Частичната армия

Ето още един злощастен резултат от 27 години преход по пътя на разрухата. Въоръжените ни сили били в състояние само частично да изпълняват задълженията си по гарантирането на националния суверенитет и адекватното участие в НАТО, обяви военният министър. Причината е ясна – липсата на пари, но едва ли проблемът е само финансов. Чест прави на Стефан Янев, че най-сетне се намери някой, който да изрече истината на глас. За разлика от предшествениците му, които залъгваха обществото с някаква измислена модернизация, освен че постоянно ревяха за пари.
Но когато в цялата държава всичко е съсипано, а нейните функционални системи са буквално разкостени, няма как да имаш и нормална войска. Камо ли тя да е боеспособна, мотивирана и да бъде пример за родолюбие и гордост. Истината е, че е скъсана връзката на армията с народа. Българинът винаги е бил войн, а не безгръбначно ултралиберално, метросексуално същество от трети пол. Винаги е защитавал своите идеи, традиции и убеждения, но своите, а не чуждо натрапените. Всеки реве, че нямаме държава, ама не осъзнава, че държавата и армията са едно. Има ли армия, ще има държава и обратно. Още Наполеон го е казал: „Народ, който не храни собствена армия, ще храни чужда!“ Затова и една от задачите на нароилите се родоотстъпници в последните 2 десетилетия бе да съсипят армията, а всеки, който се обяви против това, бе анатемосан като популист.
Впрочем може ли някой да ми каже в сегашната ни България какво читаво остана? Политиците ли, образованието ли, икономиката ли, здравеопазването, селското стопанство, сигурността, правосъдието, медиите ли? Всичко е менте и фалш. И по време на предизборната борба, а и сега не чухме нищо за истинските проблеми на България, а те не са никак малко – неработещи институции, демографска криза, образователна криза, нула здравеопазване. Обещава ни се „светло бъдеще“, а все сме си в скапаното настояще.

Валентин Георгиев

http://duma.bg