Четири неща, които не биваше да чуем преди изборите

Водата в София вече ще струва с 18% повече. Токът – с малко повече. А предложението за природния газ е да поскъпне с почти 30%. Което, разбира се, води след себе си драстично поскъпване на парното и топлата вода за клиентите на топлофикациите.

Две неща обединяват тези новини – всичко това ще бръкне сериозно в джоба на българите и (не)знайно защо бе обявено в първите дни след провеждането на предсрочните парламентарни избори. „Случайност?“, биха попитали някои. Разбира се, че не е случайно. Комисията за енергийно и водно регулиране е по закон независима, но в действителност е дотолкова независима, доколкото членовете ѝ се избират от партиите в парламента. Инстинкт на всеки политик е да отложи новините за поскъпване на живота за след изборите. Но само това да беше…

И още случайности

Комисията за защита на конкуренцията – също съставена от представители на партиите, реши, че прекратява производството си по съмненията за картел на пазара за горива на дребно. И в този случай точно три дни след изборите очевидно е дошло времето да бъде обявено решение по продължило повече от година производство. Случайно, естествено. Така българите чуха, че няма картел. Нищо, че продължават да купуват бензин и дизел на по-високи цени (без ДДС и акциз) от средноевропейските.

В първите дни след изборите дойде и новина от Копривщица. С решаващите гласове на представителите на ГЕРБ Общинският съвет в градчето решил да приеме новия Общ устройствен план без статута „архитектурно-исторически резерват“. На някого му пречели ограниченията за строителство, но пък не уцелил процедурата. Да, разпищолването е постоянно състояние на редица представители на местната власт, но сега някак блуждае усещането за отприщване след изборите. Точно както блуждае и странното чувство, породено от решението на прокуратурата чак сега да се занимае с незаконната блокада на границата от т.нар. патриоти и опита за насилствено лишаване на български граждани от правото да гласуват. А това можеше да се случи и преди седмица – тоест, преди изборите.

Въпросите, които не бяха зададени

В нормално работеща държава с независимо функциониращи институции всички тези неща вероятно вече щяха да са се случили. Трудно е да се спекулира дали това би променило значително резултатите от изборите. Най-вероятно – едва ли. Но пък спестените новини щяха да бъдат част от предизборната кампания и да насочат разговора в по-различна посока. Щяха да бъдат задавани въпроси, чиито отговори не прозвучаха по време на кампанията: Имат ли защита българите от монополистите? Институциите чия страна заемат – на гражданите или на монополите? Защо природният газ поскъпва? На каква цена купуваме от „Газпром“? Защо е по-висока от цената за Германия например? Използва ли държавата възможността да подобри условията, като участва активно в преговорите между Европейската комисия и „Газпром“? Защо България изпуска сроковете? Кой печели от това?

По същия начин сериозната тема за високите цени на горивата бе профанизирана в разговор за и против един конкретен кандидат и неговите бензиностанции. Но ако заключението „няма картел“ беше обявено преди изборите, политиците нямаше как да избягат от въпросите: Защо крият кой е собственик на данъчните складове за гориво? Има ли монопол или картел там? Кого бранят големите партии, като държат този пазар да остане непрозрачен? А медиите нямаше толкова лесно да заглушат новината, че двама бивши депутати осъдиха Министерството на финансите и сега то ще трябва да разкрие собствениците на складове. Вероятно някой щеше да се сети да попита и защо по време на споменатото дело прокуратурата се намеси с настояването информацията за собствеността на данъчните складове да остане тайна.

Сега пък никой не се сеща да попита защо прокуратурата не видя данни за престъпление, когато преди седмица т.нар. патриоти блокираха границата. Е, това щеше да развали медийната идилия, в която изборите бяха сведени единствено до „защита на границата“. Някакви сериозни въпроси щяха да се пречкат на консенсуса, че проблем с корупцията и институциите няма. Две малки формации се опитваха да задават подобни въпроси по време на предизборната кампания. Но не влязоха в парламента. Вече няма и кой да пита.

Иван Бедров