Спасяват със съботници Аладжа манастир

Сезонът чука вече на вратата, първите германски туристи край морето идват другия месец. А те живо се интересуват от културно-историческите ни забележителности и особено от най-известния средновековен скален манастир по Българското черноморие – Аладжа манастир, край Варна. За поредна година обаче се търсят спешно пари за укрепване на надвисналите скали, които снежната зима и ниските температури правят все по-опасни за наплива от посетители, който обичайно се очаква. След като проблемът с неотложното финансиране се изтъркаля през няколко общински комисии преди приемането на бюджет 2017, се оказа, че само 100 000 лева за спешни аварийни дейности трябва да си делят скалният манастир и другият най-посещаван също така застрашен културно-исторически обект – Римските терми, а са необходими поне три пъти повече.

От две години насам, когато държавата прехвърли на община Варна за стопанисване 6 национални паметници на културата, между които Аладжа манастир и Римските терми, шефът на Археологическия музей проф. д-р Валентин Плетньов бие тревога за укрепването им и поставя конкретно искане за заделяне на 10 процента от събрания туристически данък да отиват във фонд, парите от който да се харчат целево – само за укрепване и реставрационни дейности на историческите светини. За миналата година от налога влязоха в местната хазна значително повече средства от планираните 4 млн. лева.

„Община Пловдив отделя ежегодно процент от бюджета си за реставрация на паметниците на културата в центъра на града под тепетата, за София и ларгото й да не говорим…“, даде пример професорът на последния Консултативен съвет по туризъм. Но го скастриха, че не е спазил процедурите за искане на пари преди приемане на бюджета за тази година. За утеха общинари, туроператори и други браншовици му обещаха съботници за разчистване на опасните скални отломки в Аладжата. В много от европейските страни се отделят 25-30 на сто от туристическия данък за културен туризъм и най-вече за опазване на културно-историческите ценности, дават и друг пример експертите.

През миналата година манастирът беше затворен близо четири месеца за посещения и се наложи една специализирана фирма да отстрани най-опасния скален отломък чрез безвзривно разрушаване. Над криптата с гробовете на първо ниво виси друг опасен скален отломък, който, ако се откъсне, може да повлече и параклиса с единствените оцелели стенописи от средновековния период, което би било непоправима загуба както за Аладжата като национален паметник на културата, така и за българската култура като цяло, предупреди уредникът на манастира Валери Кинов. Разрушаването на камъка над стълбището и подпирането на отломъка над криптата с метални греди помогнаха частично да бъде спасен туристическият сезон, но проблемът не беше решен. За аварийното укрепване бяха дадени над 10 000 лева, взети от парите за археологически разкопки. Музеят направи заявка до Националния фонд за бедствия и аварии, но и до момента отговор или средства оттам няма.

Аладжа манастир е най-посещаваната културно-историческа туристическа дестинация във Варна и региона и ежегодно приема по 50-60 хиляди гости край морето. Въпреки че беше затворен почти до средата на миналото лято, той докара 250 000 лева приходи, които покриват издръжката му за година. Уникалната монашеска обител не е ремонтирана повече от 50 години. Отдавна е разработен и отлежава проект за консервация, реставрация и обновяване на инфраструктурата на обекта на стойност 2,5 млн. лв. През последните години зачести появата на опасни пукнатини и срутвания. Това се дължи на дъждовете, снежните зими и студовете като през тази година, когато водата, проникнала в тях, се превръща в лед, който още повече разширява пукнатините, обяснява Кинов.

Ерозията на скалата прави опасно и стълбището, укрепено с метални греди към нея, изградено през 70-те години на миналия век. Идеята е да се възстанови старото каменно стълбище и да се даде възможност на посетителите да минават по пътя на монаси и поклонници още през Средновековието. Това ще облекчи движението в двете посоки. Скалното ще стане естествен вход към катакомбите, а металното ще се използва само за изход, казва уредникът.

Има идея да бъде възстановена оригиналната средновековна стена, която е отделяла криптата от входната площадка, а това освен пълна безопасност ще даде възстановяването на някогашната визия на входа към манастира през средновековния период. За укрепване на скалата над криптата са необходими минимум 20-30 химически анкера, които се използват днес по най-новите технологии за укрепване и реставриране на старини.

Община Варна подготвя проект за маршрут „Християнският туризъм на Одесос – Варна“, който включва Аладжа манастир, княжеския манастир в Караач теке, раннохристиянската базилика в Джанавара и Епископската базилика на ул. „Хан Крум“. С него ще кандидатства по ОП „Региони в растеж“, но процедурата се отваря през май т.г., като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проект е 9,7 млн. лева. Общината е заделила 80 000 лв. за проектната документация. С европари тогава ще бъдат направени цялостна консервация и реставрация, опазване, експониране и социализация на посочените обекти, сред които и Аладжа манастир. Но дотогава пак трябва да се търсят на пожар средства за неотложните ремонти, за да не се повтори миналогодишната сага със затваряне на манастира или да се случат инциденти с туристи.
Една от най-големите атракции по морето е уникалният аудио-визуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“. Той разказва тайни за подземните му съкровища, за покровителя на монашеската обител Рим папа и е по мотиви на книга на Валери Кинов. В параклиса със стенописи на тавана грее ангел със загадъчната усмивка на Джокондата.

Със сигурност няма друга такава старина като Аладжа манастир, в която реалното и въображаемото да са толкова оплетени и неразделни и те да го правят така уникален и все по-загадъчен и до ден днешен. Бащите на българската археология Карел и Хермин Шкорпил записват първите легенди на местните хора.
Уредникът Валери Кинов работи върху нова книга с най-мистериозните загадки в монашеската обител, като търси и тайната на свещения Граал, която смята, че е закодирана в това свято място край морето, озарено от Божествената светлина на Иисус Христос.

Свързано изображение

От

trud.bg