Циганите са гео-политическо оръжие, което бързо, ефективно, евтино и най-вече безшумно унищожава българския етнос

Алекс умря. По точно го убиха. Като куче. Без капка уважение към живота му. Без зачитане на труда на родителите му, които са го хранили, обличали и водили за ръчичка на училище. Отделяли са от скромния си залък каквото могат „за детето“. За момент се опитайте само да почувствате грандиозната им трагедия, родителската им болка. Горчилката на (вече) съсипаният им живот. Опитайте се. Не можете? Не се получава добре? Не се притеснявайте. Има много висока вероятност да я изпитате лично. В не толкова далечното си бъдеще.

Докато пишем тези редове със сълзи в очите, нека направим още една крачка по посока на истината. Нека кажем това, което е толкова чудовищно, че не смеем да го промълвим. Алекс трябваше да умре. Беше въпрос на време. Ако не той, то някой Петър, Иван, Калоян или Боби -например, Райнов. А може би и всички заедно. Защото не можеш да игнорираш войната. Можеш да се опитваш разбира се. Но тя никога няма да те игнорира. Войната е тук.

Ние живеем в тази война от много години. И често (почти) несъзнателно правим избора си – да я приемем като факт от реалността или да продължаваме да я игнорираме, надявайки се че точно нас ще подмине. Отказвайки да поемем лична отговорност за случващото се.

Малко хора днес знаят, че далеч преди официалното започване на войната в Чечня в течение на няколко години, са изклани в домовете им стотици хиляди етнически руснаци живеещи в републиката. Всички живеещи там тогава са знаели за това. Но основната им реакция е била същата – когато през нощта се раздават писъци от съседната къща – важно е да сме тихи, да не се набиваме на очи за да не дойдат в нашата. Тези хора, тъй като са живяли мирно много дълго, се поддават на упоритото си нежелание да приемат реалността – че щом врага коли хора на вашата улица войната отдавна е започнала. Игнорирайки реалността до последно нищо няма да промени. Нито ще те спаси.

Когато прочетох в медиите за сцената в Бяла с „поискал цигара и понеже не му дал го убил“ си спомних друга реална случка (а такива са хиляди) от метежна Чечня още преди да избухне конфликта в пълната му сила и да дойде армията. В развитието на етническия конфликт в Чечня било много популярно банди от млади чеченци въоръжени с ножове да бродят по улиците на градовете и селата и посред бял ден да издевателстват над бялото население. Конкретният случай е следният – руски младеж на възрастта на Алекс чака на опашка за хляб. Тумбата мангали го заобикалят и един от тях се изплюва на земята и възпитано, с усмивка кани младото момче да го оближе. Когато въпреки численото превъзходство и очевидната опасност за живота му младото момче отказва да се унижи – те му разпарят корема и оставят червата му да изтекат на пътя. Той умира в ужасни мъки пред очите на десетките свидетели руснаци, които също чакат на тази опашка. Не съм бил там, но съм готов да се обзаложа, че в този момент и те са си гледали във върховете на обувките ужасени, но и малко отдъхнали си, че това не се е случило на тях.

В последвалите обществени дискусии дори се надига темата, че ако просто е бил облизал плюнката от земята сега щеше да е жив и здрав. В някои от коментарите под многото статии в българските онлайн медии се прокрадваха такива коментари и за Алекс. „Ами ако му беше дал цигара и малко уважение беше показал, сега щеше да е жив и здрав.“

И точно това е коренът на проблема.

Алекс не е „убит за една цигара“. Това е повърхостно-овчедушно обяснение, които медиите ви хвърлят в очите. Защото звучи абсурдно. Кой убива за една цигара? Читателят си мисли „Е, мен едва ли ще ме убият за една цигара! Много е налудничаво!“. Да. Налудничаво е, защото не е вярно.

Алекс е убит от омраза. От искрена, дълбоко вкоренена, генетическа, племенна омраза. За такова убийство не е нужна друга причина, просто повод. И ако няма – много е лесно да се намери. Например да му се поиска цигара. Или да се пита колко е часа. Или да се поискат 5лв на заем. Или да се закачи приятелката му.

Войната по улиците на България е факт от дълги години. По-страшната война е тази, която се води в главите ни и ни пречи да видим истината.

Брате българино, аз те познавам и знам, че искаш просто да живееш спокойно и да не те занимават. Ти не искаш нищо от никой и автоматично приемаш, че от другата страна на барикадата „хората“ също не искат нищо от никой. Ти не искаш да воюваш. Не искаш да рискуваш живота и здравето си. Ти работиш упорито, плащаш данъци, спазваш законите и вярваш че държавата е длъжна да пази живота, здравето и собственноста ти. Ти вярваш в детската приказка за демокрацията, не защото виждаш логика в нея или практически ползи от живота в такова общество, а понеже упорито не искаш да приемеш алтернативната истина. Война е. А ти имаш деца, болни родители, ипотека, големи сметки за тока, кола паркирана на улицата пред блока. На теб война не ти трябва, ти упорито не я искаш. Ти си готов да си затваряш очите, да даваш и даваш и още да даваш на тези, които искат нещо от теб само и само за да те оставят на мира. Само и само да не се налага да се бориш. А и кога да се бориш? След работа? И с какви средства? Със заплатата си, която стига колкото да свържеш двата края ако си късметлия?

Аз те разбирам. Ние не искаме тази война. И години наред плащаме и плащаме само и само да я избегнем. Плащаме с пари за помощи, с безплатни сметки за ток и вода, със социални майчински по 100лв на дете, с отстъпки, с негласно-разрешено незаконно строителство, с толерантност, сега вече плащаме и с убити деца. Но войната е тук. И не може да бъде избегната. Не може и да бъде отложена. Вече не зависи от теб.

За смъртта на Алекс може да се състави дълъг списък с обвиняеми, започвайки от самия циганин нанесъл фаталния удар, после премиера , министри и депутати, представители на изпълнителната и съдебната власт, родотстъпнически соросоиди във всичките им форми (например БХК) които са негласни участници в тази война, но те работят за победата на другата страна, не на твоята страна, не на нашата страна, не на страната на Алекс. Но ние не сме отговорни за действията на другите. Ние сме отговорни за собствените си действия.

На предпоследно място в списъка с обвиняемите за унизителната смърт на       това младо момче са неговите родители. На последно е той самият. Истината е ужасна, горчива, противна. Но си остава истината.

Родителите му са виновни, защото освен доброжелателната си надежда, че „на него нищо няма да му се случи“ не са му дали друго. Не са желали да приемат реалността на войната, в която живеем. Предпочели са да слушат приказки по телевизора, отколкото да си отворят очите и да се огледат. Те дори не са казали на детето си – „Война е, страх ни е за теб, недей да излизаш по тъмно, моля те!“. Дали ли са му достатъчно високо патриотично възпитание, самосъзнание на българин, което автоматично да го постави на по-високо духовно и интелектуално ниво от кафявите кърлежи гастролиращи на българска територия? Дали са го научили, че когато боят е неизбежен трябва да удря пръв? Дали са го научили, че на война с голи ръце не се ходи? Дали са го научили, че смъртта не е най-страшното, което може да ти се случи? Най-страшното е живот в страх и унижения преди смъртта. Дали са го научили, че рано или късно на всеки от нас ще му дойде времето да умре – и ако ни провърви можем да го направим запазили човешкото си достойнство? Самият Алекс дали се е изправил достойно пред смъртта или също е гледал във върховете на обувките си надявайки се до последно, че „ще се размине“? Когато е излизал тази фатална нощ от дома си дали е приемал факта, че е напълно възможно да му се наложи да се сражава за живота си преди да се прибере? Преклонена глава сабя не я сече, нали? Нали? Във време на война е точно обратното. Ужасната, унизителна смърт на Алекс трябва да е урок за всеки един от нас.

Всичко е толкова болезнено просто и се намира пред очите ни. Ако имаме очи да видим. Циганите са гео-политическо оръжие за обезлюдяването на България от Българите. Аз те познавам Българино, и знам че ти е болно да го чуеш. Ти си съвременен и културен човек, по-европеец от много от така наречените „европейски народи“ и не можеш и не искаш да повярваш, че те считат за „туземец“ и „дивак“ населяващ тази „територия“. Ти вярваш, че за останалите България е това което е за теб – свята родина, майка, земя напоена с кръвта на дедите ни, които са бранили всяка педя от нея, родина на стотици хиляди християнски светци, които са избрали мъченическа смърт за Христа, но не са се отказали от вярата си, езика си, нравите и обичаите си. За съжаление всичко това не означава нищо за победителите в Студената Война. Много е трудно да го приемем, но сме длъжни да видим тяхната гледна точка – ние сме просто някакви диви туземци на едно парче земя, за което Те имат големи планове. Ние не сме им нужни, ние им пречим. Ние сме някаква болест по лозята която просто трябва да бъде отстранена. Така както 500 години се опитваха с огън и ятаган да ни отстранят. Но нашите предци устояха. Опазиха езика си, вярата си, народа си, страната си. Сега е наш ред Българино. Настанало е отново време разделно. И този път е още по-лошо, защото в миналото поробителите поне имаха доблестта открито да предложат – чалмата или дръвника? И нашите предци са имали пред себе си ясен избор. Сега просто ни унищожават като колорадски бръмбари без дори да ни уведомят за което. Затова не работят нашите мирни протести, отворените писма, апелите към властите и властоимащите да спре т.н. „ромска агресия“. Затова и няма да работят. Защото циганската агресия е важна и нужна на властимащите. За тях всичко си върви по плана, защо да променят нещо? Спрете да цитирате законите и Конституцията, тя отдавна не се спазва. Вижте турските, ислямистки даже цигански политически партии, които Конституцията на Република България забранява – те си съществуват съвсем спокойно от години.

Циганите са гео-политическо оръжие, което бързо, ефективно, евтино и най-вече безшумно унищожава българския етнос. Тези, които не са убити по улиците напускат масово страната. Резултата е един и същ – българите изчезват. Избягалите ги чака тежката съдба на емигранта, а децата и внуците им вече няма да се наричат Българи. Останалите се планира да умрем по улиците с брадва, тесла или камък в главата. Затова съдебната система не осъжда цигани и неграмотни турци-убийци с фалшиви книжки, затова се пускат постоянно от затворите нови и нови мангали-рецедивисти. На новите поробители им е нужна ефективна, евтина и безшумна военна сила за да изпълни най-сетне Окончателното Решение на българския въпрос. Най-гениалното на тази тактика е, че се върши напълно открито. Когато новите поробители контролират медиите всичко може да се извърти и представи по нужния начин – „битов конфликт“, „напрежение“, „сблъсъци“, „спречкване пред дискотека“ – както им е угодно. Никой няма да ти каже от синия екран – „Българино, ние те изличаваме от лицето на земята“.

Върха на наглостта е, че докато нас ни унищожават като  хлебарки – паралелно ни пеят песни за права, свободи, толерантност и „съвместно съществуване“, което също се прави с конкретна цел. Изумителият абсурд на двете неща произтичащи едновременно обезоръжава обикновения човек. Иначе казано – мозъкът не може да обработи такава демонична наглост и лицемерие. И човек остава в ступор – и просто наблюдава безпомощно това, което се случва.

Аз имам само една молба. Братя българи, престанете да използвате думата „Докога?“. Чета стотици и хиляди възмутени коментари под безбройните статии за циганското насилие над българите – и най-често срещания въпрос е „Докога?“. Който показва колко не разбираме произходящото във (все още) собствената ни държава. Отговорът на този въпрос е „Докато не изчезнете от лицето на земята българи.“. Така че, да се задава този въпрос е абсолютно безсмислено. Нищо няма да постигнем. Отговора е само един и е безмилостен в хладната си премереност. Докато не изчезнем от лицето на земята. Дотогава.

Циганският проблем можеше да бъде решен по комунистическо време, защото тоталитарната власт имаше силовия апарат и желязната завеса ни отделяше от либералния запад, който щеше да писне като заклан на помощ на паразитите, но тогава властта избра също да не го реши. Но все още значително го ограничаваше и контролираше. Чумата на демокрацията го отприщи, а поробването ни от ЕвроГейския съюз ни превърна официално в един от двата най-големи развъдника за цигани на Балканите, а и в света. Другият е Румъния. Със системата на „помощи“ и „програми за интеграция“ циганите бяха буквално отглеждани в специални ферми наречени гета на териториите на тези две страни. И ако циганския проблем при комунизма беше цъкаща бомба със закъснител, то ние вече живеем в ежедневни взривове под формата на реален геноцид над българите извършван от размножилия се и обнаглял мангалски скот.

Вторият етап на утежняването на този проблем е свързан с ислямизирането на България и притокът от ислямисти-мигранти от близкия Изток. Докато българските цигани са неграмотна паплач, която би се разбягала при първия изстрел, ислямистите от страни като Ирак, Афганистан, Сирия и др. са закоравели касапи и опитни бойци. Те не само не се боят от въоръжен конфликт на територията на България, те го желаят. Тъй като пред фанатичните закоравели главорези България няма кого и какво да изправи. Нямаме армия, бронетехника, ракети, нямаме достатъчно висок патриотичен и боен дух, че да тръгнем да мрем за родината си както нашите предци са го правили. И те го знаят. Ние сме овци на заколение. И те за това са дошли. За кървавата жътва. При тоталното информационно затъмнение (контрол над медиите), това може да се направи спокойно и посред бял ден в съвременна „Европа“. Както го направиха вече в Косово. Албанските мангали клаха стотици хиляди сърби, а медиите някак си го извъртяха и представиха ситуацията наобратно, даже НАТО бомбандира сърбите за което. Очаквайте в близкото бъдеще, докато вас ви колят по домовете ви, предавания по БТВ, CNN и всяка турска телевизия да разказват възмутено, как ксенофобите българи убиват с мачетета по улиците „невинни мюсюлмани-бежанци“ и „дискриминирани роми“. Конфликта в Асеновград вече беше представен в подобна светлина от официалните турски медии. Какво допълнително доказателство е нужно?

Сценарий Косово за България (в такъв или някакъв сходен формат) е не само вероятен, а отдавна планиран. Целта – каквато е била винаги – унищожаване на белия християнски етнос, ново разкъсване на българските земи и усвояването им от Исляма. Защото колкото и да се толерастим и да вярваме, че нещо се е променило през последните 600 години – България все така е на границата между Европа и Исляма и Европа може изумително да се е променила (към по лошо) за последните 6 века, но Ислямът е все така примитивен, нагъл и жаден за световно господство. Турция на Ататюрк, една страна, която се считаше по идея за светска и се доближаваше до термина „нормална страна“ е вече в историята. Султан Ердоган възстановява Османската империя. И ние както тогава, така и сега сме най-близкият им „вилает“. Ислямът отново с огън и меч идва на Балканите. Просто този път е облечен „в крак с времето“. И най-ужасното – оставя на вас дали да „повярвате“ на реалността или не. Повечето от нас не искат (и не могат) да воюват, затова избираме да не вярваме. Надявайки се на Европейския Съюз, Нато, Америка, Великденския Заек, Питър Пан и други въображаеми персонажи да ни запазят живота, териториалната цялост и да ни съхранят като нация.

Последният крак на „циганския триножник“ е отсъствието на Русия. Много от нас са настроени позитивно към Русия и имаме достатъчно причини за това – исторически, религиозни и културни. Но нека не забравяме, че нас ни освободи от 5-вековно Турско Робство не Руската Федерация или СССР а Руската Империя – най-голямата тогава християнска държава на лицето на земята. Кървава точка на Руската Империя беше поставена точно преди 100 години през 1917 г. от великата Юдо-масонска (Октомврийска) революция, която целеше 3 прости неща (които отлично успя да постигне):
1. Пълен разпад на най-голямата християнска държава в света. Края на царската династия. „Отмяната“ на вярата в Бога сред хората.
2. Геноцид над бялото християнско население, цели класи – интелигенция, аристокрация, духовен, военен и икономически елит бяха избити в юдейските скотобойни ГУЛАГ.
3. Пълен юдейски контрол над тази територия, останалото й население и безценните й ресурси за в бъдеще.

100 години по късно, реалната юдейска власт в Русия не се е сменила. Сега олигарсите от юдейски произход държат цялото богатство на тази огромна страна и директно и индиректно направляват политиката и бъдещето й. И докато ние съвсем правилно чувстваме Руския народ като братски, юдейските му господари никога няма да му позволят да ни помогне. Смъртната присъда на България е издадена в Москва, през 1988 година на Московския Сионистки Конгрес. Приета е конкретна програма за унищожаване на българския етнос, като циганите далеч не са най-страшното в нея.

Така че, колкото и да не ни се иска война – живеем в нея. Колкото и да ни се иска да дойде някой да ни помогне и да ни измъкне от нея – няма кой.

Какво да правим?

  1. Говорете истината на децата си. Не позволявайте да им се промива мозъка от дебилните мас-медии и либерално-толерастките псевдо-теории. Учете истинска българска история, учете за ужасите на Турското Робство. Учете децата си „силно да любят и мразят“. Защото народ който е предал миналото си – предава бъдещето си.
  2. Учете децата си, че са Българи – и това ги прави духовно по-извисени от кафявата паплач която се множи тук и приижда от другаде. Че това е нашата страна, построена от нас, платена с кръвта на дедите ни и че паразитите нямат нито място в нея нито право да са тук. Зад нас са истината, историята и правото. И само те.
  3. Учете децата си че героична смърт е по-добре от страхлив животец под петата на кафявата сган, която специално е изпратена тук за да ни довърши. Учете ги да не се страхуват. Учете ги да се държат един за друг. Учете ги да боравят с оръжие. Учете ги че не е страшно да те убият или да убиеш – страшно е да гледаш как кърлежите издевателстват над братята и сестрите ти, докато ти страхливо гледаш във върховете на обувките си. Учете ги, че е много по-страшно да те убият „за една цигара“ пред десетки пасивни свидетели, отколкото да удариш пръв. Учете ги, че е по-страшно паразитите да изнасилят майка ти и да я накълцат с брадва, а после да се наредят на опашката за социални помощи, с които после да си напазарят, докато ти се правиш че нищо не е станало за да „запазиш етническия мир“.
  4. Учете ги че е война. И макар че сме забравили да воюваме, нямаме избор освен да се научим отново. Ако искъме въобще физически да съществуваме.

И не забравяйте – истината винаги е първата жертва на войната.

ANONYMOUS BULGARIA

Резултат с изображение за cigani aleks

http://anonybulgaria.com