Часовник с кукувица

Най-демократичната медия е радиото. Можеш да го изключиш и да се насладиш на нощната тишина или на чуруликането на птичките сутрин. После можеш пак да го включиш и да го слушаш, когато си в колата, когато си под душа, в леглото, даже в тоалетната.

По времето на Сталин и Хитлер радиото не беше демократично. Гробовният глас на говорителя Левитан казваше „Гаварит Масква“, и после какво става в Сталинград. При цар Борис Трети властите запечатаха с червен восък копчетата за настройка на радиоприемниците, за да слушаме само по „Радио София“ или по немското „Донау“ комюникетата от Главната квартира на фюрера за „стратегическото скъсяване на Източния фронт“. След войната разпечатахме радиоапаратите, но комунистите построиха заглушители на „вражеските радиостанции“. Чукчата бил казал „Защо ни плашите“? Чул той This is The Voice of America и Буууууу от заглушителите.

Хубави шеги имаше. Защо сега няма? Веднага след Първи април, денят на шегата, енергийният регулатор Иван Иванов не на шега каза, че „съ пувишава цинатъ нъ газъ и цинатъ нъ парнуту ши бъде куригирънъ“, сиреч коригирана, сиреч повишена. От БНР чух за идеята да не гласуват българите, които не живеят в България.

The Voice of America започваше жизнерадостно с „Янки Дудъл“. Би Би Си започваше зловещо с четири удара на тъпан, пардон – два тимпана, сякаш съдбата ти чука на вратата като в Петата симфония на Бетовен. Понеже ниските звуци проникват през стените повече от високите, комшията чува, издава те, че слушаш вражеско радио, изселват те като народен враг и комшията ти взема апартамента. Аз още пазя заповедта за изселване от София. Макар че бях дете, връчиха я на мен, понеже наш’те бяха на работа.

Съучениците ми еврейчета в колежа си заминаха за Палестина. Комунистите ги пуснаха, щото богати евреи в САЩ събраха пари и ги откупиха. Погледнете Вашингтон от спътникова снимка и ще откриете в градския план вплетени еврейските символи като шестолъчката.

Компютърджията Вени Марковски все ме обвинява в антисемитизъм. Това е, защото аз казвам каквото видях, а той казва каквото е изгуглил от Гугъл. Не ми се сърди, бе, Вени, дето казах, че Венко Марковски е нула поет и в услуга на Коминтерна измисли несъществуващ македонски език. Иначе право казваш, че Кеворк канеше Венко във „Всяка неделя“. И с мен Кево се гавреше. Казваше, че съм резидент на три разузнавания. Мълчаливо преглъщах обидата. Той все ме подценяваше; аз контактувах не с три, а с пет, пък той само с едно. Завист човешка.

В досиетата откриха характеристика, написана от Кево за мен. Не е лоша; поне половината неща, които е написал, са верни.

Поне половината от еврейските ми приятелчета от колежа загинаха във войните или още на корабите. Палестина беше територия под опека на Англия, която не ги пускаше да дебаркират в Палестина, понеже в Близкия изток Англия имаше огромни петролни интереси.

Едничкият ми приятел евреин остана Фреди Криспин. Той ми обясни, че Криспин значело къдрав, и беше със ситно къдрава коса. Заедно слушахме грамофонни плочи. Той предпочиташе Чайковски, аз Шопен. Когато слушахме „Картини от една изложба“ на Мусоргски, при един пасаж плачевни звуци Фреди казваше: „Знаеш ли това какво е? Вайкането на обран евреин.“

Нагласихме си отпуските, че да отидем заедно на ски в Пампорово. Там разбрах какво е социалистически радиотероризъм. На мегдана между пощата, национализираните вили и хотела на Чичовски имаше диреци, на тях мощни репродуктори и призори хубавият глас на радиоговорителя Боби Симеонов тъй гръмко обявяваше предаването „Дела и документи“, че аз се стрясках и насмалко да смачкам Фани, момиченцето на Фреди, което – голям рев, ако не спя до него.

Сега няма „Дела и документи“, има „Хоризонт преди всички“ и „Закуска на тревата“. Представям си радиоводещата гола като в картината на Едуар Мане. Радиоводещите рисуват „Графити във въздуха“, в „Новинарския час“ рисуват „Картината на деня“. Защото сме демокрация. Радиото стана трибуна на поети, поетки, поетчета; графомани, графоманки и графоманчета. Поривът им е красив, макар че резултатът не е. Демокрация!

Казващите по радиото „евроатлантически и натовски ценности“, казващите какво бил казал Чърчил за демокрацията, декларират мисловната си нищета.

Аз бях с радиослушалки, когато чух по Би Би Си: Швейцарците като имат демокрация, к’во направиха? Часовник с кукувица. The cuckoo clock.

Holly, I’d like to cut you in, old man. There’s nobody left in Vienna I can really trust, and we’ve always done everything together. When you make up your mind, send me a message – I’ll meet you any place, any time, and when we do meet, old man, it’s you I want to see, not the police. Remember that, won’t ya? Don’t be so gloomy.

After all it’s not that awful. You know what the fellow said – in Italy, for thirty years under the Borgias, they had warfare, terror, murder and bloodshed, but they produced Michelangelo, Leonardo da Vinci and the Renaissance. In Switzerland, they had brotherly love, they had five hundred years of democracy and peace – and what did that produce? The cuckoo clock. So long Holly.*

Това го каза Orson Welles. Няма да кажа на цитиращите Чърчил всезнайковци кой е Орсън Уелс. Нека да тънат в простотията си. Да слушат картината на деня, която им рисуват вечер, да закусват на тревата сутрин и така найт ен’ дей, Day and Night, а времето си тече и за тях, и за българския народ. „А времето течеше и за едните, и за другите“, написа Димитър Талев в „Железният светилник“.

Чао, Холи.

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧНИК

Няма „радикален“ ислям, има ислямски фанатизъм. Ататюрк го прегази, за да европеизира Турция, Ердоган разпалва ислямизма, за да спечели референдума и да измести Ататюрк. Вижда, че ще има държава на кюрдите и световни сили ще грабнат петрола около Мосул и Киркук. Ердоган разсъждава като истински държавник. Каза, че Европа била фашистко-християнски клуб, пренебрегна САЩ. Политическият превод е: Първо ми дайте полагаемия се политически рушвет, тогава почваме да говорим.

* Холи, бих искал да те прекъсна, старче. Във Виена не остана друг, на когото да се доверя, а и винаги сме правили всичко заедно. Когато решиш, съобщи ми – Ще се срещнем навсякъде по всяко време и когато се срещнем, старче, искам да видя теб, а не полицията. Няма да забравиш това, нали? Не бъди толкова мрачен.

В края на краищата това не е толкова ужасно. Знаеш ли какво каза един – в Италия трийсет години по времето на Борджиите е имало война, терор, убийства и кръвопролития, но те създадоха Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ренесанса. В Швейцария са имали братска любов, имали са петстотин години демокрация и мир – и какво създадоха? Часовник с кукувичка. До скоро, Холи.

Димитри Иванов

http://segabg.com