ХЛЯБЪТ НА БЕРБАТОВ

И Бербатов трябва да внимава повече, когато ловува в собственото си минало.
Наскоро отпечатаха негово интервю /в “Шоу“/, дадено пред сайта на Манчестър Юнайтед – в него, наред с някои любопитни подробности, има и една красива измишльотина: понеже бил „израснал в комунизма в България“, налагало се да става в 6 часа сутринта и да се реди на опашка за хляб, заедно с родителите си.

„Добре, че те го направиха като игра за мен, та не осъзнавах добре какво се случва. На тези опашки първо отиваше баща ми, чакаше един час, след това майка ми го сменяше за още един час, после отивах аз, големият син, и стоях още един час и накрая идваше по-малкият ми брат.
Редувахме се на тази опашка, за да запазим реда си, а тя беше дълга сигурно километри.
И това, само за да си купим хляб! Когато дойде редът ти, ти си сам и купуваш насъщния. Ако си изпуснеш мястото, някой го взема, а ти нямаш какво да ядеш…“ /край на цитата/.

Тази история не се нуждае от обширен коментар, някак си е неудобно. Митко е роден през 1981-а – до края на 1989-а със сигурност не е имал проблеми с хляба.
През осемдесетте години властите, поне в София, дори се ядосваха, че хляба жестоко се разхищава, всеки ден в столицата изхвърляли 40 тона.
Ако споменът на Митко се отнася за времето след 89-а, пак е неприлично преувеличен.

Писал съм доста и все с адмирации за Бербатов.
Но ако и той, при изключителната си реализация, чете така комично Миналото, как ли го замърсяват новите Властници – примерно, Цецка Ц.?
Сетих се за нея, понеже се чу, че й търсели място като посланик – ако е така, трябва да я изпратят възможно най-далеч от тук, може би при Пимпирев в Антарктида, като открият набързо посолство там – за да се забрави, че Падишахът й даде три месеца срок, за да направи съдебната реформа.
Оттогава минаха три пъти по три месеца.
И? И!

Друго е любопитно.
Как ли преживява/опознава тази жена собственото си Минало – днес, когато е „сламената кукла“ на Падишаха, която абсолютно неразбираемо е абонирана за кариерния джакпот в ГЕРБ?
И как ли изглежда настоящето през очите на такива като нея?
Противно е дори да си зададем този въпрос.

Дали Цецка е успяла изобщо да проникне в мистерията на собствения си живот? Подсказал ли й е нещичко някой хороскоп?
Защото се оказа, че днес 31 % от българите подреждали живота си по хороскопите.
Какво поражда доверието на нашенци в тях – освен просперитета на държавата, вярата в политиците, а може би най-вече факта, че врачката Плевнелиев дори стана президент? Кой знае отговора?

И накрая: за разлика от юношата Бербатов, който се редувал на километрични опашки за хляб, сега се оказва, че 59% от учениците пият твърд алкохол.
И хлебец има, и пияници отглеждаме.
Въпросът е, как алкохолните ни шампиони се снабдяват с гориво, кой им го продава?
Отговорът ще ни отведе към онова чудовище, което доминира над всичко – това е нашенската Ниша на Разпасаността.

В нея кротко съжителстват и притворният българофил Фердинанд – с неговите налудности, и някое младо пиянде, с два хляба под мишница – той пък като възхвала на българското образование.
Всъщност, само на пияна глава то – като всичко друго у нас – може да се изтърпи…
И? И!

***
Две думи за Референдума в Македония.
Ние се показахме по-загрижени за него, отколкото самите македонци.
Такива сме си – и за Космоса сме готови да се грижим.
Наш телевизионен екип правеше анкета в деня на Референдума и един македонец рече: „Искаме да живеем като българите!“
Тези думи сигурно са били мехлем за ушите на нашите Властници – макар че прозвучаха направо иронично.

Иначе, нашата файда е ясна.
В ЕС ще има страна по-бедна от нашата – най-после ще се отлепим от последното място във всички злощастни анкети.
В НАТО пък ще влезе страна, по-ербап от нашата – все пак, македонците са се калили в Илинденско – Преображенското въстание.
И, разбира се, това ще е страна с ясна идентичност – осигурена от цар Самуил, Гоце Делчев и останалите македонски величия…

Кеворк Кеворкян

Снимка на Кеворк Кеворкян.