Танцът със саби в хореографията на Тръмп

Като изигра танца със саби в Рияд, нашият премиер ритуално прие новото геополитическо верую на Тръмп.
Световните мъдри глави спорят – какво е това верую и има ли такова? Има ли изобщо пилот в самолета? Защото повечето съветници на Тръмп в тази област бяха уволнени, а един дори е клиент на Темида. Всеки момент се очаква да изхвърчи и държавният секретар Рекс Тилърсън.

Доналд Тръмп участва в танц със саби при посещението си в Рияд. СНИМКА: РОЙТЕРС
Но в геополитиката на Тръмп има ясни принципи. Има си и пилот – зетя на президента Джаред Кушнър, ортодоксален евреин и голям приятел на Израел. Очевидно ориентацията му е диаметрално противоположна на Барак Обама, чието средно име е Хюсеин, а Барак е името на вълшебния кон, с който Мохамед се възнесъл на небесата от Храмовия хълм в Йерусалим.
Засега Тръмп се кани да компенсира еврейската нация за този хълм, като премести американското посолство в Йерусалим и с това

окончателно

ще го признае

за столица

на Израел

Принципът на Тръмп е ясен – той прави обратното на това, което правеше Обама. По-конкретно, той затопли отношенията с тези държави, с които Обама ги охлади – Израел, Саудитска Арабия и най-вече с Китай. И охлади тези отношения, които Обама затопли – с ЕС. И пак замрази тези, които Обама размрази – Иран и Куба. Единственото изключение е Русия – Тръмп имаше намерение да се сприятели с Путин, но Конгресът наложи на Русия нови санкции и забрани на президента да ги вдига самоволно. Сега се очакват още по-тежки санкции. И при Обама, и при Тръмп целта на схемата е една и съща –

да се задържи

хегемонията,

да не възникне конкурентна империя. Да няма нов Картаген.

Единственият сериозен конкурент на САЩ в момента е Китай. Неговият възход трябва да бъде спрян някак си и това е ясно и на републиканци, и на демократи, и на Тръмп. Спорът е за методите. Обама избра да приложи хватката “удушвач” чрез договора за Транстихоокеанско партньорство (ТТП). Това щеше да създаде свободна търговска зона от 12 мощни държави в Америка, Азия и Океания, общо 40% от световната икономика. С едно голямо изключение – Китай. Това бързо би свило износа му и Китай щеше да се види принуден да се отвори и да се откаже от икономическия си суверенитет.

Но първата работа на президента Тръмп бе да отмени ТТП. Това бе представено като жест към работническата класа на САЩ, но истината е друга – схемата на Обама стана твърде рискова, защото в отговор Китай започна да се сближава с Русия.

Тръмп неслучайно привлече за неформален съветник престарелия Хенри Кисинджър. Както е известно, през 70-те г. той бе архитект на сближаването с Пекин, което отвори пътя за неговия възход. Тази фигура е символична, а китайците държат на символиката. Срещу отмяната на ТТП сега Тръмп очаква от Китай дребна услуга – да блокира Северна Корея и да събори режима на Ким Чен Ун.

Как обаче разведряването с Китай е свързано с Близкия изток?

Освен че създаде икономически удушвач, Обама започна да прехвърля военната мощ на САЩ от този безнадежден район към Китайското море, където се разиграват по-важни интереси. Следователно в Близкия изток трябваше да се наложи нов баланс на силите, който да освободи самолетоносачите и бомбардировачите от ангажименти.

Затова през 2015 г. Обама се отказа да сваля Асад в Сирия и разреши на Путин да му се притече на помощ. Освен това подготви и подписа ядрения договор с Иран, вдигна му ембаргото и му развърза ръцете да се меси пълноценно в делата на района. Сега Иран е главен съперник на Саудитска Арабия навсякъде в Арабския свят, където освен сунити има и шиити. Има ги и в самата Саудитска Арабия и най-лошото е, че точно в техните райони са петролните ѝ находища. С други думи, за десетина години американската политика в района мина от пряката военна намеса към контролирания хаос, който прерасна в безконтролен хаос, оттам към вкарването на нови играчи за потушаване на хаоса, а при Тръмп и към насъскване на старите играчи срещу новите. Възникването на

Иран като силен

играч

естествено не се хареса нито на Саудитска Арабия, нито на Израел, който има стара вражда с шиитската милиция “Хизбула”. Тръмп веднага стана любимец и на двете обидени държави, защото обеща да отмени или промени договора с Иран и да премести посолството в Йерусалим. Уви, договорът с Иран не е само със САЩ, а с постоянните членки на Съвета за сигурност в ООН, плюс ЕС. Всички останали нямат намерение да се отказват.

С това започна и най-голямото разминаване между Европа и САЩ от Втората световна война. Първата страна, която Тръмп споходи като президент, бе Саудитска Арабия. Крайно необичайно. Оттам веднага прескочи в Израел. И на двете места го посрещнаха като месия, то не бяха танци със саби, молитви пред Стената на плача и други екстри.
И навсякъде на първа линия бе зетят Кушнер, а с него и дъщерята Иванка, която също прие еврейската вяра. Тази визита скрепи тесния съюз между Рияд и Тел Авив или по-точно Ерусалим – за сметка на палестинците, защото повечето арабски държави по принцип следват Рияд.
Тръмп охлади отношенията с Германия, но ги затопли с Източна Европа, предимно с Вишеградската четворка. И неслучайно другите европейски лидери, които изиграха танца със саби в Рияд преди Борисов и дори преди Тръмп, бяха от Полша, Унгария, Румъния. Меркел засега не е забелязана да размахва ятагана. Така че Борисов ритуално се присъедини към новата световна схема.

Тази схема обаче е доста рискована. ТТП бе кауза на Обама, но преди около година мина в Конгреса с гласовете на републиканците. Следователно нещата лесно могат да се обърнат, ако се смени президентът. А той може да се смени, защото в момента и Тръмп, и зет му Кушнер са под разследване за заговор с Кремъл. Младият саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман (МбС) с такава скорост си създава вътрешни и външни врагове, че нищо чудно утре да падне и неговата глава. В момента той е арестувал водачите на конкурентните родове и ги тръска за пари. Сам твърди пред пратеника на “Ню Йорк таймс” Томас Фридмън, че откакто са арестувани, те доброволно му прехвърлят стотици милиони и дори милиарди долари. Това било борба с корупцията.

И Фридмън е възхитен колко демократично и реформаторско, дето се вика у нас – со кротце, со благо и со малко кьотек. Обаче Саудитска Арабия по принцип е частна собственост на саудитската фамилия, така че какво изобщо е корупция? Корупция ли е да отделям за себе си от собствената си каса?
Затова опорните точки на Тръмп са много рискови. Ако се случи това, на което се надяват поне половината американци, танцът със саби веднага ще излезе от мода

Валери Найденов

24chasa.bg