Хитлеризмът като нашенска употреба

Доживяхме 72 години след смъртта на най-зловещия диктатор в света името му да се използва за политическа употреба у нас. Заради Хитлер си отиде зам.-министър от правителството, който се порадва на високия пост няколко дни. Друг високопоставен чиновник от МО пък отърва кожата и бе на косъм да бъде уволнен, пак заради Адолф. Сега на прицел е президентският секретар Пламен Узунов. От ГЕРБ обявиха, че не се отказват да му искат оставката. Подобен инат в политиката е необясним. Узунов трябвало да си отиде, защото някога, преди десетина години, се снимал като Хитлер. А случката си е пародийна отвсякъде. Събрали се на семейно парти с бал с маски. На него му се паднало да се облече като медицинска сестра, но той избрал униформата на Хитлер, като по-мъжки атрибут. А и като погледне човек снимката, си личи пародийността на събитието- в погледа на Узунов, в стойката, в атмосферата. Видно е, че умишлено е търсен карикатурен ефект, чрез който е искал да се надсмее над Адолф. В домашна, семейна обстановка, защо това да не е позволено. Тогава човек може да си позволи волности.

Иска ми се категорично да подчертая, че не познавам Узунов. Не съм го виждал дори визуално, пряко, а само веднъж по телевизията и на снимки в агенциите. Не съм му адвокат, а защитавам принципи. Тези на политическата хигиена, които би следвало да спазваме като нормална държава.

Бих попитал, ако Узунов е фашист, какъв тогава би следвало да бъде най-великият актьор на всички времена Чарли Чаплин. Гениалният Чаплин, който изигра блестящо ролята на диктатора. Ако от ГЕРБ не са я гледали, нека го направят. Не е късно. Във филма като режисьор, сценарист и актьор изгражда образите на Хитлер и Мусолини.

Пародийната трагикомедия е първата продукция, в която Чаплин излиза от жанра на немите филми и говори. Речта, която произнася, е култова. Тя е емблематична за този най-прочут негов филм. Ето акцент от нея: „За онези, които могат да ме чуят, казвам: не се отчайвайте. Нищетата, която е надвиснала над нас е всъщност следствие от алчността – язвителността на хора, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата им ще премине и диктаторите ще умрат, свободата никога няма да погине. Войници! Не се предавайте на врага – мъже, които ви презират и поробват, които управляват живота ви и ви казват какво да правите, да мислите и чувствате! Вие притежавате човешката любов в сърцата си! Вие не мразите! Само онези, които не са били обичани, мразят – необичаните и изкуствените! Войници! Не се бийте за робство! Бийте се за свобода!..“

Не ви ли побиват тръпки при тези думи. Сатирата, политическият скеч , също са оръжие, и то мощно, за разобличаване на обществения фалш. Това е аксиома, която не се нуждае от обяснение. Та пак подчертавам- по същата нашенска логика и Чаплин би следвало да е фашист и да го анатемосаме. А вероятно Пламен Узунов дори не е чел „Моята борба“ на Хитлер, може и да не знае, че я има.

Интересно е и друго – какво е отношението на тези, които искат оставката, към 9 май, деня на Победата. В последните години не съм констатирал десните правителства, включително и сегашното, да го почитат. Пред паметника на Съветската армия се събират предимно побелели коси. Не забелязвате ли как неусетно Победата се замества с Деня на Европа. Извинете, но това е светотатство. Защото без нея нямаше да има Европа. Иначе щяхме да бъдем провинция в мечтания Трети райх на фашистката идеология. Как става така- отричаш фашизма, а не тачиш датата, когато е поставена колене.

Учудващо е, че ГЕРБ се държат странно, като Швейк на фронта. Поставят си сами, без да се усетят, политически капани и наивно падат в тях. Все пак в тази област трябва да има и усет за оцеляване, тъй като ефектът ще ги застигне като бумеранг. Неминуемо. Защото от опозицията няма да закъснеят да им го върнат и да попитат защо не е уволнен чиновникът от МО, обвинен в същия „грях“. Ще видите, че така ще стане. А там казусът е друг и по-сериозен. Странно е и друго поведение. Десните сили приеха закон, с който обявиха комунистическия режим у нас за престъпен. Мотивът- защото бил еквивалентен на фашизма. Няма да спорим дали у нас е имало комунизъм. Това е друга, сложна тема. Пак според дясната фразеология бившата Държавна сигурност и тайните служби са били най-мракобесното оръжие на бившия режим. А ГЕРБ управляваше и сега управлява с такива бивши кадри на службите, дори и на кметско равнище.
От списъка обаче категорично изключвам министър Красимир Каракачанов, който наистина е служил и допринесъл за националната сигурност на държавата, за разлика от други.

Прицелът е президентът Румен Радев

Елементарен преглед на казуса подсказва, че прицел на исканата оставка, не е секретарят на президента, а държавният глава Румен Радев. Узунов не е интересен за управляващите. Дори и да знае много за МВР, тъй като бе служебен министър, дори и да притежава достатъчно информация за системата, ако бъде махнат, винаги може да бъде заместен с друг капацитет. Това няма да лиши президента от възможност да следи ситуацията.

Ако обаче Радев уволни секретаря си, ще бъде отчетено като победа за управляващите, смятат анализатори. Не е тайна, че ГЕРБ не симпатизират на политика, от който за първи път загубиха избори, и то катастрофално. Лошото е, че подобна атака към институцията идва в навечерието на председателството ни на ЕС и не е добър сигнал.

От Евгени Генов

http://trud.bg