Старши комисар Младен Маринов: Още миналото лято разбрахме кой е убил Георги

Старши комисар Младен Маринов разкри в интервю за в. „Телеграф“, че убиецът на Георги Игнатов от Борисовата градина е бил разобличен още в средата на лятото на 2016 година. Шефът на СДВР разкри и причината Йоан Матев да не бъде задържан тогава.

– Г-н старши комисар, колко време след убийството на Георги в Борисовата градина, разбрахте кой е убиеца? – Може би в средата на лятото на 2016 г. Тогава получихме достатъчно сериозен сигнал и имахме достатъчно основания да смятаме, че лицето, което проучваме от сигнала, е убиеца.

-Вярно ли е, че съученичка на Йоан го е познала, свързала се е с гаджето на Георги и вече момичето ви е алармирало?

-Разпространихме плакати, видеозаписи, а медиите два пъти ни помогнаха като участваха в тази кампания. В следствие на тези мерки, стигнахме реално до хората, които разпознаха момчето от видеото. Конкретни стъпки и лица няма да ви кажа, защото сами знаете, че разчитаме на конфиденциалност. Ако ги предадем, означава да не очакваме помощ от тях.

– В хода на разследването сте разбрали, че Йоан използва телефона на баща си-граничен полицай. Кое не ви достигна, за да го арестувате още миналото лято?

– Не искам да се спекулира с темата относно това дали някой умишлено е бавил разследването. Знаете, че то се води под изключителния контрол в случая на градска прокуратура и искам наистина да се спрат спекулациите. Чета в различни издания , че едва ли не това е прикривано, което тотално не е вярно.

– В някои медии се натяква, че тъй като бащата е граничар, някой го е покривал?

– Това по никакъв начин не оказва въздействие на разследването. Защо не сме пристъпили веднага към задържане, защото са необходими конкретни и ясни доказателства. Това, че свидетели са разпознали лицето, не означава, че то е извършител. По тази причина са използвани различни оперативно-издирвателни способи, за да съберем достатъчно доказателства. Когато сме сигурни и прокурорът ни каже, че това е достатъчно, за да действаме, пристъпваме към арест. Вижте, когато има справедливост, няма значение колко време е текло разследването. Това са обективни неща, които с нашата воля няма как да ги прескочим. В крайна сметка имаме задържан, обвинен и оставен за постоянно в ареста.

– Как ще коментирате факта, че много ученици и учители са знаели кой е Йоан и какво е извършил, но са мълчали?

– Пак стигаме до въпроса с доверието и до това как успяваме да запазим самоличността на източника си. Затова не искам да споделям конкретика за сигналите. Естествено, всеки един човек си има своите притеснения. Когато не е много сигурен, когато се притеснява, че ще го сочат и изкарат в общественото пространство, мълчи.

– Не може толкова хора едновременно да се страхуват?

– Не казвам, че е само страх, но става дума за различни притеснения от различно естество. За нас е важно да оставим каналите отворени и да се държим така, че хората да ни вярват. Аз мога да потвърдя, че тяхната самоличност ще бъде запазена.

– В качеството на баща ви питам, нормално ли е това буквално овчо мълчание?

– В качеството си на родител смятам, че всеки човек има граждански дълг и при получаване на такава информация, без значение вярна или не, е длъжен да я сподели с полицията. За мен също не е нормално. Децата ги разбирам, те не са зрели хора, но след като това стига до ушите на преподаватели, считам, че трябваше по-бързо да реагират.

– Кое беше най-трудно като доказване в случая, след като стана ясно, че Йоан си е сменил външността, махнал си е снимките от фейсбук, променил е навиците си?

– Нямам право да навлизам в детайли, не искам да рискувам случая, но мога да ви кажа, че всяко едно косвено и пряко доказателство не означава нищо, ако не са вплетени в пъзел, който дава общата картина. Използвахме различни способи, включително и допитвания до партньорски случаи. Екипът, който работеше, беше силно мотивиран. Това са професионалисти, които имат интуиция и усещат кога и как един случай би „излезнал“, казано на полицейски език. Представете си изкачването на един висок връх. Смятате, че следващото възвишение е последно, но виждате още три, и продължавате напред, докато не стъпите на върха.

– За колко време Йоан успя да се промени визуално?

– Може би за повече от половин година. Още след случая е предприел такива действия, а и е бил във възраст, която му помага. Знаете децата на 17 г. растат по-бързо.

– В поведението му какво се промени? – Ние изучавахме профила на лицето, събрани са сведения от свидетели, които дават картина, че е намалил участието си в социалните мрежи, в контактите си, станал е по-прикрит.

– Семейството на Йоан не може да бъде подведено под съдебна отговорност, ако го е крило, но какви са вашите данни. Прикривали ли са сина си?

– Не искам да давам оценки. Законът им дава право като родители да не ни съдействат. Разбира се, ние си работим по събиране на доказателства, сега дали са го прикрили или не, родители са. Укоримо е като поведение, но не бих дал оценки.

– Братът Марсел по-различен ли е като ценностна система? Питам ви тъй като много психолози обясниха, че за Йоан са били важни само парите.

– Като характер е много по-различен, а като ценностна система не бих казал, че много се различават. Под характер имам предвид темперамента на брата е по-друг, знаете, че има четири вида с различните им нюанси. Докато Йоан е по-прикрит и по-затворен, брат му е по-социален.

– Как и защо дете на заможни родители ще напада друго за пари? – Чувството за достатъчност при хората е доста различно. Някои може да ги смятаме за заможни, те да мислят, че са бедни. Имали сме случаи, когато хора с възможности в нашите очи, пристъпват към престъпления, които няма как да обясним. Аз като родител не вярвам някой съзнателно да възпитава детето си, че парите са най-важното нещо. Самият живот може би и това, което се налага като модели на поведение, възпитава това. Знаете, че децата са като суха гъба, която попива всичко и то без цедка.

– Как реагира Йоан по време на ареста?

– В случая работихме изключително в тесен синхрон с Института по психология на МВР и съответно със служителки, на които искам да благодаря. Те бяха включени още в самото начало на разследването с оглед да добият представа и да ни дават информация относно личността на извършителя. Това ни помогна и в самото събеседване и разпитите на задържания. Екипът заедно с психолозите взе решение ареста да бъде с използване на изненада за извършителя.

– Защо?

– Това беше преценка на екипа и основно на психолозите.

– Защо използвахте „Кобра“ при арест на момче на 19 г.? –

Защото задържаме предполагаем извършител на убийство, който е използвал хладно оръжие. Това, че е включен екип „Кобра“, не означава, че момчетата са използвали всички възможни помощни средства. Интензитета на прилагане на физическа сила е бил достатъчен, за да се респектира лицето, да се постигне ефект.

– По време на разпита как се държа Йоан. Каза ли поне веднъж думата „съжалявам“ за убийството на Георги? – До момента лицето се възползва от правото си да не дава обяснения.

– Съжалявам каза ли? – Казвам, че не дава обяснения, това е достатъчно да разберете.

– Съвсем нищо ли не каза, не се ли чувстваше притеснен поне?

– Естествено е да е притеснен. Не мога обаче да преценя какви са вътрешните изживявания на човека. Законът му дава правото да мълчи и той го прави.

– За вас кое беше най-трудно в този случай?

– Като изключим професионалната дейност, най-трудно беше да отговорим на вашия интерес, на журналистите, който беше сериозен. От друга страна натиска върху МВР беше силен бързо да се разкрие случая, и ако аз като ръководител не бях съумял да предпазя разследващия екип от медийния интерес, можеше да рискуваме случая. В професионален план най-трудното и вълнуващото в същото време беше момента, в който решихме да пристъпим към ареста. Пред нас имаше доста неизвестни, но сме удовлетворени от това, което постигнахме.

Едно интервю на Виктория Пенкова, в. „Телеграф“

Младен Маринов

http://blitz.bg