„Строителят” Киро Японеца, „виетнамските общежития” и мръсният преход

Ако можеш, щях да построя статуя на Исус Христос на Копитото. Това каза в телевизионно интервю наскоро ромският бос Кирил Киров-Киро Японеца, нашумял напоследък като един от „строителите на Съвременна България”.

Г-н Японец, както го наричаше в интервю преди години една колежка, беше силно обиден, че го обвиняват за събарянето на бившия паметник на културата-„Двойната къща”. И още по обиден, че му задават въпроси за наркотици и други глупости. Прав е г-н Киров, представен още като евангелистки пастор от „Факултета”, да се сърди, че го наричат наркотрафикант. Той никога не е бил съден и разследван за дрога. Той е чист като сълза, поредният „изпран” бизнесмен с тъмно минало от годините на мръсния преход.

Той е един от недосегаемите хора от този преход, с къща-палат във „Факултета” и строителен бизнес за милиони. Между другото на метри от въпросната къща се намират т.нар. виетнамски общежития, откъдето телевизиите предават всеки месец поне по два репортажа за скандалите с настанените роми там и напрежението между тях и живеещите наблизо жители на „Красна поляна” . Какво е общото между „виетнамските общежития” и Киро Японеца ? Ако си мислите, че връзката е азиатска-грешите. Във въпросните общежития както и във „Факултета”, „Суходол”, „Филиповци”, „Татарли” и останалите гета на Западна София се помещават „работниците” на Японеца, тези които му осигуряват охолният живот на строителен предприемач и „пастор”.

Въпросните общежития са построени за хилядите виетнамци, които по времето на зрелия социализъм бяха докарани да работят и учат в България в началото на 80-те години на миналия век. 35 000 виетнамци пристигнаха у нас тогава по договори между двете социалистически и братски държави. Уродливата социкономика обаче превърна чуждите пролетарии не в доблестни работници, а в нелегални търговци, „чейнчаджии” на долари и криминални елементи. Защото България им плащаше в долари и те имаха достъп с тях до забранените за простолюдието магазини „Кореком”, натъпкани с недостижимите „западни” стоки.

Виетнамски „работник“ продава дънки пред общежитията в София в средата на 80-те години.

Виетнамците бързо усетиха пазарната ниша и районът около същите общежития в „Красна поляна” се превърна в огромен магазин на открито. Виетнамците продаваха всичко-дънки, козметика, касетофони, долари и т.н. по пейките около блоковете. В общежитията даже можеха да се намерят и виетнамки за платена любов. Виетнамци бяха и основните чейнчаджии край Магурата и магазините „Кореком”. Това принуди виетнамското ръководство временно да прекрати от юни 1984 г. изпращането на работници в чужбина. През април 1985 г. членът на Политбюро и секретар на ЦК на ВКП Нгуен Дък Там публикува острокритична статия в сп. „Сай зънг данг“ („Партийно строителство“), в която откровено изтъкна: „В миналото виетнамските студенти, които учеха в чужбина, бяха обичани от местните граждани. Сега виетнамците заминават в чужбина, за да се занимават с търговски машинации, и затова местните власти ги поставят под специално наблюдение, а на митниците ги отделят на групи за по-внимателен контрол. Това е позор!… Ние изпращаме наши граждани в чужбина, за да работят за родината, а не да стават търгаши.

Нещата станаха страшни с падането на режима и отприщването на търговския нюх у българина. Тогава бизнесът на виетнамците бе сериозно застрашен, стигна се до сблъсъци с родни криминални елементи, които също предявяваха искания към своя дял от черния пазар. През 1990 г. се стигна се до убийство на таксиметров шофьор, таксиджиите тръгнаха на линч на чужденците, в общежитията бяха пратени барети, а виетнамците оказаха съпротива. Наложи се спешно тогавашният временен кмет на София Александър Каракачанов да поиска евакуацията на виетнамските работници-бизнесмени, които бяха извозени със самолети към родината си. А общежитията бяха напълнени с роми. В мътните години на прехода някой бързо се усети, че гетата могат да бъдат използвани като депа за продажба на дрога, нелегален алкохол, цигари, износ на проститутки и джебчии. Именно тогава се появи въпросният Японец, който мечтаеше да създаде „цигански синдикат” и сложи под крилото си целият този бизнес.

В гетата е публична тайна кой контролира дрогата.  А като минете край Двореца на децата може да видите не деца, а припаднали наркомани, току-що надрусали се с хероин от хората на Японеца. Бъдещият пастор-евангелист, но не безсребърник, се появи от САЩ, където мистериозно се подвизавал известно време, но екстрадиран и със забрана да посещава страната в следващите 90 години. Неясно защо. Ортак с Иво Карамански, след убийството му, Японеца продължава да поддържа бизнесвръзки с вдовицата му Галина Лукановска. Двамата са съакционери в “Корона инс“ – Сливен. Името на бъдещият пастор е най-спряганото като поръчител на убийството на боса на ВИС-2 Васил Илиев, но само до там.

Киров вади 3500 марки от джоба си за погребението на наркотрафиканта Роберт Стефанов, застрелян на 23 ноември 1999 г. в жк “Суха река“. Плаща и за пищното погребение на Поли Пантев, застрелян на остров Аруба през 2001 г. На 17 септември 2001 г. маскирани командоси от групата за задържане на НСБОП атакуват палата на Японеца във „Факултета”. За първи път там стъпва крак на държавен служител. Акцията за незаконно оръжие, се ръководи лично от новоизпечения главен секретар на МВР полк. Бойко Борисов. Роднините и приближените на Киров, свикнали на безнаказаност и пълна свободия, се опитват да окажат съпротива на антимафиотите, но са проснати бързо, бързо с белезници.

Арестувани са 12 души, начело с Японеца и са намерени 39 незаконни според МВР оръжия. В последвалата епистоларна публицистика по медиите, полк. Борисов и вътрешния министър Георги Петканов наричат Японеца „един от водещите наркодилъри”. Сред арестуваните 12 души от обкръжението му няма пастори, а следните хора- Сотир Петров (племенник на Японеца) – с няколко преписки за изнасилване и кражби, както и с висящо дело за убийство, Васил Патилов – с висящо дело за умишлено убийство, Владо Комара (бодигард на Японеца) – регистриран за грабежи и изнудване, Петко Петков – с три присъди за въоръжени обири. А на паркинга пред къщата са били паркирани един джип „Мерцедес“, два леки автомобила „Мерцедес“ и една „Хонда“.

При първоначалния оглед на возилата е установено, че всички те са с пренабити номера. От последвалата справка в информационните масиви на Интерпол е установено, че единият мерцедес е откраднат в Испания и е обявен за международно издирване. Разбира се бъдещият пастор е оправдан от съда за оръжията, заради пропуски при описа на документацията след акцията, благодарение на тройката му високоплатени адвокати.

Японеца оцеля в два атентата, като при единият му отнесоха част от мозъка, имаше атентат срещу сина му, нападение на имението му в гетото и т. н. Но това бяха „случайни” неща, нямащи нищо общо с наркотици и такива лоши работи. През 2004 г. банда мутри от конкурентна групировка атакуваха ромите от прословутите „виетнамски общежития” с бухалки и беемвета. Причината според МВР- битка за пазара на наркотици. Отразявал съм този скандал, всичките роми бяха единодушни, че нападателите са конкуренти на Киро Японеца, който държал всички западни квартали и гета на София чрез наркодилърите си. После пак покрай общежитията през август 2007 г. се биха българи и роми, наложи се жандармерията да се намесва. Причината уж етнически конфликт, всъщност борба за преразпределение на пазара на наркотици в столицата.

През тези години Японеца „изпра” имиджа си, прехвърли цялата своя собственост на синовете си, сложи очила, стана пастор и се превърна в строителен предприемач, а от скоро и в меценат на културата. Дали някой данъчен инспектор е хвърлил поглед на имотите в стил „мутробарок” на Японеца или проверил колко данъци е платил строителят на съвременна България? Едва ли. Между другото палатът на циганския бос много прилича на такива палати на тарторите на телефонните измами в Горна Оряховица, град Левски, Павликени, Вятово и село Камен, Стражишко. Те също са недосегаеми от закона. Остава да станат и меценати на културата, като изпраният пастор Киров.

Стефан Ташев

Резултат с изображение за Киро Японеца,

http://frognews.bg