Със сигурност в момента е по-весело да си актьор в Народния, отколкото в Холивуд

Днес в театъра Йосиф Шамли, изключително добър актьор, нахлу в гримьорната ни с Рени Врангова в очевидно приповдигнато настроение, повдигна тогата си на патриарх (понеже играехме Процесът срещу богомилите), размаха ханш и кюлоти, движенията му бяха недвусмислено игриви и направо вулгарни, в контекста на 817-та година, аз му намекнах, че това вече е неприемливо, че го приемам за нахлуване с взлом в девичето пространство на феминистката същност на женствеността ми, той не се трогна, продължи, каза , че харесва Кевин Спейси. Хвана ме за дупето, с извинение, и ме избута в “чакащи актьори “ , понеже оставали две минути до начало на представлението.

В “ чакащи актьори “ ( малко пространство от което излизат актьорите на сцената ) аз обявих пред всичките си колеги, че това негово поведение е нанесло неизлечима травма върху психиката ми, че вече не мога да вляза в театър като нормален човек, без да си спомня за този ужасен миг с кюлотите на Шамли, че съм шокирана и шейкната до дъното на душата си и не съм сигурна дали от тук нататък ще имам нормални сексуални отношения с мъж (или жена) и че ако ей сега започна да играя лошо и никой не ме брои за слива, виновна ще е не липсата ми на талант и характер, а единствено непремерената сексуална агитация на Йосиф Шамли.

Това го обявих на всичките си колеги. Деян Донков изсумтя и се разсея моменталически. Илиана Коджабашева каза, че е по-добре, преди да излезем на сцената повече да не се хващаме за ръцете, за всеки случай, защото вече не е сигурна как този жест може да се разчете, а всички дружно се споразумяхме повече да не се гледаме изобщо в очите, за да избегнем тоя греховен eye contact, нали, че всичко започва от там. Започна представлението. Играхме хубаво. Толкова беше хубаво, че забравихме за внезапната морална хигиена. След края на спектакъла, отново се разхождахме из коридорите по гащи, пушихме, прегръщахме се, скарахме се за обичайните две-три неща, изтрихме си грима и се качихме на трамвая. Със сигурност в момента е по-весело да си актьор в Народния, отколкото актьор в Холивуд.

Не съм и предполагала, че ще се чуя да го казвам това нещо, но ето, казвам го – днес е по-весело да си актьор в Народния, отколкото звезда в Холивуд. О, времена, о, нрави, о, шеги на съдбата

Теодора Духовникова

*Коментарът е от фейсбук

168chasa.bg