ТЪГАТА ДА СЪМ ЕДИН ОТ ВАС

Днес влезнах в „тъмната стаичка, опакована с бели чаршафи (сетих се за омразата към България, изречена наскоро от един „авангардист“), задрасках каквото си бях намислил в бюлетината, пуснах я в урната… Нямаше опашки и струпване на хора. После чух по радиото, че е активността на народонаселението да се отърве от досегашния ярем била твърде ниска, но имало надежди да се повиши.
Излязох на улицата, извървях стотина крачки и запалих цигара. Нали в близост до училища и детски градини е забранено да се пуши, а аз спазвам правилата.
Беше обедно време и движението по улицата беше умерено. Разходих се из квартала, който не обитавам от 2000-та година, видях познати лица. Научих кои лица са ни напуснали и тръгнах да се прибирам.
По пътя радиото ме заливаше със сведения за хода на изборния ден, за нарушения, за някакъв неграмотен председател на СИК в Благоевград и пр. шаячна информация.
Като се прибрах, научих, че ГЕРБ води на БСП, а до моето гласуване беше обратното. Но не това беше най-важното. Същественото беше, че огромната група от партии и коалиции, които заявиха претенции за промяна, според тези последни данни не влизат в парламента.
Вгледах се в данните в компютъра и видях колко много хора гордо заявяват, че не са гласували и няма да гласуват. Отново погледнах сайтовете на разни агенции и вестници и установих, че към края на изборния ден ГЕРБ са мобилизирали циганските махали и водят много по-чувствително, не просто на противника си БСП, водят на „всички други“.
Разбира се, това изобщо не ме изненада, защото го очаквах, макар и да не го желаех. В тоя момент ми звънна телефона и един приятел ме попита какво става. Разказах му в резюме, а той вика: „А, значи България и утре ще си осъмне същата! Каквато си беше и вчера, каквато си е и днес.“ На финал ми каза: „Всъщност, някой ще попита ли каква е цената на разцеплението на онова дясно, на което предоставихме не само времето, но и енергията си. И все пак да уточним, цената, която получиха, т. н. „сини“ лидери (чиито имена забравихме – б. м), да предоставят това пространство на ГЕРБ? Защото голяма част от негласувалите днес, не са там, точно поради голямото синьо предателство.“
Между другото, тоя мой приятел по много от нещата от живота мисли така, както и аз. Повечето ми приятели също са такива. И аз, и моите приятели, имахме някаква едва тлееща надежда, че нещо ще се промени и България вече няма да е това, което е. Защото от десетилетия няма значение кой управлява. Значение има как се управлява!
Ако бях по-млад, щях да предложа на приятелите си да учредим една Партия на Тъгата. Обединената българска Тъга. Но за такива авантюри вече ми е късно.


Любо КОЛЬОВСКИ


P. S. Негласувалите, които проповядват романтичните и фантасмагорични анархистични идеи трябва да знаят, че партиите съществуват от времето на древния Рим и от тогава до сега друга система не е измислена. С изключение на авторитарните и тоталитарни системи.

Резултат с изображение за Любо КОЛЬОВСКИ

https://www.facebook.com/ecohunter12?fref=ts