Чете ли българинът, или 4ete?

Доколко и какво чете българинът? Това е въпросът, който си задаваш докато обикаляш щандовете на Панаира на книгата – едно преброяване на любителите на четенето.  Книжните базари винаги се радват на интерес заради разнообразието, срещите с автори, но най-вече заради по-ниските цени. Но каква част от населението наистина чете?

Четенето е акт на социализация на човека и в съвременния свят не е възможно който и да е, да не чете. А и има неща, които човек може да открие само в книгите. Ако човек не чете, то той ще отпадне от социалните процеси и ще се маргинализира, категорична е доц. Милена Цветкова, преподавател по Tеория на четенето.

Въпросът е какво чете – интернет, шоково жълто, 4ata v smartphona, субтитрите на филма, статусите във Фейсбук и статиите споделяни там? Нека припомним, че под ‘четене’ се разбира четене на книги, художествена литература. Така погледнато, относителният дял на четящите спада, докато абсолютният нараства. Защото, ако става дума за тинейджъра, четенето е свързано най-вече с интернет и „светът на айфона”. Студентите и научните работници пък четат главно професионална литература, свързана с обучението и реализацията им. И колко остават истински четящите?

Анкетата на Алфа Рисърч нареди четенето на книга на пето място сред предпочитаните занимания, с които българинът запълва свободното си време. На първо място нашенецът е поставил гледането на телевизия – 92% за заявили, че предпочитат да поемат готови образи, вместо да си развиват ума с книги. Друга анкетата сочи, че четящите българи са под 40%, като едва половината от тях четат активно. Над 60% пък не са прочели нито една книга за последната година. А какво чете, четящият българин?

Хубавото на книжния ни пазар е големият избор – за всеки вкус има подходяща литература – и в по-масовия й вид, и в по-елитарния й, и реално всичко се купува. Масово обаче се продават пазарните имена, рекламирани в медиите и филмираните книги, обясняват продавачи. Хората търсят нещо, за което са чули, прочели.

Питам книжарите търсят ли се български автори – търсят се, но конкретни имена, като съвременните автори са предпочитани пред класиците и това има своето обяснение. Хората се интересуват от това, което се случва днес и от „героите” на нашето време – тези, които надничат от вестникарските страници, от телевизиите. Затова и родните мафиотски хроники – като сюжет на повечето съвременни книги, се радват на най-голям интерес. Интересът към поезията от нови млади автори, също бележи бум. Друга търсена ниша са любовните драми, тип Букай и Коелю, все пак по-голямата част от четящата аудитория са жени. И това е световен феномен.

Но една голяма част български автори са у лево, или преоценени в кашоните по 5 лева. От една страна вече всеки може да издаде книга – за нощните си полюции, разпилените си мисли във Фейсбук, или „защото искам да съм известен”. Дори плеймейтки издават мемоарите си. А като отвориш книгата, виждаш, че авторът повече е писал, отколкото някога е чел. Затова и много от тези книги прашасват. Но основната причина е липсата на публичност – може да си талант, но ако никой не знае за теб, каква полза. Повечето хубави български книги, които съм чела са от неизвестни за мен имена. Всичко в крайна сметка опира до рекламата на самата книга и името, което стои зад нея. У нас все още няма литературни агенции за популяризиране, освен ако някой индивидуално не си спретне PR, или да има кой да го лансира. И ако утре се роди някой нов Вапцаров, Чудомир или Петя Дубарова, светът едва ли ще узнае за тях. Достатъчно е човек да влезе в някой от популярните сайтове за поезия или друга авторска литература, където може да открие наистина талантливи неща от никому неизвестни автори, често дори представени само с никнеймове, но доста по-добри от наложени имена. От друга страна, социалните мрежи дават възможност и човек сам да се популяризира. Само да не стигнем дотам писателите да са повече от читателите, и ‘боговете’ повече от следовниците си, че с много вожд и малко индианец пътят е за никъде.

Най-много оказа се, се търси психология и философия. Живеем във време, когато всеки иска да е бог и бързо да стане щастлив, свръхчовек, и богат в 10 стъпки. Ще ви кажа ненаписаната 11-та стъпка: Издайте книга как да забогатеем бързо. Хората не умеят да обичат, затова истерично търсят литература, която да им каже как да са щастливи. Не смятат, че трябва с добри дела, ежедневни усилия, толерантност, търпение и съпричастност към другите, и усмиряване на егото, да станат по-добри човешки същества. Достатъчно е да медитираш, да правиш някакви практики, с които да се свържеш с „висшия си Аз”, за да се „извисиш”. Здравей, нов свят! Следват книгите за задравословен живот, диети и народна медицина. Като цяло, има всичко, стига да можеш да се ориентираш и да отсяваш. Да не забравяме, че пътят към невежеството е постлан с добри издания (Дж. Б. Шоу), и че който чете бозави работи, няма голямо предимство пред този, който въобще не чете.

Остава въпросът защо при нарастващото многообразие, търсенето на книги не отчита аналогичен ръст? Една от водещите причини както знаем, е цената. Днес книгата е стока, както никога, при това скъпа стока. Според анкетата, 93 на сто от запитаните определят цената като основен фактор при купуване на книга, а 67 % от тях признават, че основна причина за отказ от четенето е високата цена на книгите. Психологическата бариера за покупна цена на книга е 25 лв., а 10-15 лв. е допустимата, но вече рядко се среща читава книга под 10 лв. и логично. Управниците ни така и не махнаха тежкия 20-процентен ДДС върху книгоиздаването. Или поне да го бяха редуцирали така, както е в много други европейски страни и книгите да станат с една идея по-достъпни за читателя. Издателите сами намаляват цените на книгите по време на такива базари, често с до 50% само и само да се продават. А данъчните дебнат. Още на първия ден от Панаира на книгата, след като бяха поздравени от институциите и посланиците, издателите бяха атакувани от данъчни. При това със заплахи от затваряне на щандове, изискване на касови бележки за книги, сверяване часовниците на касовите апарати и дори въпроси за получаваните заплати?! В същото време данъкът на хазарта го намалиха и там проверки не правят, но при книгата няма изгледи за такова подпомагане, а все пак говорим за култура и наука. Значи пълним хазната на държавата, а празним другата хазна – духовната. Прост народ по-лесно се управлява – стара истина.

Друга причина е свързана с изискванията на времето, в което живеем. Много хора работят по 10-12 часа, грижи по деца, и за книги не остава време (и сили). Просто динамиката на 21 век си иска своето, а то удря по свободното ни време и бюджета дотолкова, че мястото на книгата от централно бива изместено в крайно периферно. Непосягането към книгата има и друго обяснение – разнообразието от алтернативи, които предлага развлекателната индустрия. Сега има изобилие от културни мероприятия, а и във века на технологиите е много по-лесно да предпочетеш удобството на мултимедиите. Интернет се превръща в една глобална алтернативна реалност, в която получаваш всичко – лесно и веднага. Още повече, че има много сайтове с безплатни електронни книги и т.н. четци, които заместват носенето на книга в чантата.

Притеснителното е, че немалка част от хората приемат четенето за интелектуална поза, а разговорите за книги и автори като проява на снобизъм и еснафщина. Това са хора нечетящи, които налагат тезата, че четенето е само загуба на време, животът учи, не книгите. Те, ако само за миг се замислят, че книгите съдържат цялата човешка еволюция – историята, невероятните възможности на човешкия дух, житейския опит и познанието на гении, откриватели и велики умове от всички епохи! Мъдрост и въображение, които човек няма как сам да достигне, колкото и богат на предизвикателства живот да има. Там е квинтесенцията на живота, врата към необятното, която може да те отведе навсякъде, и да направи всичко с теб, стига да виждаш. Разбира се, ако маймуна гледа в книгата, от там няма да изскочи познание, нито опит. Маймуната иска банан и го получава – от телевизора. Един писател беше казал: И най-малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизиятаА според Гьоте, „няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо”. Хората престават да мислят, когато престанат да четат, но нейсе. Претенциозното невежеството е новата модерност.

Друга аномалия, която често наблюдавам, е коментирането на автори и книги, които „не сме чели“. Хората смятат за престижно да са чели някаква книга, да са гледали популярен филм, да познават автор, затова се изказват, без да са се докосвали до нищо от него. Прочели нещо написано за автора и повтарят чуждото мнение. Навремето си направих експеримент в интернет като публикувах откъси от различни произведения на скандална и недолюбвана авторка. Всичките й текстове бяха приети с възторг. Попитах – щом харесвате идеите и думите й, защо я отричате? Оказа се, че 90% от хората с негативно мнение за тази писателка, не са чели нищо от нея. Но понеже такава е масовата нагласа, а и няколко авторитети се изказали негативно, и стадото заблеяло след тях. И обратният пример – една от най-посредствените книги, които съм чела – истинско изтезание, беше една от най-възвеличаваните, както и самият автор. Сега ако питам колко от възхитените му фенки са чели нещо от него, отговорът ще е същият. Да не следваш авторитети и наложено мнение, а собствената си мисъл и преценка – на това учи четенето, но те няма как да знаят. Не кучето, книгата е най-добрият приятел на човека. Защо сами да се лишаваме от него?!

Светлана Велева

http://pogled.info