Шушу – мушу за (в)името на народа…

Шушу-мушу къща разваля. Има такава народна приказка. Тя прекрасно илюстрира задкулисието, където в момента се реди ново правителство. Шушу-мушу в българска среда означава нещо скрито, което не е за пред хората. Или: Което е супер добре за малцина обикновено е лошо за всички останали.

Българите очакват ново правителство, но никой не им (по)казва как става това. Кой с кого преговаря, какви условия се поставят, извиват ли се ръце, сключват ли се сделки, какви кадри се пробутват напред и пр. Това, естествено, поражда съмнения, слухове и теории на конспирацията. Затова не знаем клюки или истина е, че патриотите се сблъскали тежко с  бившия и бъдещ – по настояване на Борисов & ДПС – финансов министър Горанов за пенсиите и икономиката? И дали Бойко Борисов е предупредил никой да не пипа МВР и службите – били си негови? Че лидери на основните политически сили са ходили на крака при Доган да целуват ръка за определени постове и бизнеси? Че Пеевски забранил дори да се споменава за смяна на шефа на НАП?

В Банкя, Бояна, х-л „Берлин” (щаб-квартирата на мафиотския кръг #Кой), партийни централи, Драгалевци, сараите на Доган – къде се водят разговорите за властта? И въобще защо е тази секретност? Нещо лошо ли се договаря или бъдещето на България?

Българите, като граждани на европейската общност, имат законно право да бъдат информирани. Но не са. Както се казва в онзи стар виц: Преди изборите – другарю Хасан това, другарю Хасан онова, а после: Да тейба и циганина

Прозрачността не е привилегия. Тя е право на гражданите и задължение за властимащите. Тя е откритост, диалог с обществото и отчетност. И най-вече: как политиците смятат да използват властта за постигане на дадените предизборни обещания. Публичен дебат – просто е.

Прозрачността дава възможност да се правят анализи и да се постига обективност при взимане на решения. Властта трябва да е зависима от гражданския контрол, а не обратното.

Според проф. Джон Вайзер непрозрачността създава условия за несправедлив подбор на кадри за над 80 на сто от позициите в държавната администрация. Явлението е известно като партизанщина или шуробаджанащина. Прозрачността свежда задкулисните назначения до 12 на сто, сочат проучвания. 11 от общо 19 от назначенията на президента Доналд Тръмп през първата седмица на управлението му в администрацията на Белия дом са били коригирани – заменени с други хора. Заради остра обществена реакция, предизвикана от прикриване на факти от биографията на тези хора.

Избираме лица да ни представляват в парламента и да бранят обществения интерес, а не да се крият като мишки, които си разпрделят сиренето.

Ако се опрем на наследството на умове като Сун Цзъ, Тукидит, Цицерон, Макиавели и Томас Хобс, например, ще сме наясно с дефиницията за успешно управление. Пради всичко условие за това са националните традиции и история. Американският президент Рузвелт обичал да повтаря, че всеки политик трябва да проявява „тънко разбиране на човешките страсти”. Иначе винаги ще е на крачка от омразата народна… Особено ценен е примерът с британския премиер Уинстън Чърчил, който издига управленското умение до степен да предвижда „бъдещите беди” и да подгатвя нацията за тях. Крих единствено инфаркта си, за да постигна честни и открити договорености в преоворите със САЩ за включване във войната срещу нацизма, признава след години Чърчил. И вярно, с инфаркт е преговарял.

Макиавели е категоричен, че всеки проблем и казус вече са решавани, само трябва да отворим историята. И да не си мисли поредният наалник, че всичко започва от него. Китай е световен икономически феномен, защото управниците в Пекин успяват да съчетаят модерната теория на Дън Сяопин с учението на Конфуций за държавата. Моделът дава страхотни резултати в Сингапур, САЩ, Скандинавия, Австрия и другаде. Тази практика обаче куца в страните от Източна Европа. Пречи им насажданата в продължение на десетилетия двойственост и непрозрачност в политиката и властта.

Христоматиен е примерът с руския миньор Стаханов. През 1935 г. той изкопава сам 102 тона въглища за една смяна. „Подвигът” му бил разтръбен от в-к „Правда”, мъжът става герой и патрон на общонационално движение. Един от приближените на Сталин обяснил на вожда, че всъщност всичко било нагласено: осигурена най-добрата техника, разчистен терен, специално подбран участък, многоброен екип, който подавал вагонетките, осигурявал свеж въздух и пр. Сталин обаче отвърнал хладнокръвно: „Органът на партията „Правда” не може да лъже!”

В нашата страна този постулат е по-жив отвсякога. С малки национални особености. Органът не е просто на партията, а на властта. А властта е на модела #Кой. Вече не възхваляват герои на труда от народа, а политически лидери и босове. Действията им са единствено „в името на народа, за народа”. Официалният слоган е: „Патриотизъм, стабилност, европейски ценности”. Така казва „Правда”, клонирана в пеевските медии. Трябва да признаем, че свинеугодният модел успя да създаде две паралелни действителности, а да пропагандира и признава само едната от тях – официалната. Заради нея Юнкер и Йозеф Дол прегръщат и тупат Бойко Борисов като син, а на корупцията в България гледат като на кулинарно шоу.

В реалният живот властват корупция, несправедливост, кражби, лошо правосъдие, демографски срив, неработещи институции, контрабанда, мизерия, неграмотност, безработица, нисък стандарт, висока смъртност и заболеваемост, насилие, демотивираност, липса на цели. Пеевците от „Прадва” обаче не обелват дума за тази действителност. Трагичното е, че и затъналите в нея не надигат глас. Даже когато вдигат цените на газ, ток, вода и хляба на другия ден след вота. Народ, мечта на всеки диктатор.

През това време шушу-мушу продължава. Писания като това няма да променят нищо. Най-много някои институции да ме погнат за още нещо. Малцина искат и са готови за промяна. Дори жертвите на мизерията си кротуват в блатото, свикнали с тинята и смрадта. „В името на народа” отдавна е „вимето на народа”… Колкото повече ни доят, стрижат и мърлят като овце, толкова повече ги желаем на избори. И като страна на абсурдите, редно е да цитирам Бекет, който казал: Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света. И е прав, иначе Брюксел не би се радвал толкова на нашите управници…

Шушу-мушу – много смешно.

След време ще ревем, ама няма кой да ни съжалява и да ни бърше сълзите и сополите, защото „кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи”… Това също е българска традиция.

Огнян Стефанов

 

http://frognews.bg