Училището като грозен модел за подражание на обществото

Всеки ден ставаме свидетели на агресия в училище. Липсата на дисциплина, материалните различия между децата, активно и продължително забавление на компютърни игри с насилие са едни от основните причини за агресията. Училищният тормоз и насилие са едни от най-големите проблеми на обществото ни.

Преди дни в приемното ми време дойде притеснена майка, която сподели с мен за косвен тормоз и насилие върху детето ѝ, преднамерено изолиране от другите, клевети, клюки, манипулиране на мнението на съучениците, за да се атакува жертвата. Всичко това се случва в училище, където липсва надзор на учител, но присъства публика от съученици. Трудно мога да приема, че това се случва в столично училище, където вместо помощ и подкрепа, майката е принудена да премести детето си в друг клас. От разказа оставам с впечатление, че децата са тероризирани и малтретирани ежедневно в училище. Може би голяма част от извършителите приемат това като забавление, нещо безобидно, но то причинява физическа и психическа болка за други. Това създава продължително безпокойство за децата, те се затварят в себе си, не искат да ходят на училище, да споделят с близките си, да контактуват с приятели и съученици.

Училищният тормоз и насилието се изразяват с преки действия, които могат да бъдат и физически, и вербални, като оказват влияние върху развитието на децата и техния бъдещ живот. Децата са личности, но не само в училище, а и в семейството, и обществото. Насилието в училище се явява следствие на лоша и неефективна дейност на институциите, модела в семейството, електронни игри с насилие и др. Отношението на учителите и ръководството на училището имат значение за мащабността на проблемите в даден клас или училище. Пример за това са системните издевателства в ямболското училище, за които научихме от медиите преди дни. Училището може да направи много за намаляване на агресията, но са нужни образователни цели, моделиране на уважително поведение и бързи реакции при агресивни поведения. Проблемните ученици имат нужда от образователни, психологични и социални услуги, но имаме ли специалисти за това? Дейностите трябва да са своевременни, подходящи и дългосрочни. Те трябва да работят за изграждане на ценностната система на ученика като се използват различни програми в училище. Нужна е кампания, която да включва ученици, учители, родители, насочена към противообществено поведение.

Отдавна апелираме за въвеждане на гражданско образование в училище, което да включва задълбочено изучаване на отговорности, задължения и законност. Същевременно с това е нужно създаване на контролни органи на ниво училище и клас. Силен контрол от страна на учители, администрация, охрана в междучасие, идване и напускане на училище.

След всички трагични случаи, на които станахме свидетели през последните месеци, трябва във всяко училище да има кризисен план за действие при извънредни ситуации за координация и комуникация между учители, родители, персонал, органите от МВР, спешна медицинска помощ и др.

През последните 20 години тотално променихме ценностната си система – издигнахме в култ материалното и комерсиалното. Забравихме да бъдем по-човечни, по-състрадателни и добри. Често се нагрубяваме ежедневно, ставаме свидетели на агресия в градския транспорт, на неприлични ругатни на улицата, в институциите, във филмите с модерно, съвременно звучене, в нашите чисто човешки отношения.

Колко често казваме на детето си, че го обичаме? Колко често го милваме по косата, когато спи? Колко често разговаряме с него за проблемите, присъщи за възрастта му и неговото ежедневие?

Нима отношенията в българското семейство не са се превърнали в един ужасен модел за подражание на собствените ни деца в обществото. В колко домове цари уют, ценностна система, уважение и респект? Четат ли книги децата ни и кои са техните модели за подражание? Кое е модно и кое не, кое е екстравагантно и кое е прекалено демоде в ежедневието и в човешките отношения? Кой е правилният модел и кой грешният?

Отговор няма. Живеем в общество без ценности, морал, истина и обективност. Човешките отношения са в неразрешима криза. Това чувстват и преживяват децата ни. Често родителското отчуждение, отчуждението между двамата партньори в семейството, отчуждението между приятели е безспорен факт. И тогава какво се случва? Идват с огромната си мощ агресията, насилието, конфликтите, обидите, раздорите, неразбирателството. Моделът на поведение в семейството, подрастващите неволно пренасят в училище, а после и в приятелския кръг. Нека погледнем към себе си и се замислим, дали  децата не копират поведение от нас като представляват наше собствено отражение.

Колко често разговаряте с детето си и за какво? От какво има нужда то? Какво се случва в нежната му душа, в неговия мистериозен и неузнаваем свят? Подозирам и като майка, и като общественик, че повечето родители не знаят отговора.

Общувайте повече с децата си, покажете им, че са значими и важни за Вас, обществото и приятелите. Покажете им какво е да обичат и да бъдат обичани, да се грижат за домашен любимец, да помогнат на бедна и болна жена на улицата, да бъдат толерантни, да имат уважение към възрастните хора и др.

Доброто води до добро

Всичко се крие в добротата, уважението и любовта между нас и децата ни, в истинската връзка и добро взаимодействие в учебно-възпитателния процес между родители и учители. Трябва да имаме еднакви критерии и изисквания, в които възпитаваме и убеждаваме собствените ни деца. Трябва да бъдем най-добрия пример за тях. Повече любов, повече доброта, повече морал и ценности в отношенията ни с околните и в семейството.

Доброто води до добро, злобата и насилието – до злоба и насилие, агресията – до агресия.

Семейството, училището, обществото се нуждаят от ценности и морал, а нашите деца са това, което сме самите ние.

От

http://trud.bg