Шифърът „Чайски“. ЕНИГМА

Хайде да сравним „Преди“ и „Сега“.

СЕГА – Много българи пропищяха за уран в чешмяната вода.

ПРЕДИ – Малцина пискахме, когато в Северозападна България овошките посърнаха, понеже ветровете довяха разпрашен уран от бронебойните US снаряди със сърдечници от обеднен уран, а телевизионният красавец в униформа Джейми Шей хвалеше американското злодейство.

Сега мнозина, преди малцина; значи има напредък.

СЕГА – Българска тревожност за ставащото в Скопие.

ПРЕДИ – Българско мълчание за вашингтонските недомлъвки, че БЮРМ ще бъда срязана на три като пица и всеки от съседите й ще получи парче; тоест в далечния хоризонт Македония в ЕС и НАТО, но не като entity, а чрез трите си парчета.

Мълчание преди, аларма сега. Има напредък.

СЕГА – Сюблимна реч на приятеля ми Томски при откриването на новия парламент и депутатите се заклеха, после и министрите.

ПРЕДИ – Нов парламент се закле да не забравя приказката на Христо Смирненски за стълбата и я забрави. Няма напредък.

Клетвопрестъпниците/чките се замерят с епитета „популист/ка“. Ох, на батко ви Бойко червенотиквеничетата; политоложките, мъжеложците. Защо се обиждате на „популисти“, бе джанъм? Нали сте pro-US. В САЩ имало The Populist party. В България – Народняшка партия.

По света и у нас политиците/чките са необразовани. Да се образоват, казва професор Антоанета Христова. Но животът казва друго: най-необразованите са най-пробивните. Пък аз казвам, че образованите не са по-добри от необразованите.

Е, вярно е, че необразованите вредят, дори когато са добронамерени. Измислиха здравната каса да плаща на зъболекарите, а пациентите само на зъботехниците за зъбните протези. Вместо да им светне, че за да получават зъболекарски поръчки, зъботехниците ще искат повече пари, за да плащат на зъболекарите да им възлагат поръчки.

Трябва ли да си чел книгата на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари“? Уди Алън каза, че не е интелектуалец; мислят го, че е, понеже е с очила. И аз имам очила. И мен ме вземаха за какъвто не съм. Преди да разкажа как ставаше това, ще кажа, че ми е приятно да съм с лекари, защото с тях можеш да се шегуваш.

Ще питам някой стоматолог защо поставянето на мостове и протези се казваше „озъбване на населението“. От братовчедка ми Соня, зъболекарка в Ню Йорк, не разбрах защо там зъболекарите седят зад гърба на пациента.

Някой гинеколог ще го питам защо на раждането му казваха „израждане“. С фармацевтите не мога да се шегувам. Казах на един „Черпи едно хапче“. Той каза: „Хапче за какво“. Понеже не вземам хапчета, не знаех, човек не може всичко да знае. Да се оплача ли на Марешки?

Демагог е гръцка дума, значи народен водач. От демагога Бойко Борисов няма да се оплача. За Вашингтон той не е ЕНИГМА. Там знаят, че е гангстер. Но е нашият най-опитен политик, ако не броим Тодор Живков. Вашингтон ни праща за посланици изпечени шпиони, затуй съм Proud to be Bulgarian.

Англичаните и поляците се хвалят, че е тяхна заслугата за разгадаване на шифъра на ЕНИГМА. Тя бе машинка за шифроване на радиовръзката с немските подводници. Аз се хваля с моя шифър. Той е семеен. Завеща ми го майка ми Дора. Купувате два броя от една книга, все едно каква. Заминавате с едната. Пишете писмо или e-mail. Вкъщи получават писмото, отварят другата книга. Ако отдолу стe написали 297, това значи страница втора, девети ред, седмата дума. Така правите изречения. Ще разгадае този тайнопис само който купи всички книги на света и пробва с всяка. Шифърът на ЕНИГМА беше разгадан, моят още не.

В Канада генерал Дьо Гол каза Vive le Quebec libre, сиреч Квебек е френски, не под егидата на кралицата. Пак там, на борда на кралската яхта „Британия“, принцът consort, който онзи ден каза, че се оттегля от обществените си задължения, тогава каза нещо на кралицата; от брега не чуха какво. Съобразителни репортери бяха докарали глухоням приятел, който умее да чете по устните. С далекоглед той разбра, че принц Филип казва на кралицата Smile silly sausage, усмихвай се, глупава наденицо. Остана лафът Read my lips!, разберете какво ви казвам!

Журналистическият шпионаж не е по-долу от военния, икономическия и индустриалния. След капитулацията на Хитлеровия райх генерал Владимир Стойчев беше военен аташе в САЩ; US службите го следят, естествено, но той все им се губи от полезрението. Накрая разбират, че той, медалист по езда от олимпиадата в Берлин 1936 г., ходи инкогнито на родео, състезава се с каубои, rednecks & hillbillies и изчезва с паричната награда.

Бисерът в британската корона беше Индия. Гъмжило от хора, англичаните не могат да ги преброят, че да ги облагат. Сегашните наши политици бройлери биха казали, че на англичаните не им е достигал административен капацитет. Практичните англичани направиха друго. Преградиха с ровове солниците на брега на Индийския океан и всеки – мъж, жена дете – им плаща, щото не може без сол. Преди това англичаните плащали няколко рупии на индийците да правят опиум. Продавали опиума в Китай и водили две „опиумни войни“, щото китайците „пречели на свободната търговия“.

Бедните са повече и по-беззащитни от богатите, затова е по-добре да вземаш от бедните вместо от богатите.

Империята се изниза от бисера в короната с един parting kick, ритник за сбогом. Сетихте ли се какво ще стане при Брекзит? Read my lips! Изнизване от ЕС по английски с another parting kick и ЕС на 2-3 скорости.

В Индия мюсюлманите колеха хиндуистите, които взривяваха джамиите. Англичаните нарязаха Индия на три държави: Западен Пакистан и Източен, който после стана Бангладеш, между тях – Индия. Нарязаха Индия на принципа: хиндуистите в Индия, мюсюлманите в двата Пакистана. Те продължиха да се трепят; като военен кореспондент репортерствах от техните войни.

В Западен Пакистан имаше precursor, предтеча на сегашния ислямски фанатизъм. На летището в Карачи мюсюлманин, управляващ елтелфер за разтоварване на куфарите от багажния отсек, връхлетя строена за официалното посрещане полска делегация и я помля. Шпионин като мен и като всеки roving reporter беше кореспондентът на Би Би Си Марк Дод, хубавец от Оксфорд. Засякохме се в Моенджодаро сред тълпа американки. Градът е построен симетрично, но около водоем, който бил за не знам какви обреди, но прилича на плувен басейн; в една ниша е скулптирана тоалетна с чиния като днешните. Младите американки една по една сядаха, кискаха се и се снимаха седнали. Достолепна английска дама промърмори How vulgar, колко вулгарно. Слънцето напече, под един навес поднесоха кетъринг лънч, на мен отделно, в климатизирано бунгало, guesthouse. Обадили се бяха от Карачи. Полша беше комунистическа, България – още по; пазят ме хората (беше 1968 г.). Английската дама смъмри гида защо аз в бунгалото, а тя с тълпата. Гидът каза „Мадам, I was instructed by my superior …“. Побързах да го спася; на най-старомодния английски казах: Madam would you do me the honor as to share this guesthouse with me, а Марк Дод ме погледна иронично. Казах му, че и той е Welcome. Докато обядвахме – small talk: кой що е, откъде е. Дамата била вдовица на английски полковник. Запознали се, когато тя била момиче, а той още в Sandhurst Royal Military College. Когато станал полковник, той, сър Хари, управлявал значителна част от Пакистан; в Исламабад тя управлявала къща с трийсетина слуги: чистачи, готвачи, градинари, конегледачи… За Марк Дод тя каза: „Личи, че е Oxford man“. Той призна, че е. – „И за вас отгатнах какъв сте“, обърна се тя към мен. – Thinker, sailor, solgier, spy, казах в скороговорка, сочейки с пръст ту мен, ту Марк, за да кажа spy, сочейки Марк, щото ме беше погледнал насмешливо. The Nursery Rhyme, детската песничка е Tinker, tailor, soldier, sailor, но романът и филмът са Tinker, tailor, soldier, spy. Дамата продължи към мен: Шегувате се досущ като скъпия Хари, полковника. Още щом ме поканихте в тази guesthouse, познах. Обноските, the ascot cap, походката, стойката ви на масата. Sandhurst man. Тя обърна гръб на Марк и ме покани на уикенд в Исламабад, където ще играя поло. Истинско. Нe поло на трева да тичам със стика по тревата, а яздейки което пони си избера. – „Не играя никакво поло“ – отклоних поканата. – „Nevermind. И те не играят. Ще гледате мача заедно с тях“. – С кои? – „С дъщеря ми и племенницата ми, „ъв корс“. Ще видите какви мили момичета са, не като вулгарните американки.“

Тръгнахме си. По стръмните стъпала придържахме дамата от двете й страни. После Марк Дод, the Oxford man, закрачи като гащник; аз, българският „кашик“, като Sandhurst man. Импресионистите не станаха зъболекари, но аз за малко бях Sandhurst man и eligible bachelor. Но тогава бях млад и красив. Първо зачеркнах „млад“. После „красив“. Сега съм само „и“. Туйто. Memento mori.

Димитри Иванов

http://segabg.com