…Три, две, едно, нула, пуск!

Пускаш достойнството си в двете нули и пускаш водата. Вече си готов натовец.

Всички грешим, но човек не бива да прави една и съща грешка два пъти. Затова аз я правя три пъти. Три пъти всуе обяснявам,че Андрешко на Елин Пелин е равен на Бо-Джест (Beau Jest, „Красивият жест“), измислен от една учителка в Чикаго.

Карайки в каруцата един облечен във вълчи кожух съдия изпълнител, Андрешко разбира, че бирникът ще секвестира житото на сиромаха Станой, който ще каже: Андрешко, ти докара тая беля у наше село – и ще го напсува. После двамата ще чукнат юзчета ракия в кръчмата. За да предупреди Станоя да си скрие житцето и да си помете хамбара, Андрешко прави красив жест, оставяйки в каруцата насред блатото човека във вълчия кожух.

Има два вида генерали: невоювали и воювали. Вторите знаят, че каквито и войни да си изучавал във военната академия, на война става другояче. Сега и президентът, и премиерът ни са генерали: Първият учил за летец изтребител, не знам дали има боен опит, вторият има опит в пожарникарството, охранката, рекетьорството, полицията и политиката. Но хората не сме пенкилер, а дори генералите са хора.

Мислех, че пенкилер е турска дума. Пък то било pains killer, убиец на болки, едновремешна реклама на кока-кола. Понеже оглупяването е безболезнено, не пия кока, но никой не е пенкилер, генералите също и стават смешни, като заговорят за книги като Бойко Борисов за „Винету“ и Румен Радев на честването на Елин Пелин в родното му село Байлово, където, вместо да отдаде почит с мълчаливо президентско присъствие, изрече заучени баналности като ученичка.

Да не прави тази грешка два пъти. Аз понеже правя една и съща грешка повече пъти, всуе обяснявам на българския политически „елит“ красивия жест на Елин-пелиновия Адрешко, а „елитните“ са си плюли в устата и едно си знаят: андрешковщина е да надхитриш държавата. „Елитните“ разсъждават „на кота нула“, както казваха в САЩ, когато саудитският принц Осама бин Ладен измисли как да срине до кота нула кулите близнаци в Ню Йорк. Сега пък президентът на САЩ Тръмп измисли как саудитците да платят стотици милиарди за американско оръжие. Пито – платено. Тръмп си осигури подкрепата на могъщия US военнопромишлен комплекс, както го нарече генерал Айзенхауер, когато беше президент на САЩ. Тръмп каза, че ниският му рейтинг се дължи на лов на вещици. Само дето не каза „на Mаккартизъм“. Дори в най-мракобесните години на US witch hunt, когато сенатор Джо Маккарти търсеше комунисти под кревата, си счупи зъбите, когато захапа могъщия „военнопромишлен комплекс“, така че не берете грижа за Тръмп. Той се закани на света с новия самолетонасач „Джералд Форд“, именуван на президента, за когото казваха „Джери не може да върви и да дъвче дъвка едновременно“. И Тръмп мисли само за едно – да си укрие милиардите от данъчните, както сиромахът Станой житцето.

Съжалих генерал Радев, когато заговори за Елин Пелин, но хептен го ожалих, когато турците го зашлевиха, за да зашлевят България. В такива случаи някогашните български офицери се биеха за българското достойнство. Когато в приземието на военния театър, което тогава беше бирхале, всички станали прави при химна на Райха, а германските офицери останали седнали при българския химн „Шуми Марица“, кръстникът ми поручик Димитър Списаревски, който през 1940-те учел в Райха за пилот на изтребител „Ме-109 Густав“, скочил, обърнал масата на тримата немски офицери и ги набил. После от нашата маса събрал в една салфетка неизядените печени чирози с копър и я дал на майка ми да ги носи, щото аз, неговият кръщелник, много обичах чирози, а той в униформа не може да върви по улицата, носейки салата от чирози; по военния устав най-много кортик на бедрото, никога пистолет.

Както в софийското бирхале германците останали седнали при българския химн, така и сега във Варна турските военни моряци, за разлика от всички останали участници в маневрите Бриз 2017, не се строили на палубата, когато минавали пред българския президент и главнокомандващ Румен Радев. Нашите преглътнали тихомълком турската обида. Този въпрос ще бъде обсъждан, засега нищо не мога да кажа, заявил командващият българските ВМС контраадмирал Митко Петев. Нищо ли? Не знае ли българската военноморска история този „контраадмирал“? Не е ли виждал старите брегови оръдия „Круп“, платени навремето със златни български левчета да пазят Варна от бомбардировките на бордови оръдия (и такъв обстрел е имало на 14 октомври 1915 г. от руския броненосец „Три светители“, после потопен от немски подводници)? Не е ли виждал миноносеца „Дръзки“, който на 8 ноември 1912 г. не под командването на „контраадмирал“ като него, а на мичман Георги Купов, атакувал турския броненосец „Хамидие“ (именуван на султан Абдул Хамид). И „Хамидие“ вместо да застраши Варна и Балчик, форсирал реверс и се върнал, без да охранява турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград.

Не казвам, че „контраадмирал“ Митко Петев трябвало да скочи да се бие, не можеш да искаш чучело да се бие. Казвам: В двете нули хвърлиха воинската си чест офицерите натовци, преглъщащи безропотно, когато ги зашлевят, за да зашлевят България.

Епилог: По суша, въздух и вода шарена е българската военна история. Александър Хайтов направи в Добрич паметник, запяващ стария български химн „Шуми Марица“, когато се приближиш. Паметникът е на генерал Колев. Въпреки че бил русофил, той със своята конница сразил кавалеристите казаци. Опозорихме се през 1968 година, когато за разлика от Румъния на Чаушеску, участвахме в съветската интервенция в Чехословакия, после се орезилихме като съучастници и теляци на американските интервенти по света.

Димитри Иванов

http://segabg.com