Хайку

Ако случилото се снощи в Манчестър не ви е потресло, а ви е шокирало, ако мислите, че онзи ден децата ви правиха интерпретация, а не тълкувание, ако мислите, че те пишат есета, а не съчинения, не четете това писмо, защото 24 май не е ваш.

Световна кибератака! Чудесна новина за продавачите на програми, които ще ни обяснят, че трябва да им плащаме за по-нови операционни системи и антивирусни защити. Понеже поживях малко в Япония, ще напиша за това хайку.

Цял живот се хвалех, че дори като ученик не съм съчинявал стихове, но преди хакерската атака съчиних едно хайку:

В България нов стар премиер

Депутати, магистрати

Ебати

Няма да се обидя, ако ми се смеете на хайкуто, толкова мога като поет. Не стреляйте по пианиста, той толкова може. Аз не станах добър пианист, щото американците ми направиха на трески пианото през бомбардировките.

Един от сегашните бройлери ме попита: Ама вярно ли? Показах му снимката на моята стая срещу „Попа“.

Един форумец ми написа: Няма да те чета повече, Джимо. Ама не съм те карал, нито мога да те накарам да ме четеш, бе. Hit the road, Jack. And come no more, no more, no more, Jack. Което в превод на нашите балкански езици е като сръбското хайку, което чух от Бойко Ламбовски, който е поет, не преводач на проза като мен:

Хайку,

хайку

Йебем ти майку

„Beep, beep…“, бипка шест пъти Би Би Си и казва, че е еди-колко си „hours Greenwich mean time“. Буквоеди като форумеца Даскал Цеко наложили у нас да казваме Грийнуич, но като отидох, където минава нулевият меридиан, хората казваха просто „Гренич“. Даскалът да прочете фонетиката и граматиката на Ото Йесперсен. Нищо работа, само три тома. Датчанин ги написал, щото англичаните не им се занимавало с граматиката и фонетиката на езика си. От Йесперсен научих, че няма значение дали ще кажеш whiskiеs and soda или whisky and sodas, важното е уискито да е добро. Даскал Цеко да си даде зор да види и чуе как Фред Астер и Джинджър Роджърс танцуват и пеят „Ай сей найдър, ю сей нийдър, ай сей потейтос ю сей потатос, ай сей томейтос, ю сей томатос, ийдър, айдър, нийдър, найдър, Oh, let’s call the whole thing off…“

Практични мъже били англичаните, занимавали се с практични работи. Меридианът им вършел добра работа, научих лично от Сорос, който казва Шорош, когато се запознава. – Що е важен греничкият меридиан? – попитах го. – Location – обясни ми той. – Лондонското сити is halfway between Wall street, Chicago and Shanghai, Tokyo.

Посредничи. Представяш ли си?

Не можах да си представя как като него играя срещу британския паунд и печеля повече от милиард долара, но си представих как на няколко часови пояса западно от Гренич вече са се събудили, а на няколко часови пояса източно още не спят и ситито печели чрез Location, благодарение на местоположението си е средище на световните трансакции.

Когато говорих с Шорош, нямаше го сегашния аутсорсинг на услуги, като телефонираш на First City Bank в САЩ и някой в Бангалор, Индия, ти казва любезно: „Йес сър, фърст шити банк“. – Това прави ли се и с трансакции на derivatives; не ги разбирам – казах плахо. Щях да си глътна езика, когато Шорош ме погледна със светлите си честни очи и отговори: – И аз много-много не разбирам деривативите.

После българите не разбрахме що не само банката, чийто шеф сърбите не ни дават да му устроим Monkey trial, маймунски процес, а всички български банки са Shitty, сиреч лайняни.

Интересно ми е какво британците ще разберат при Брекзит. В Дюселдорф и другаде цената на недвижимата собственост – the real estate – is skyrocketing напоследък. Защо? Location. Местоположение. Може Дюселдорф да заеме мястото на Лондонското сити, ако Брекзит стане по план. Дали ще стане по план, дявол знае, а аз не съм дявол.

Но знам за „Дюселдорфския убиец“ Маckie Messer, Маки Ножа. За него в „Опера за три гроша“, театъра на Бертолт Брехт в Източен Берлин, пееха тази песен с текст на Брехт, а в Западен Берлин също си я подсвиркваха, защото западноберлинчани имаха лъскави goodies, джунджурии, но отиваха в Източен Берлин да гледат театър. Разните goodies отдавна са изхвърлени и забравени, културните ценности може да не са вечни, но са по-трайни.

Сега „генерал“ Бойко Борисов го дразнят карикатурите. Раздразнението му е епидермално, но е основателно. Брехт прокобва, че над „генерали“ като него тегне зла прокоба. Тя вече сполетя панамския генерал Нориега, защото Вашингтон не наказва големите гангстери, а дребните, които от алчност издевателстват над народа си.

Всичко лошо е от простотията. Дори войната по пътищата. Безполезни са алкохолните проби; няма значение дали ще те блъсне пиян или трезвен простак.

Мотористи профучали край колата на „генерала“, задминали го. Него да го задминат.

Не можах да науча японски. Но една много мила японка ми каза, че японците нямали отделни думи за мръсно и грозно. Чао

Димитри Иванов

http://segabg.com