Смъртта на 12-годишното момченце е много по-страшна, отколкото си мислехме

Смъртта на 12-годишното момченце е много по-страшна отколкото първоначално научихме.

Някой ще каже, че смъртта си е смърт и трябва да бъде посочен виновен за преобърнатата футболна врата.

Но жестоките факти бяха разказани от близките на детето (сутрешен блок БТВ). След като вратата се обръща и момченцето е затиснато, ВСИЧКИ, забележете – ВСИЧКИ други деца се разбягват и изоставят другарчето си да лежи и да агонизира.

После се върнали, видели го, че още агонизира и пак избягали. След неизвестно време едно момченце все пак казало на баща си. Едва тогава е извикана линейка. Обърнете внимание обаче – семейството обвинява спешната помощ, която пристигнала след 40 минути. А ако беше дошла след 40 минути, но децата просто се бяха разкрещяли за помощ в мига на иницидента?

Какво необратимо се е счупило в децата днес, та да оставят другарчетата си да умират зад гърба им! Да бягат от тях и да мълчат!

Помните ли как преди няколко месеца във Варна тинейджър се покатери върху локомотив в охраняема зона и беше овъглен от волтовата дъга? Момчето е било с още трима приятели. В мига, когато техният приятел се приземява, изхвърлен от взрива на волтовата дъга, те просто изчезват. Ако не е била охраната, която веднага е оказала първа помощ и е повикал линейка, момчето щеше да е мъртво. Последва вълнуващата история за хората, които даряват кръв. Нито една медия не поиска да знае кои са тези деца, които първо извършват нарушение с ясното съзнание за това (там бяха преброени 12 табели с текст „Опасно за живота“) и после изоставят приятел в беда.

Преди десетина години три момчета си играели на детска площадка, опитвайки да правят опасни неща. Едно от тях, при опит да изпълни щуротия, започва да се беси на въжето, с което уж се е подсигурил. Двете други момчета избягват и го оставят да умре. Не казват нищо у дома. Едва след като полицията яко ги притиска – вече в малките часове (а родителите са знаели, че децата са неразделни и не спирали да питат къде е синът им), едното признава, че нещо май е станало.

Опитите вините на децата да бъдат приписани на лошата телевизия, лошите охранители, липсата на табели, лошата демокрация, са само поредното измиване на ръце от огромната отговорност да възпитаваме децата си в другарство и отговорност. Можете ли дори да си представите сцената при която децата виждат своето другарче притиснато от преобърнатата футболна врата, гледат го, разглеждат го и бягат. И мълчат!

Ето това е страховитият проблем, който се отнася не само до реалността, а до цялото ни бъдеще. Можем да преброим децата, които са избягали (и този път) и после да ги умножим по броя на семействата, които ще живеят сред нас индеферентни към всичко важно в света, погълнати от себе си, бягащи от всяка отговорност.

Лияна Панделиева
Смъртта на 12-годишното момченце е много по-страшна, отколкото си мислехме