Съжалявам, просто бизнес?

Да се чуди човек коe е по-голяма заплаха за България – бандитиз­мът или власт­та

Летище София е може би единственото в Европа, на чиито терминали не можеш да спреш спокойно, за да оставиш пътник или багаж. По традиция там е забранено спирането. Можеш отстрани или на платения в подземията паркинг, но не и да спреш. Пред терминал 2 има достатъчно места за престой, но половината са забранени изобщо за спиране – има от онези найлонови червено-бели ленти, които са достатъчно красноречиви, че си нежелан. Другите места са за инвалиди и там също е неприемливо да изчакваш. Затова, преди да кацне самолет на летището, се виждат десетки автомобили, които са паркирали и изчакват конкретно обаждане по пътя, далеч преди терминала. Излиза пътникът, звъни по телефона, палиш двигателя и след минута си пред терминала, но не там, където е нормално да спреш, а някъде по трасето. Следва надпреварване с полицаи, които бързат да те прогонят оттам. Ако ги попиташ: “Защо, по дяволите, не мога да спра и да взема пътник от летището нормално – ей там, пред терминала?”, ще ти отвърнат: “Такива са заповедите, мерки за сигурност”. Дори няма да ти кажат “Съжалявам!”.

Когато минаваш през контролните пунктове в самото летище, минаваш през унизителните проверки до степен “събуй гащите”. Мерки за сигурност.

Тези дни стана ясно, че на летище София терорът е само върху нормалните хора. Гранични полицаи, според официални съобщения на МВР и прокуратурата, си спретнали прекрасен бизнес: ВИП коридори за богати преселници и нелегални мигранти. Разбит е, казват, някакъв канал за богати хора от Бангладеш. И край! Всичко е приключило, пробивът в сигурността е закърпен. А дали е така? Дали проблемът не е много, много по-сериозен?

Я да си припомним няколко потресаващи факта. За последните две години 21 чужденци са предизвикали катастрофи със загинали или тежко ранени български граждани, а след това са напуснали страната, въпреки че съдът е постановил да им бъдат отнети паспортите. Как е станало това?

Много български граждани с присъди или обвинени за убийства, грабежи и другите тежки престъпления от години са напуснали страната нелегално и си живеят щастливо в чужбина. Как е станало това?

Стотици нелегални преселници минават през строго охраняваната южна граница през организирани канали. Как е станало това? Може ли всички тези събития да се случат без такива герои като тези от Гранична полиция на летище София?

Огромна част от служителите на реда са почтени хора и си дават здравето, за да си свършат работата в мизерни условия, в които са поставени, но когато стане дума за организирана престъпност, винаги ще намерите и някого от онези хубавци, дето са влезли в системата с единствената цел да печелят пари за сметка на националната сигурност.

В нормалните държави такива биват смазвани завинаги. Тук престъпниците са герои. Те са се превърнали в богати хора с влиятелни приятели. Те нямат съвест, за да помислят, че прекарват през летището ВИП терорист, който може да организира гадост като в Манчестър и да убие десетки деца.

Ако ги попитате случайно защо го правят, те ще ви кажат – “Съжалявам, просто бизнес!” или “Ако не го правя, друг ще вземе парите. Аз да не съм глупак? Нима моите деца не заслужават хубав дом, хубава кола и нов лаптоп?” И е така – заслужават, стига баща им да изкарва парите с труда си, а не заплашвайки живота на други хора с престъпния си покварен мозък.

Лично аз нямам съмнение, че тези от летище София не са самодейци. Това не е проста схема, измислена в бирарията на Централна гара, защото ако те могат да прекарат хора от Бангладеш през ВИП зоната, то и в Европа някой трябва да ги посрещне и прекара през граничния контрол. Ако това е така, то можете да си отговорите колко сериозно покровителство има тази престъпна схема.

Не съм чел точна статистика, но само като прегледах за последните години колко мигранти са умъртвени от алчността на трафиканти, ще се окаже, че българи са участвали в убийството на десетки човешки същества, макар и непредумишлено, а защото това просто е бизнес. Заради алчността си.

Представяте ли си как един корумпиран граничен полицай, който е позволил през границата да премине камион, натъпкан с жени, деца, мъже, срещу някаква такса, се прибира вкъщи, сяда пред новия си телевизор и гледа новините, които съобщават за мъртвите хора, намерени във вонящия камион някъде по трасето. Преглъща си салатката, пийва си от ракийката и лицето му грейва от радост, когато детето се прибира отнякъде.

“Гледай, сине, какво съм ти купил!” Детето разкъсва подаръчната хартия и очите му грейват. Възкликва: “Айфон седем! Якоооо!” Очите му грейват със същата сила, с която на други деца очите са изгаснали само преди часове.

“Съжалявам, просто бизнес!” – така ще казва корумпираният баща. Дори съм убеден, че ще намери и ще обясни, че така им помага да имат нормален живот.

Лошото е, че такива повредени хора стават герои в очите на съседите, на приятели и най-лошото – на децата. Те имат пари, имат стандарт на живот, който е за завист, защото прагът на търпимост на обществото е прекалено нисък. Децата се научават, че по-добре е някой друг да изстине в адски мъки, отколкото те да се мъчат с труд да постигнат стандарта на баща си или на някого, на когото завиждат. Нещо повече, те се научават, че тези, които се трудят почтено, обикновено са глупаците, на които им обират къщите, колите, бият на пътя от другите – как им казваха… а, да, “тигрите”.

Просто бизнес? Глупости, престъпна поквара. Задача на министъра, на властта, на правителството е да ни показват онези момчета, които, въпреки че не са “тигри”, не купуват на децата си “айфон седем” с печалба от смъртта, и да ги превръщат в пример. Тяхна задача е да слагат корумпираните мърши на стената на позора по такъв начин, че децата им да се срамуват от тях. Иначе каква национална сигурност, ако и Ал Багдади може да мине през ВИП зоната на летище София, докато бъдещите му жертви влизат в чакалнята на прибежки като престъпници.

От

http://trud.bg