Старческият дом като спирка за самотници

Грижата за самотен възрастен човек или болен в България е лукс или невъзможна задача. Традиционният модел у нас оставя на децата да поемат грижата за техните родители или болни близки. Обичайно всеки се спасява поединично: индивидуално договаряне с медицинско лице, настаняване в частен или държавен старчески дом, в хоспис, в дневен център и др.

Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми за социалната сфера. За настаняване в такава държавна институция се чака две и повече години. Макар и тъжно, истината е една – трябва някой да умре, за да се освободи място, но много не дочакват този момент.

Голяма част от българите нямат възможност да се грижат за възрастните си родители. Миграцията към големите градове и в чужбина за търсене на работа на хора в трудоспособна възраст са сериозен мотив за подобно решение. Ежедневните ангажименти в работата и семейството, отговорност към отглеждането и възпитанието на децата, осигуряване на финансова стабилност и сигурност за семейството и дома и други създават предпоставки възрастните да се чувстват изоставени от своите близки, да живеят в самота, без грижа и подкрепа, без средства за лечение и покриване на елементарни нужди.

Днес мечтаното място в старчески дом от много възрастни хора се явява спирка за самотници. Те искат да бъдат настанени, защото липсва възможност сами да се грижат за себе си, да полагат грижи, както и възможността това да се прави от техни близки.

България е на първо място в ЕС с най-малко старчески домове към населено място и услуги за възрастни хора, а нуждата от това стремително нараства през последните години.

Ние сме най-бързо застаряващата нация не само в ЕС, но и в света. Фондът за население при ООН поставя България начело на страните, които имат рекордно намаление на населението. Застаряването на населението е трайна тенденция. В момента е създадена среда, в която българските пенсионери се чувстват отритнати от обществото и непотребни. 40% от хората над 65 години са убедени, че са ненужни, непосилно оцеляват с хляб и мляко, изоставени дори без елементарна сигурност, оставени на агресията и жестоката действителност в обезлюдени и отдалечени малки населени места.

Злоупотребите, които показаха медиите в старческия дом в гр. Елин Пелин, едва ли са единствен и изолиран случай. Безотговорното поведение на контролните органи на национално и местно ниво водят до своеволия, арогантност, саморазправа, незачитане на закона, корупция, изнудване и рекет. Кой стои зад всичко това? Докога ще толерираме подобни деяния и защо не се търси лична отговорност за това? Защо се неглижират проблемите на възрастните хора, оказва се насилие върху тях, което трудно се доказва? Надявам се прокуратурата да отговори на тези въпроси!

Съществуването на нелегални домове за възрастни хора шеметно се увеличава поради нуждата от тях, без да се придържат към стандарти и качество на услугите. Къде са достъпните социални домове, социални и здравни услуги и грижи за възрастните хора? Забравихме за солидарността между поколенията, но колелото на живота се върти и утре ние ще бъдем на тяхно място, самотни и ненужни.

Време е контролните органи на национално, общинско и местно ниво да влязат в своята роля, да координират и комуникират помежду си, да работят в екип.

Демографската криза в страната показва, че възрастните хора, нуждаещи се от грижа и подкрепа, ще се увеличават през следващите години. Факт е, че все по-малко хора имат възможност да бъдат обгрижвани от своите близки, нуждата от развитие на ефективни и качествени услуги за възрастните хора трябва да започне веднага, като в основата се поставят интегрираните услуги и деинституциализацията.

Възрастните хора на България очакват осигуряване на качествен, достоен и независим живот! Нека им го дадем! Нашите майки и бащи го заслужават!

Държавните домове за възрастни са 81

Капацитетът на държавните и общинските домове за стари хора е около 5700 души, разпределени в 81 центъра на територията на цялата страна. Според различни данни над 3000 възрастни хора чакат за настаняване. Отделно други над 1000 души търсят места в домове за възрастни с психични разстройства. Около 40 са дневните центрове за хора с увреждания.

Само в София има над 20 частни дома за възрастни хора, както и около 10 хосписа. Цените варират от 400 до над 1000 лева на месец. Има и промоции – например един от домовете в столицата предлага цена от 13 лева на ден – с памперси таксата става 16 лева.

От

http://trud.bg