Химери, ваджии, архонти

Нане и Вуте гледали жирафа в зоопарка, гледали, гледали па рекли: Е, па такова животно нема. И аз съм като двата шопа из Европа, за които пееше Никола Анастасов. На патерица ти честитя Никулден и бързо да оздравееш, Кольо.

И аз като двата шопа казвам: Е, па такова животно нема. Има приказни създания на въображението като симпатичните русалки и троловете, които не знам доколко са симпатични. Повечето създания на въображението са страховити като триглавото куче цербер, харпиите, лернейската хидра и други. Като дете най-дълго съм съзерцавал и съм се чудил на химерата с тяло на лъв, със змия вместо опашка и с глава на козирог на гърба. Има я тази химера в „Гугъл“.

Комунистическият рай се оказа химера, капиталистическият – също. Аз броя себе си за патриот. В политическия зоопарк, гледам, навъдили се някакви „патриоти“, за които казвам: Е, па такова животно нема. Понякога ме разсмиват, понякога плашат. Създадоха химерата, че да махнем от телевизията новините на турски ни е първа грижа. Влязох в спор с приятели. Казаха ми:

– Ти, Джимо, защо се бъркаш, като изобщо не гледаш телевизия?

– Бъркам се, понеже преди изобщо да има българска телевизия, на тавана на Радио „София“ имаше редакция „Предавания за чужбина“. Там работехме Джоко Росич и аз. Бяхме говорители. Той на сърбохърватски, както казвахме на този език, аз на английски, другите на френски, турски, гръцки, но всички се потресохме, когато комунистическите цербери уволниха Джоко, защото всички го обичахме. Той беше чудесен колега и приятел. Не говоря турски, за което съжалявам. Вековна мъдрост има в турските лафове. Харесвам турцизмите. Те обогатили езика ни и ми идват на езика; не се стеснявам да оцветявам моя език с турцизми. Сега какво, пак ли цербери. Бяха комунисти, после станаха демократи, после станаха царедворци, после станаха националисти. Ваджии.

– Какво каза?

– Ваджии казах.

– Какво е това?

– Не знам точно. Аз български не зная, щото един живот не ми стигна да го науча, пък турският ще ми пречи.

– Виж , Джимо. Не трябва да има новини на турски, щото тогава трябва да има и на „еврейски“, и на езиците на другите малцинства.

– Да, глупав българино. Но българските турци са много. И българските евреи били много, но умните заминаха, глупавите останаха и понеже повечето евреи са умни, сега имаме много малко евреи. Пък колкото са ни останали, знаят езици. Валери Петров боравеше с българския по-добре от нас, българите.

– А химера ли е, че трябваше да диверсифицираме енергоизточниците, за да преодолеем зависимостта от руския газ.

– Химера е. Руският газ е едва десетина процента от енергийния ни баланс. Химера беше тръбопроводът „Бургас-Александруполис“. Химера беше да има терминал на Галата във Варна. Химера е, че Турция ще кандърдиса Кипър заедно да проучат и експлоатират подморските нефтени и газови залежи в кипърските териториални води; единствена Турция признава „турската република“ в северната част на острова.

„Южен поток“ няма да мине нито през България, нито през Турция. Не плачете за българските пропуснати ползи. Не плачи за мен, Аржентина. Не можеш да загубиш онова, което нямаш. Само Порги може да пее на Бес I’ve got plenty of nothing. Черномирдин ми каза, че Nabucco pipeline не e тръба, а опера от „Верди“. А пък Рем Вяхирев ми каза: Я да пием още една водка. После, когато се изкачи по стъпалата на „Шератон“ и стигна до Жан Виденов, който го чакаше пред парадната врата, каза: „Парнишка (момченце) ще мина през теб. Или ще те заобиколя“. Няма да стане нито едното, нито другото. Путин има други главоболия. Путин скочи в стария икономически капан, в който се улови СССР. Доларът скача, рублата се срива, цените на нефта се сриват. А Путин трябва да възстанови някогашното военно присъствие на СССР с подводници и бомбардировачи, облитащи от Камчатка до Северна Америка и от Балтийско до Черно море. Иначе „Шел“, „Шеврон“ и другите ще „амнат“ залежите по руския териториален шелф чак до Ледовития океан. Транснационалите са ненаситни, те ще могат да ни съдят за пропуснати ползи, ако не им позволим да продупчат Добруджа за шистов газ и да отровят подпочвените ни води; ние после ще ги осъдим ли, или битият бит…?

– Ти спомена мюзикъли, опери. Напоследък пред Коледа има мегаспектакли. „Властелинът на пръстените“ със симфоничен оркестър и детски хор.

– Вярно. Що да няма? И едно време имало. Както сега френският посланик протестира срещу българското правосъдие, едно време белгийският посланик протестирал. Връчил нота. Срещу една българска опера. Ама не се смей, че като ти отвъртя един… питай Пламен Карталов. И той я е поставял. „Калоян“ на Панчо Владигеров е първата българска опера, поставяна в Европа. Май и последната. Либрето – поетът Николай Лилиев по роман на Фани Попова-Мутафова. Протестна нота, щото Балдуин Фландърски бил представен неласкателно. Балдуин от Фландрия бил архонт на ромеите …Не, бе, не като тоя, дето артистите се ядосаха и го разкараха. Той е менте архонт, такова животно нема. А пък аз… ама няма да се хилите, бе, не съм казал, че съм пял в опера. В Катуница и Караджово учителите ходеха и в двете села да преподават, понеже децата бяхме бол, учителите и училищата кът. Много добри и самоотвержени бяха даскалите и даскалиците. Преди коледните празници играехме пиески в читалището на Катуница. Пукаше по шевовете от публика от двете села: моми и ергени, старци и баби, дечурлига. Момиченца и момченца. Аз не получих роля на сцената. Но участвах. Озвучавах зад завесата. На акордеон, щото пианото беше страшно раздрънкано, а пък не мога да акордирам пиана. Колко некадърно беше моето озвучаване няма да казвам, щото ме е срам. Всички момчета искахме да играем „българския цар“. И аз исках, но трябваше да озвучавам зад кулисите. Освен това Дойчин от Караджово беше по-левент и с по-мъжки глас. На представлението той така се вдъхнови и се вживя в ролята си, че каза на Балдуин: „Предводител на непобедимите легиони. Архонт, деба твойта мама“.

Бурно го аплодираха мъже, жени, бабички, дядовци, момиченца, момченца; така говореха бащите им, братята им, всички мъже.

Димитри Иванов

http://segabg.com