София – Балканската Венеция!

Приятели и познати са потресени от снощните си приключения из столицата.
А аз си помислих само – колко вярно, правилно и точно нещо е мандатността при демокрацията!
Впрочем, абсурдно е да има мандатност за безобидната по нашата конституция роля на президента, а да няма за ключовата роля на премиера!
С броя на мандатите хората започват да се откъсват от реалността, да се изживяват като изборни монарси и назначаеми аристократи; да си мислят, че всичко им е позволено, да стават жертва на кръга си от приближени, които се смятат за номенклатура, над която е само Господ, а по-скоро Той и-или Кой….
Когато има мандатност, политикът е склонен да се стреми да направи максимално полезното, с което да бъде запомнен он хората, обществото, народа.
Когато няма мандатност, политикът се изкушава да се стреми да остане на поста колкото се може по-дълго и е готов да плати всевъзможна и невъзможна цена за това.

Тези разсъждения са принципни, а по принцип, ако един политик е склонен към корупция, нарушаване на законите, грандомания, безпардонност или друго от сорта, той и за един, и за пет мандата ще си покаже рогатаи ще му лъсне същността.

Та като говоря за мандатността си казвам – започнеш ли да си играеш на политическа броеница
Хей мандатче, хей ги две, три, … четири…,
ти почти неизбежно ще се окажеш пред нелепата реалност, когато, например, построеното некачествено през първия мандат, започва да се руши през третия. И колкото по-дълго си на власт, толкова повече неща ще се рушат, развалят, разпадат и разнебитват – все по-често и често. По този начин стоенето ти на власт ще се превърне в постоянно обяснение и оправдание, че международното положение, гришата и кишата са виновни за рушенето, развалянето, разпадането и разнебитването. Управлението ти ще се спихва от непрекъснато изправяне лице в лице с начина, по който ти си управлявал в предните години, с начина, по който си строил, по който си правил нещо…
И дори наистина да е имало читаво строителство и наистина да си изградил нещо, в края на краищата ще ти се лепне петно, че каквото си построил се е разрушило, а каквото и нещо да си изградил, накрая то се е оказало нищо, едно голямо нищо, макар и от сърце.

Така отминава световната слава, така се връща бумерангът, така идва чекът, така излиза сметката, правена без кръчмар, такава се оказва равносметката.

Разбира се, можеш да потърсиш врагове с партиен билет. Или врагове на народа. Само че трудно ще се оправдаеш с тях – особено с враговете на народа. Защото те имаха смелостта да ти казват истината в очите, а ти имаше страхливостта да се правиш, че не ги чуваш, да вярваш на продажни медии, на пресметливи сирени, на егоистични приятели по изгода, на циници-съветници, които първо те мразеха, а после започнаха да ядат от ръката ти….

Истината винаги боли, но единствено който има сетива за нея, става истински държавник.
За останалите е ясно само едно – колкото по-дълго остават на власт, толкова повече разрушаващи се техни дела ще вгорчават дните им. Да се руши е много по-лесно, отколкото да се изгражда. А най-лесно се руши онова, което е построено по грешен, некачествен, аматьорски и корупционен начин. То е абсурдно временно и носи със себе си безмилостната и неподлежаща на обжалване присъда на Времето.

Николай Слатински

Резултат с изображение за Nikolay Slatinski