Цацаров “влизай” в хранилките сутрин, обед, вечер, но и преялите от тях да влязат в затвора

В България накъдето и да се обърнеш, все хранилки, хранилки, хранилки.

Ама не от тия като в животновъдството или за домашните любимци, а от другите – когато наш човек получава наготово държавни пари срещу процент за партията, оформен примерно като годишно финансиране.

Или пък го абонираме, да кажем, не за пари от бюджета, а да прибира ежемесечно такси, проценти от целокупното българско население за някаква услуга, и то за 10-20 години.

А ако си е наш олигарх като хората, защо не и за 30 години?

В България държавните хранилки са толкова много, колкото са примерно перките за енергия от вятъра в Германия и Дания. Само че нашите са невидими за простото човешко око. А често са невидими и за ДАНС, и за МВР, и за прокуратурата.

Така решаващата намеса на политиката извращава бизнесмодела.

Тия дни излезе статистика, че сме номер 1 в Европейския съюз по убити по пътищата, но ако се направи изследване за „хранилките на властта“, може да вземем златото и на световно. В тази дисциплина ние европейската титла я прибираме всяка година без грам допинг. А за световното злато най-много да ни се опънат руснаците, Колумбия и Мексико.

Допингът при нас сигурно е в кафето, което се пие във всяка една секунда в нечий офис в страната, за да се уреди поредна партийна „хранилка“. Така поне разказа тия дни червеният олигарх Гергов, а той би трябвало отлично да ги знае тези работи, като всеки лично преминал като комбайн през щедрата жътва на приватизацията.

Толкова много кафе се изпивало по тия срещи, че скандалите заради тях в България се редуват като земетресенията в Страната на изгряващото слънце – Япония. И ние обаче сме претръпнали като японците – на нас от новината, че някой нов вчера бил откраднал още 50-100 милиона, не ни мигва и окото. Както японците даже не стават от стола, когато ги разклати под 7 по Рихтер.

Напоследък обаче скандалите като че ли зачестиха. Вече са по два на ден. За последно се разбра, че при 5-6 юристи на щат НЕК е платила за 2 години 1 милион лева хонорари на външни адвокати, които даже не са си заслужили парите, защото са загубили по-голямата част от делата.

Още по-тарикатска далавера изскочи от Агенция „Пътна инфраструктура“. Там за 32 дни усвоили цели 51 милиона лева за отводняване на част от трасето по магистрала „Марица“ и това била най-ниската цена на обществената поръчка. Най-ниска като се има предвид, че построяването на цялата отсечка струва на държавата 150 милиона лева.

Та заради всичките тия скандали прокуратурата всеки ден „влиза“ някъде, както е модерно да се казва. Вчера влезе в КЕВР, днес в АПИ и НЕК, утре в Топлофикация и по други места. Бойко Борисов даже се впечатли от тази активност и каза: „Искахте прокуратура по румънски – ето ви прокуратура по румънски!“

За момента обаче разликата между нашата и румънската прокуратура е в резултатите точно по тези дела за корупция. Важното е не прокуратурата да влиза, а обвиняемият да влиза, при това не в ареста като единствена форма на наказание, а в затвора, където му е мястото.

Така че сега е моментът и прокуратурата наистина да се докаже – поле за изява бол – хранилка до хранилка.

Слави Ангелов

http://168chasa.bg