Средният златен пръст срещу паралелната държава

Благодарско на всички от социалните и рибарските мрежи, които се вслушаха в апела ни за мораториум на всякакво интелигентско мрънкане, докато минат изборите, за да не пречим на предначертаната ни победа. Е, как да е – всичко мина не съвсем както я мислехме, но и далеч не зле. Бойко събира останките от разбитите си обединени батальони, ние събираме шлюпките от несбъднати надежди. Нищо ново – преживявали сме го вече, сериала сме го гледали.
И все пак, нека отправим първо възхвала към Създателя за Божия Му промисъл – защото и този път Той доказа, че е по рождение социалист. Тъй като не дай си Боже да не бяхме накрая целево объркали пусулата и да спечелехме изборите, без да се замислим за последствията! Защото всяка разумна левица охотно би заменила една спечелена мнима „победа“ на ТЕЗИ избори, в ТАЗИ днешна евроклиматична обстановка, срещу една истински силна и самоуверена лява опозиция, каквато можем да сме сега – все още неосъзнаващи победата си над илюзии, неизпълними обещания и доверителен шепот. И последствията за партията от една, слава Богу, несъстояла се пирова победа – като например резултат от сблъсъка между очакванията и мерцедеса на някоя небръсната мутра с возило червен металик!
Като става дума за возило, Бойко наистина сега води пазарлъци за такова, но държи на четиригодишна гаранция и нито година по-малко! А как да я получи, гаранцията, от трима обединени брокери със съмнителен опит в извозването? Единият, подобно на Винету-Точната стрела, е известен и под индианския си псевдоним „Златният пръст“. В миналото не се знаеше точно за кой пръст става дума, но сега е ясно, че се касае за средния, насочен предимно към Бойко, горкия, който няма накъде да мърда, силно заклещен отляво и без оная подпора отдясно, която се саморазпадна на скрап от резервни части. Чак ти става тъжно: какви самодейци правят национална политика!
Такава е към днешна дата печалната политическа равносметка: от цялото Бойково войнство останаха само трима брокери и зад ъгъла – един дежурен аптекар с хапчета успокоително.
Що се отнася до споменатите брокери, не е твърде престижно за един евро демократ като генерал Борисов да води преговори с оня кандидат за участие във властта, наречен „Златният пръст“,  интригант и професионален скандалджия, съден на общественополезен труд за хулиганство, вдигал скандали из самолети с чужди дипломати и по висши учебни заведения. При това все още се помни как лицето „Златен пръст“ започна кариерата си по телевизията с цитат от нацистките седмични кинопрегледи, ония „Wochenschau“ – филмчетата с Ес-Ес фанфари и Вагнерови валкирии; как с явен или потаен, но нежен неонацистки нагон, демонстрира съпричастие към омаловажаване на Холокоста, кръстник на българското издание на „Моята борба“ – литературна класика от Адолф Хитлер, последвана от ред инкриминирани в чужбина антисемитски четива. Ще се направи ли и този път Европейската народна партия на разсеяна по казуса? Тяхна си работа, но лично аз никога не бих му простил – дори след демонстративното посещение на Крим – омаловажаването на потреслия човечеството Апокалипсис, наречен Холокост!
Тъкмо заради това умилително отношение към престъпленията на нацизма в нашия парламент навремето се получиха две укорителни писма от Британския сенат за небрежността, с която в България се отнасят към реставрацията и оневиняването на фашизма. Не последва нищо – ни гък, нито отляво, нито отдясно, дори леви романтици гласуваха за него заради заявеното му обещание за немедлена нова национализация. След което, докопало се до парламентарната трибуна, лицето Сидеров показа на будната ни общественост средния си златен пръст. С него сега преговаря бедният Бойко, който все още си мисли, че е спечелил изборите!
Вторият от Обединените Преговарящи неизвестно защо живее в София, вероятно в емиграция, защото е байрактар на Вътрешната македонска революционна организация ВМРО, сиреч на съседна държава – подобно на един друг свой колега, Онбашията, който също така в софийска емиграция води пък справедлива борба в защита на съседна османска Турция. А с третия Бойко срамливо води преговори, сякаш е на среща при разклона към Банкя, където сексуалните труженички водят интимни пазарлъци с камионджиите. Не правя никакви намеци, просто  съчувствам на Бойко Борисов за унижението, на което е подложен.
И тримата брокери действат под нелегалния псевдоним „Патриоти“ – номер, който трудно минава в Европа, където, за разлика от Банкя, разграничават национализма от родолюбието. Както и да е, все някой папа ще погали Вожда и ще му разясни разликата.

Стискам им палци, дано се договорят, с включени в цената свирки и клаксони, а ако се наложи – бели клавири и вувузели. И туй сме го гледали в миналия филм, но едно повторение на бис окончателно би съсипало нацията!

Дотук, братя, всичко беше на шега – като оная остроумна смешка, заела цялата фасада на „Раковска“ 134, непревземаемия бастион на СДС: „25 години по сините стъпки“. Стъпка по стъпка – и в дерето! Последва Голямата клоунада с реформаторски блокове, семейни снимки и групови ръкостискания, само смъртта може да ни раздели, България на гражданите, Конго на селяните и прочее, но по технически причини цирковите номера с гълтане на жаби и тройно салто се отлагат. Защото ни гонят от цирка на ул. „Раковска“ и съжаляваме за гафа с двайсет и петте години. На касата ще ви върнат парите.
А сега сериозно, няколко думи за нас си.

Преди изборите Корнелия Нинова упорито настояваше за промяна, повтаряше, преповтаря и до днес тази дума, без да изясни за каква промяна аджеба става дума. Защото сме виждали всякакви промени – и то какви! Дойчланд например през 33-та осъществи такава промяна, че разплака фамилията и на Европа, и на света! И тъй, добре ще е, ако изясняваме параметрите на желаната от нас промяна – каква и докъде е възможна. Не го казвам с лошо чувство, но другарката Нинова знае на каква промяна мнозина от нейните съмишленици са посветили живота си. За нея ли става дума или за промяна на плановете за лот 3 на магистрала „Струма“?
Освен това тя обеща да закрие паралелната държава, с което ни хвърли в дълбоко недоумение – коя държава има предвид другарката? Защото в Българско отколе има само една-единствена паралелна държава, която е на път да бъде окончателно затрита, и уви – не без нашето активно съпричастие. Границите на тази държава са отдавна очертани с паче перо от монаси бледи, с наплюнчено моливче в тефтерчето на Апостола, в килийни училища и от самодиви в бяла премяна. Една единствена и незаменима, скъпа на сърцето ни, лесно ранима и учудващо устойчива паралелна държава. Само една е тя и няма друга, а един руски академик й даде географското название „ДЪРЖАВА НА ДУХА“.
Ако другарката Нинова е имала предвид потресаващата корупция, циничния грабеж, масовото обедняване, нарастващата неграмотност, безогледния узаконен бандитизъм на монополи, корпорации и офшорки, купените избори, продажните съдебни, данъчни и митнически кланове, то много грешите, другарко Нинова – това не е някаква паралелна държава, а просто нашата държава, тази, в която живеем нине. Дълбинната основа, на която тази държава се крепи, е нещо като скритите под повърхността четири пети от един айсберг. Тя не е паралелна, а втъкана дълбоко в социалното ни всекидневие, уви – съществена и неделима част от съвременното ни битие. И не е лесно да бъде премахната с предизборни заклинания, мила другарко! Иска се дълбоко промислени стратегии и упоритост в тяхната реализация. И едва ли е достатъчен един коктейл на 24 май или онази безсмислена среща с някои представители на творческата интелигенция три дни преди изборите, повтарям: три дни, а не три месеца или дори три години, за да покажем, че социалистите се отнасят към проблема с цялата му драматична патетика и го възприемат като първостепенна национална, историческа мисия!
А има само една сила, способна да преодолее законите за земното и подземното притегляне на нефтени или газови находища, банки и консорциуми, както и съпротивата на Световния капитал. Тя, „тая сила нова“ единствена е в състояние да им се опъне и дори да им се изплези! Защото е подвластна не на парите, а единствено на Духа и само на Духа. Тя винаги е предшествала и предопределяла смисъла и пътя на човешката цивилизация, на вярвания, пирамиди, ренесанси, революции и норми за морал и достойнство. Тя, и само тя, е паралелната държава и нейните съставки са разположени нашироко – от селското училище и кварталното читалище до Академията на науките, от читанката до Националната библиотека. Не я бъркайте, другарко Нинова, тази паралелна Държава на духа, с днешното дълбоко опорочено общество, а по-добре нека помислим как да го измъкнем от тинята! Но уви, многократно съм го казвал и ще го повторя: не усещам на „Позитано“ особен интерес към проблема! Най-често тези, от които нещо зависи, ми кимат убедително и уж споделят  идеите, след което като шимпанзета мигновено забравят за какво става дума. Тогава на помощ ми идва нашият незабравим приятел Валери Петров, писал по друг повод:
„И от всичко това чувствам малка тъга, и таз малка тъга е голяма…“
Толкоз в моя закъснял Ден за размисъл!

Анжел Вагенщайн

http://duma.bg