Трябва ли да платим глупостта на „акционера“ в аферата „Олимпик?“

Не само че ще е нечестно, но и ще е опасно. Утре обезщетения от държавата може да поискат и прецаканите от ало измамници.

Има една много известна английска поговорка, която гласи: „Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино.“ Опростеният й български еквивалент звучи – „Евтиното винаги ни излиза скъпо“.

Ако тези 275 хиляди българи с договори с „Олимпик“ си я бяха татуирали на рамото навреме, вероятно нямаше да си купят гражданска отговорност в кипърската компания на цена с 1/3 по-евтино от останалите на пазара и днес щяха да карат спокойно автомобилите си.

Хората обаче по правило обожават промоциите и скачат смело във всяка авантюра, с която мислят, че ще прецакат системата. После се препъват, падат. Понякога лека драскотина, понякога – счупено. Но раните зарастват бързо, болката се забравя, а желанието отново да прецакаш системата е вечно живо.

Точно тези инстинкти нажежиха иначе дъждовния август за цели 275 хиляди българи със застраховки в „Олимпик“ и зарадваха опозицията с още един скандал между епичната евтаназия на заразени животни в Странджа и мистичния блекаут на Търговския регистър в столицата.

Аферата е международна, но с поражения основно на българска земя. Най-просто казано, компанията взима парите за застраховки, които и без това, оказа се, не покриват достатъчно щетите при инциденти, и след това ги инвестира в различни начинания – от търговия с акции, през сделки с имоти, до тъмни операции в Бразилия и островни офшорки.

Самата компания крие собствениците си през две офшорни територии – в Люксембург и в Панама. Но кой да гледа историята на дружеството, когато си купува тривиална гражданска отговорност?

После се оказва, че инвестициите са били твърде рискови и „Олимпик“ е загубила парите на клиентите си. Това, разбира се, е официалната версия за фалита. Защото най-вероятно всъщност става въпрос за източване на огромни средства, като и от двете страни на сделката стоят едни и същи хора – собствениците на кипърската компания.

Какви са пораженията при „българските акционери“? В желанието си да минат метър, 275 хиляди българи само до месец май тази година натрупват 40 милиона лева приход по сметката на „Олимпик“. Реално, към днешна дата загубите са много по-ниски заради изтичането на част от полиците и едва ли надхвърлят 20 милиона лева. В личен план загубите на хората са между 40 и 100 лева.

Големият въпрос сега е кой ще ги плати? Ще се намери ли буфер в кипърски или български фонд, който да поеме щетите, държавата ли ще обезщети хората или те ще изпият по една студена вода и ще притичат до друг офис, за да си направят вече по-скъпа застраховка, която може и да се окаже истинска.

Ако държавата трябва да поеме удара, това реално означава, че всички останали, които тази година са си направили скъпа „гражданска отговорност“, сега трябва да платят промоционалните на „Олимпик“.

Това не само не е честно, но е и много опасно. Утре например пред Министерския съвет може да се изсипят стотици възрастни хора, жертви на телефонни измами. Те също могат да извадят логични основания за обезщетяването си. Със сигурност загубите от „ало бизнеса“ са по-високи от началото на годината от тези в кипърската компания. В сравнение с дядовците и бабите, които трескаво мятат пачки през прозореца, прецаканите от „Олимпик“ изглеждат като дребни акционери.

Трябва ли обаче сега всички ние да платим за неизмеримата им глупост? Разбира се, че не. Както и държавата (всички ние) не трябва да плаща за опита на тези 275 хиляди души да прецакват системата.

Някой може съвсем логично да попита: „Добре де, но защо всички задружно платихме огромната национална далавера в КТБ, а сега отказваме да обезщетим тези многобройни тарикати на квартално ниво?“ Ами защото по правило срещу превратностите на живота са застраховани само големите, а малките винаги плащат сметките. И така е по целия свят, не само в клета България.

Защо обаче подобна кипърска афера не може да се случи в Германия? Защото там има ред, правила и когато нещо се предлага необичайно евтино, на него се гледа с подозрение, а не с трескав поглед.

Е, може би, когато изгасне тази искра авантюризъм в българския поглед, ще сме излезли най-накрая от бандитския преход.

Слави Ангелов

Трябва ли да платим глупостта на "акционера" в аферата "Олимпик?"

http://168chasa.bg