Спекуландия

Череши по 50 лв. килото се появили на пазарите в София, гръмнаха новинарски сайтове. Със съответните ехидни заглавия, от които човек се чуди дали внушават наличие на някаква диагноза, иронична приповдигнатост или откровено възмущение. Все тая – фактът си е факт, независимо как ще кръщаваш нахалството на търговците. Защото даже от Чили или Австралия да ги бяха внесли, едва ли една черешка ще струва 2 лв., както излиза сметката. Но така е, когато живеем в държава, която стимулира спекулата, вместо да се бори срещу нея и да я ограничава.
Навремето Костов премахна закона, който защитаваше потребителите от този тумор. И даде зелена светлина за неговото безконтролно разрастване. Днес явно няма държавни органи, които да проверяват как се формират тези безсрамни цени, камо ли да санкционират виновните. Нито НАП, нито Комисията за защита на потребителите се чуват, да не говорим за министър или премиер, който да излезе открито и да призове „За, Бога, братя, не купувайте!“, както направи в началото на прехода покойният вече Димитър Попов.
Давам пример с черешите, защото са пресен повод, но ако се огледате, ще видите, че същото се случва с доста други оборотни стоки от всекидневието ни, чиито цени растат необосновано. Няма как например да се обясни с аргументи поскъпването с 30-50% на бисквити или вафли, произведени преди половин година. Или как ягоди един ден струват 4 лв., на другия – 6? Какво точно напомпа разходите на производители и търговци, та решиха да се „пробват“? И как по веригата от няколко прекупвачи цената на дадена стока става космическа?
Да вземем парното, тока, водата, чието потребление непрекъснато се свива. Цените обаче растат спекулативно. И ни водят НОМИНАЛНО увеличено потребление и повишаване в стандарта, но РЕАЛНО е точно обратното. А пропагандата крещи: БВП на глава от населението расте, заплатите и пенсиите скачат… Дали скачат ние добре знаем, но защо търпим и докога? Това е големият въпрос.

Валентин Георгиев

http://duma.bg