преразглеждане на споразумението със САЩ за военните бази на наша територия“; „незабавно извеждане на всички български войски от чужди държави“ и др. По същество това са патриотични идеи за българския държавен суверенитет. В условията на пълна зависимост на българската държава от брюкселските чиновници, трябва да се върнем към заветите на Левски и Ботев. Лидерите на Обединените патриоти много обичат да се снимат пред портретите на Левски и Ботев, а тези на НФСБ и на Хайтов. Но изглежда забравят, че Левски и Ботев, а и Хайтов, никога не са били радетели на брюкселската чуждоземска чиновническа диктатура и принизяване на българските национални ценности. Левски и Ботев, а и Хайтов не са се борили и писали за „щастието на кокошките“ и за „правотата на краставиците“. Но в Управленската платформа, с усмивка и щастие подписана от тримата вождове, май че го няма държавния ни суверенитет. Няма и помен за „Европа на отечествата“, за изтегляне на българските войски от други държави, за преразглеждане на договора за военните бази, от желанието на ВМРО и НФСБ България да се превърне в „основен фактор – както на Балканите, така и в ЕС“. Нещо повече управленската програма има стратегия да вървим „неотклонно по пътя на евро-атлантическата интеграция“, да запазим „единството на ЕС … и приветстваме бъдещото задълбочаване на интеграцията на държавите членки на ЕС“. А и най-политически неграмотният читател знае, че задълбочаването на интеграцията е по-нататъшен отказ от национален суверенитет, подчинение на българските национални интереси на тези на големите водещи европейски държави (Германия и Франция), които са се самообявили за „моторът на Европа“.

Пето, добруването на българския народ, подобряване на жизнения стандарт (духовност и култура, образование, високо равнище на доходите, материално благополучие). Особеност на трите политически партии, че много често поставят силни акценти върху социалните проблеми на обществото и необходимостта от тяхното решаване в защита на социално слабите. Така бе и преди президентските и парламентарните избори. ВМРО и НФСБ в политическата програма (2014) се обявиха за: „прогресивно подоходно облагане с освобождаване на най-ниските доходи от облагане“ с размера на минималната работна заплата; „20% от събраните в общината данъци да остават в общинските бюджети“; „обвързване на пенсионната възраст със средната продължителност на живота“; изравняване на здравните вноски на държавните служители (4%) с тези в частния бизнес (8%); стабилизиране на вътрешната сигурност и граждански контрол върху полицията, закон за рентата на собствениците на земеделските земи, 300 лева минимална пенсия и т.н. И какво се получи? Никакъв прогресивен подоходен данък и освобождаване до равнището на минималната работна заплата, минимална пенсия за 180-200 лева, забравяме за изравняването на здравните вноски, няма исканото намаляване на ДДС за лекарства, учебници, детски стоки и т.н. Обединените патриоти приеха една неолиберална, антисоциална управленска програма.

Биха могли да се правят и множество други сравнения с предизборни послания и управленска програма. Едва ли това е необходимо. В ерата на Интернет всеки компютърно грамотен човек може да погледне програмните документи и уставите на трите партии, да прочете предизборните им платформи, да върне старите ленти от предаванията на телевизиите „Скат“ и „Алфа“ и да сравнява това с управленската програма. Обосновано опасение има, че след участието в управлението сравнението ще бъде много по-негативно за Обединените патриоти.

Огромният водопад от красиви думи пред телевизионните екрани са предназначени да ни пробутат красив телевизионен образ на хора, които уж патриотично мислят и работят за благото на българския народ. Примамването с красота е същностна черта на съвременната порнография. Поради това патриотите (по-скоро техните вождове) си служат с политическото словоблудство. А то е голяма работа. Това е игра на думи, думи в които съдържанието им не съответства на намеренията на произнасящия ги. А думата словоблудство просто я няма в повечето тълковни, правописни и синонимни речници на българския език.

В политиката словоблудството има значение на политическо изказване, реч, дума, която развращава и/или покварява хората, избирателите. Поради това произнасяните от някои политици красиви и хубави думи са само инструмент за манипулация на други хора, на общественото мнение, средство за дезинформация, демагогия, заблуда или просто за обикновена лъжа. Това огромно разминаване между съдържанието на нравствената ценност „патриотизъм“ с политическите дела, заложени в управленската програма с името „Обединените патриоти“ дава основание да наричаме техни дейци лъжепатриоти. Не членовете на тези три партии са лъжепатриоти. Лъжепатриоти са техните вождове. За тях е много актуално стихотворението на Христо Ботев „Патриот“:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.“

В заключение, в деянията на тримата вождове на „Обединените патриоти“ прозира не любов към Родината, не готовност за жертва на личните интереси за благото на Отечеството, а за жертва на общите български интереси заради личните политически интереси за постове, власт и влияние в политиката на България.

Д-р Анко Иванов

http://pogled.info