Те не са бежанци, те са конкистадори с гумени лодки!

Във връзка с проблема за бежанците ще взема за пример само случая с населението на Африка.
В средата на миналия век в Африка са живели под 300 милиона души, днес са около милиард и триста милиона, в средата на века ще бъдат двойно повече. Ще гонят трите милиарда.
Основната част от населението са млади хора.
В момента няколко стотин милиона от тях имат нагласи за преселване в Европа или америките. Америка е далече.
Ще се стремят към Европа, защото са подгонени от глад и липса на смисъл.
Значителни части от населението в Африка гладува. Има разлики в отделните страни, но в последното десетилетие тенденцията на намаляване на гладуващите се обърна. Гладът си остава проблем. Гладът и жаждата са достатъчно силни мотиви, за да подтиснат чувството за безопасност.
Преди десетилетия въпросите за смисъла са намирали решения в микросредата, бита и обитаваната територия. Занимаваш се с нещо. То е достатъчно. Днес се глобализират не само производството, финансите, културата, потреблението. Глобализира се самосъзнанието. Аз-а физически обитава конкретно място, а духовно живее в Света. А Света има Център. Там където се въртят педалите, там може да се участва и да се намери смисъл. Центърът сам по себе си има престиж. По-важно е да си кмет на Лондон, отколкото на Исламабад. По-ценно е да спиш в кашон в Париж, отколкото в кашон в Дака.
Не е нужно да се знае що е смисъл, участие, престиж. То е вродено.
Европа има нещастието да е сита, да е Център, да има престиж и да е с лоша демографска структура.
Тя е мястото! Не е Саудитска Арабия и Мека. Там се ходи на хадж. Там не е за заселване и живеене.
След глада, смисъла, престижа, участието, за голямо европейско съжаление идва принадлежността.
Без индивидуалната активност нищо не се случва, но индивидът духовно и реално се нуждае от общност. Изолиран, оставен сам, той ще загине. Затова търси, вика, събира се и живее със себеподобни. Събира се с други хора, с които общува и получава разбиране и оценка.
Европейците не предлагат общност за принадлежност. Те са християни, говорят на свои езици, имат други навици и привички. Те в най-добрия случай са само елементи на средата редом с дървета, къщи, улици, а се случва да бъдат и в ролята на аборигени.
Пришълците идват с лодки, с кораби… Казват 2 000 души месечно можем да преглътнем. Да но те няма да се пръснат на 2000 места. Те ще се скупчват в гета, квартали, селища. Това са общности от Другаде. Те идват, за да ядат и да въртят педалите. Те идват, за да наложат ред, дори да мислят и говорят днес друго. Те не са бежанци, те са конкистадори с гумени лодки.
Аборигените в Европа са изправени пред изключително сложен проблем.
Какви са вариантите за реакция?

Петко Симеонов

Снимка на Петко Симеонов.