Черноморието ни, макар и на места да изглежда, сякаш си го спечелил на стрелбище, си е наше

Последния път, когато бях на море в Созопол, седнах в едно заведение в центъра (няма да му казвам името, а и то сигурно се е сменило оттогава няколко пъти).

Донесоха ни храната, а малко, след като си платихме сметката и си тръгвахме ни донесоха хляба.

Тогава такса стол не помня да съм плащал, но собственика на злополучния ресторант е прав – изживяването е цялостно.

В случая мога да кажа едно – тук решението е с либертариански привкус (моля зелени и либертарианци да не се скарат под тоя пост) :)))

Решението е в елементарната пазарна логика – да не ходите на местата, в които се държат по тоя начин.

На собственици, които ви искат такса стол им е достатъчно да загубят клиентите си поради лоша слава и това никак няма да им хареса.

Така, както аз не стъпих повече в онова заведение в центъра на Созопол и казах на поне още 10 приятели, които също повече не стъпиха там.

И така, както няма да стъпя в Каварна и ще направя така, щото и поне още 10 приятели да не стъпят там.

А черноморието ни, макар и на места да изглежда, сякаш си го спечелил на стрелбище, си е наше.

И е хубаво да си даваме сметка, че има държави, които са силни икономически, уредени, спретнати, но си нямат море.

Не знам дали в тези държави се произвеждат столове, но това е сякаш друга тема…

Черноморието ни, макар и на места да изглежда, сякаш си го спечелил на стрелбище, си е наше.