ст. комисар Младен Маринов: Имам мечта – хората да се усмихват, като видят полицай

– Г-н Маринов, честни ли бяха тези избори от гледна точка на столичната полиция?

– Дали са били честни, не мога да кажа. Но като ги сравня с предишните парламентарни избори установявам, че има леко увеличение на сигналите за нарушения на Изборния кодекс и за престъпления против политическите права на гражданите. Бяха общо 29, проверихме ги и ги докладвахме на прокуратурата. Предварително производство не се образува, защото по нито един от сигналите за купуване на гласове не се намериха данни за престъпление. В крайна сметка, на територията на столицата не са установени схеми за купуване на гласове.

– За какво точно сигнализираха хората? За кои партии?

– За всички партии. Сигналите гласяха, че някои лица събират имена, правят списъци и обещават възнаграждание, за да се гласува за определена партия. Тия лица ние ги бяхме по-рано „извадили“ в контингент, проявен по линия на купуването на гласове. В деня на изборите получихме сигнал, че в един ресторант се обещава облага за гласуване в полза на една партия и разплащането става като гласоподавателят не плаща сметката. Проверихме го, той не се потвърди, както и останалите. Не бяха открити списъци, нито събрани лични карти, нито лица, които да кажат – взехме пари и т.н. Имаше злонамерени сигнали, целящи да злепоставят конкурентната политическа сила или определено лице. И сигнали за нарушения на Изборния кодекс – неправомерна агитация, лепене на агитационни материали на забранени места, близо до изборните секции и други, които бяха отстранени.

– Стига ли живата сила на столичната политиция, за да опази реда в София, която все повече се разраства, може би за сметка на провинцията, която обезлюдява?

– Нямаме достатъчно човешки ресурс, от което  изпитваме затруднения. Щатът на СДВР за 15 години е намалял с 50%. През 1995 г. сме били 10 000 по щат, сега сме наполовина. И дори този щат не е зает с полицаи. От година и половина предприемаме действия за окомплектоване на състава, но не става бързо, защото искаме да изберем качествени кадри. Ако за 100 места имаме 1000 кандидати – лесно, но те са по-малко, а и тестовете за интелентност и психологическо изследване ги затрудняват. Ето куриозен пример. В есе на тема „Ценностите на съвременния живот“ от което трябва да се види как кандидатите структурират мисълта си и каква е ценностната им система, един от тях пише: „Ценностите са три: злато, сребро и платина. И трите са много скъпи и се охраняват.“ От този кандидат явно няма как да стане полицай. Има други, които пък идват с нагласа, че ще работят от осем до пет часа следобед и ще си решат всички житейски проблеми от позицията в МВР. А полицейската работа изисква всеотдайност, лишаване от свободно време, отсъствие от семейството, ненормирано работен ден, при което трудностите са ежедневие. Тъй или инак, надяваме се в края на 2017 г., с наближаването на Председателството да сме окомплектовали състава, да извадим по улицата повече патрулиращи полицаи и гражданите да видят промяна.

– Не е за вярване, че в най-големия град с най-много млади хора няма достатъчно интелигентни кандидати за полицаи! С какво ще ги привлечете, г-н Маринов? С 600 лв. начална заплата?

– От младите хора, които се явяват на конкурсите при нас, се изисква дисциплина, ценностна система и образование. Фактът, че младеж на 25 години идва с майка си да си пусне документите, говори, че на тази възраст той няма необходимата самостоятелност. Младото поколение няма и дисциплината, която даваше навремето наборната военна служба. И образованието е дефицит. Възнаграждението е важно, да,  понеже дава сигурност на хората и възможност да планират бъдещето си. При нас то е малко – да, но не това е в основата на проблема. В основата е отношението на обществото, което не се отнася към нашата професия с уважение. Знам, че причината е и в нашите лоши практики. Но мога да ви уверя, че в момента колегите в СДВР правят всичко, което е по силите им, в полза на обществото. За повечето от тях професията е призвание.

– Много или малко са полицаите в София в сравнение със столиците в други европейски държави?

– Чисто математически можем да сметнем колко са полицаите на глава от населението в София и другаде. Но тук математиката е излишна. Защото държавите са различни. В някои държави хората са дисциплинирани, с религиозно възпитание, имат доверие в полицията, децата им растат в здрави семейства. Там с по-малко полицаи може да се постигне ефект. Но в държава с безработица, д икономически проблеми, нездрава семейна среда и лошо обучение, не стигат и 100 полицаи на 100 души от населението. У нас, когато полицаите не успеят да дойдат на местопроизшествие навреме, говорим, че са малко. Когато на футболен мач всичко е нормално, но 20 полицаи стоят там и наблюдават, започват други коментари: прекалено много са и т.н. В СДВР определено има нужда от полицаи, които да патрулират на улицата. Но се нуждаем и от модернизация на полицията, която да я направи по-ефективна. Надявам се с новите автомобили, които очакваме, да се ускори обслужването на гражданите. Сега районните инспектори са се превърнали в призовкари, което им отнема време за друго, технологията би ги облекчила.

– Опасен град ли е София? Някъде четох, че бил най-лошият за живеене в Европа. Но пък в Париж например препоръчват на туристите да не влизат в метрото след 22 часа и да не посещават определени квартали, населени с имигранти.

– Да, в Париж напоследък е по-опасно да се движиш по улиците нощем, отколкото в София. Нашето метро е сигурно. Всяка метростанция е добре осветена, с видеонаблюдение и с един полицай поне. При нас са дразнещи битовизмите – не навсякъде са добре осветени улиците, невинаги е бърза реакцията на полицията. Но ние работим с общината в тази посока. А присъствието на имигранти държим под контрол – в зоната около джамията, бул. „Мария Луиза“ и пазара „Георги Кирков“.

– Отварят ли ви много работа бежанците?

– Те са различни. Има сруд тах хора, предимно семейства от Сирия, които имат нужда от помощ, потърсили са убежище у нас, настанени са в центрове и спазват реда. Има младежи от Афганистан, които търсят нов живот в по-добра среда и се съобразяват с нормите в нашата държава. Но има и такива, чиято цел е Западна Европа и правят тук незаконна организация за пътуването си. Както и други, избягали след извършени криминални престъпления в други страни. Улеснява ни това, че последните сами напускат държавата ни. От година и половина нямаме на територията на София тежки престъпления на чужди граждани срещу личността. Така е откакто марокански гражданин нанесе тежка телесна повреда на продавачка и беше задържан. Това, което дразни хората обаче е, че чужденците се събират на групи, подхвърлят закачки към момичета, не пазят чистота, вдигат шум. Правят го в центъра, тъй като там е джамията, Гранична полиция и дирекция „Миграция“, където имат работа. Наблюдаваме ги. В СДВР работи специално звено от оперативни работници, което следи процесите между тях, каналджийството и т.н. Неотдавна съвместно с  ГДБОП задържахме двама чужди граждани, които си бяха купили два автомата „Калашников“.

– Автомафията ли е най-големият враг на софиянци?

– Най-големият им проблем са домовите кражби. Той е обусловен от това, че в София живеят все повече българи и чужденци, част от тях не се регистрират, имаме от една страна анонимност, а от друга – материални ресурси в домовете на хора с по-големи възможности. Но ние постоянно задържаме групи крадци – напоследък две например, включително тази на Турчина, която се занимаваше с грабежи и взломни кражби от офиси и предприятия.
И автомафията е проблем, но от година насам имаме с 500 по-малко откраднати автомобили. Това е резултат от нашия постоянен натиск върху контингента, който извършва този вид престъпление. Задържахме голяма част от него съвместно с ОДМВР – Перник, тъй като там се извършва търговията с части от крадени коли. Прекъснахме дейността на автоморги, където става вторично разпределение на авточасти. В последно време общо 7 групи крадци сме задържали. За съжаление, не срещаме подкрепа от застрахователите. Те търсят икономически интерес.

– По-точно? 

– 10-12-годишните коли се крадат за авточасти, а скъпите – за откуп. Ако за един откраднат автомобил застрахователят трябва да изплати 250 000 лв. на собственика, той изчислява ниво на загуба и предпочита през фирма посредник, която работи законно по договор за него като издирва коли, да плати 30 000 лв. на крадците. Това законът го позволява. Така откраднати автомобили, които струват над 200 000 лв. се откупват, което генерира следваща кражба. Законодателна намеса трябва. Ако за автоморгите се направи законодателно регулиране, както се направи за пунктовете за сраб, кражбите на коли ще намалеят, както намаляха кражбите на метали.

– Две банди крадат коли в София, писа един вестник.

– Не е вярно. Повечето крадци са гастрольори от провинцията – идват от Перник, Пловдив, Враца, Благоевград, магистралите ги улесняват. Действат в съучастие с две или три лица, имат си пазар. Един краде автомобила, друг търгува с части втора употреба, трети внася катастрофирали коли от Италия и ги комплектова ги с части от крадени коли, които след това се регистрират.

– Беше време, когато безработни момчета от селата идваха да стават кълъри в София и убиваха по поръчка хора. Напоследък не виждаме често да падат трупове след изстрели по улиците. От само себе си ли свърши гангстерската война, от която 139 убийства останаха неразкрити? Или МВР я прекрати?

– Според мен това, което наричате гангстерска война, се дължи на обществените отношения със смяната на собствеността, която предизвика борба за надмощие с участието на йерархично структурирани мощни групировки. С по-ясното очертаване на собствеността, с изсветляването на бизнеса и влизането на България в Евросъюза конфликтите, последвани от убийства и тежки телесни повреди намаляха, станаха много по-редки. Новите технологии за събиране и изследване на доказателства затрудняват решаването на спорове чрез атентати. Сега е модата на ММА бойците, на насилието при засечки на автомобили или отнемане на предимство. Сбиванията между шофьорите показват неуважение към обществените порядки и нагласа за решаване на проблеми по силов начин. Същото е със сбиванията по дискотеки, с демонстрацията на силна охрана и придвижването с автомобили в пакет, включително от лица, които не са застрашени. Това е начин на поведение – доказване на доминация.

– Мислех, че са вече отживелица „бизнесмените с приятели“.

–  „Бизнесмените с приятели“ или с „консултанти по храненето“, както Ториното ( Ивайло Борисов, чийто охранители пребиха младеж на Околовръстното шосе – б.а.) ги нарече, могат да се видят пак тук-там. В София присъствието им е концентрирано в определени заведения, които ние държим под наблюдение. Обществото проявява все по-голяма нетърпимост към такова поведение – хората снимат, пускат клипове в интернет и т.н., което ограничава явлението. Ние пък проверяваме лицата, които се придвижват в пакет, както и фирмите, извършващи лична охрана, която изисква спазване на правила – договор, служебни автомобили и т.н. Но, общо взето, с времето част от въпросните „бизнесмени“ извадиха бизнеса си на светло и си промениха поведението. Лошото е, че и те, и останалите са пример за подражание за част от младото поколение.

– Проблемът с моделите за поведение на младите хора, разбира се, надхвърля правомощията на полицията.

– Наш приоритет е да реагираме бързо на всяко улично насилие. За него в Наказателния кодекс към чл. 325 беше добавена алинея. И ние не едно лице сме предали на прокуратурата във връзка с нея.

– Групировките изчезнаха ли? Какво има сега на мястото на СИК и ВИС?

– Структурата на престъпността се промени. След приемането на специалния чл. 321 за организираните престъпни групи, те се разпределиха на по-малки форми. Групировки като СИК и ВИС, които контролираха различни видове престъпен бизнес, вече не съществуват. Има групи, специализирани в определена престъпна дейност, които не се отчитат нагоре, на по-голям бос. Работят за себе си. Някои например крадат автомобила, предават го в депото, където го разфасоват, получават си парите и после отново. Тези в депото пък пласират авточастите и после пак. Босове от мащаба на Братя Илиеви няма.

– Вие сте полицай от кариерата, един от най-уважаваните. Имате ли професионална мечта? Един от вашите предшественици в СДВР мачтаеше през 100 метра да има камери, друг – политическите чистки да спрат, а трети – да повишат двойно заплатите.

– Моята мечта е да видя полицаите горди и уверени, смели и решителни в своята законна дейност – да не се притесняват от последиците й, да не се питат как ще реагират техните началници, когато я отразят медиите. В критични моменти, преди да си приложат правомощията, те обикновено започват да мислят за после. Случвало ми се е да питам някой –  защо не направи това? – и да ми се отговаря – ами шефе, нали знаеш, после ще ни дадат по телевизията и как ще се обясняваме?…Онази вечер при Милен Цветков имаше един член на секционна избирателна комисия, който при обработването на изборните книжа в НДК напсувал полицаите, оказал им съпротива, те поискали да го проверят, той побягнал, те го подгонили, спънал се, счупил си телефона и иска да му го платим. Ние ги викаме да докладват, те се притесняват… В САЩ при определени факти се прилагат стандартни процедури от полицаите. При Сигнал „Извършва се грабеж“ те знаят – правим първо, второ, трето…При Сигнал „Нарушение на обществения ред“ пак така – първо, второ, трето…
Имам и друга мечта: да работим като във филма „От местопрестъплението“ – с подвижни лаборатории като техните, които изземат и най-малката следа, с компетентни хора, които да й направят анализ. Мечтая също за информационен обмен с други институции, за да правят полицаите справки без да тичат и да чакат пред вратите им. Мечтая и за друго отношение на хората към полицията. Да не гледат лошо, а да се усмихват, като видят полицай. Гледах как го правят на Тодоровден при вида на конната полиция и вярвам, че ще ми се сбъдне тази  мечта.

Нашият гост
Роден 21 ноември 1971 г. в Тетевен. Завършил средно милиционерско училище в Пазарджик (1991) и Академия на МВР ( 1996). Магистър по право от Югозападния университет (2000) и магистър по управление от Военната академия ( 2013).  С дипломи от международните академии по правоприлагане в Унгария и САЩ ( 2004, 2006). На работа е в СДВР от 1991 г. Израснал в йерархията от редови полицай, взводен командир, началник на група, на сектор, на отдел, зам.-директор и директор от юли 2014 г.

От

http://trud.bg