7 грешки на училището, които може да се оправят на мига

Научете ги поне на правопис, срамота е!

По случай учебната година по телевизиите пак минаха обичайните охкания, които отново показаха, че нашите образователни чиновници си нямат понятие какво правят. Затова тук ще предложа 7 най-прости и лесно изпълними мерки, които радикално ще подобрят ситуацията.
1. Махнете двуместните чинове

Това е 100 пъти по-важно, отколкото човек предполага. Обяснявам. Най-важната мисия на училището от 1-и до 12-и клас е да ни научи да задържаме вниманието си върху даден проблем. Това умение отличава мислещия, анализиращия човек от маймуната. Тази способност не ни е дадена от природата, тя трябва да се тренира и развива. Детето трудно задържа вниманието си върху урока повече от няколко секунди, защото природата неудържимо го кара да се закача, да шушука, да се бута, да се смее и да гледа през прозореца.

Най-тежката задача на учителя е да го научи да се концентрира. Двуместният чин прави тази мисия невъзможна. Затова пък едноместният създава чисто физическа дистанция, която много помага.

В българското училище всеки преписва. Но ако седиш на двуместен чин, не може да не погледнеш в тетрадката на другия, защото човешкият мозък

винаги търси

начин да пести

енергия

Това е мощен естествен инстинкт. И понеже едното дете (или младеж) винаги решава задачите по-бързо от другото, 50% от младите хора така и не се научават да си напрягат мозъка.

2. Един час физкултура всеки ден

И не става дума само за флегматично разкършване с прозявки, а за активно спортуване – футбол, баскетбол и така нататък. Това е естествена човешка нужда, както са обядът и закуската. Детето или младежът просто трябва да изразходва физическа енергия. Ако не го направи на игрището, ще го направи в час по български.

За да насочат младежта към спорта, всички училища трябва да имат отбори, които да тренират 2-3 пъти седмично и да се състезават с отборите на другите училища, а местните медии и фейсът да поддържат интереса към тях. Вместо да си фен на Джоджи Лукоки от “Лудогорец”, по-добре да си фен на Чочо Лудия от “Б” клас, защото това те учи, че няма нужда да си роден в Конго, за да риташ топка.

3. Пълен учебен ден за всички

Ученето на две смени у нас се въведе като извънредно и временно решение, защото нямаше класни стаи, а имаше много деца. Сега класни стаи има, но няма деца. Какво пречи да се отмени това извънредно положение? То налага на подрастващите неестествен и извънреден режим.

На това отгоре много затруднява работещите родители. Ако вашето дете или вашият пубер се прибира в 1 часа на обяд, какво според вас прави до вечерта?

4. Тестовете

Преди 15 г. цялото ръководство на образованието и педагогическата класа твърдяха, че тестовете изобщо не са за нас. Не отговаряли на националната ни душевност. Спомняте ли си? Бавно и мъчително мъдрите чиновнически глави узряха, тестовете ужким навлязоха, но качеството им е много ниско и се прилагат неадекватно.

Колкото пъти разгледам училищен тест, толкова пъти виждам неточно, неправилно зададен въпрос, а верният отговор е неверен. Случва се и на матурите.

Но не става дума само за качеството на самия тест, а за цялостната организация на учебния материал и на методиката, така че да има постоянна и абсолютно обективна проверка на знанията. Уважаеми образователни чиновници, не се справяте, няма и да се справите сами,

докарайте

специалисти от

САЩ

Стига с тези политолози и грантоеди, които ни вменяват, че нямало турско робство. Купете оттам нещо реално и конкретно.

5. Стига с тези двойки и шестици

След като се изпитва с тестове, трябва да се въведе и стобалната система. Тя дава възможност знанията да се измерят прецизно, в проценти. Например в САЩ всичко под 65 се смята за двойка.

Но много важно е да знаете дали скъсаният е изкарал 60 или 20, защото това са два коренно различни проблема.

6. Скрийте неравенството!

Не знаете за какво иде реч и последното доказателство са черно-белите учебници, защото половината от образователните “експерти” се явиха по телевизиите да ги защитават!

Тези хора сигурно и деца не са имали, защото всеки родител е виждал как неговото посяга към по-шарената играчка на чуждото и работата преминава в плач.

Когато едно дете с черно-бял учебник седне до дете с цветен учебник, това

насажда в

съзнанието му

обида,

възмущение и

омраза

от най-ранна възраст. А знаете ли, че това променя и хормоналните нива в младия организъм? Нанасят се чисто физиологически, непоправими поражения. Това води до влошаване на концентрацията и способността за възприемане, до ранно отпадане от училище, ранно забременяване, дрогиране, склонност към насилие, класов гняв, бунт и разпад на обществото.

Нищо не преувеличавам и не си измислям, прочетете внимателно книгата “Патология на неравенството” от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет, за да схванете за какво иде реч. Има я на български. Едно време на училище се ходеше с еднакви униформи. Я родителите са ти ушили същата куртка от по-скъп плат, я са те изгонили. И това не е традиция от комунизма, а обратното – при комунизма тя бе изоставена. На Запад в частните училища и сега има униформи, защото там богатите са и умни, а умните разбират колко важно е възпитанието. Днес у нас децата всеки ден се сблъскват с демонстративно и хипетрофирано неравенство, като че ли някой нарочно иска да ги изкелефенчи от малки – скъпи мобифони и маратонки, докарване и откарване с мерцедес, агресивната намеса на забогатели, но прости родители в училищните работи. Какво се прави? Нищо! Незабавно трябва да се приеме и приложи строга програма за ограничаване на символите и проявите на неравенството в училището, доколкото, разбира се, това е възможно.

7. Клубове след училище

Видял съм го в американската гимназия. Ако учебният ден завършва в 4 ч следобед, то после поне половината ученици участват в клубове по шах, народни танци, музикални инструменти, шев и кройка, какво ли не. Но най-важни според мен са клубовете за дебати. В тях младежите дискутират по най-различни обществени проблеми, учат се да виждат другата гледна точка, да се аргументират, да бъдат красноречиви. От време на време се организират и училищни дебати по най-наболелите обществени проблеми. Това възпитава не само силни лидери, но и компетентни гласоподаватели.

Като няма какво да прави след часовете, българският младеж превръща свободното си време в ковачницата на дявола. И тъй училището не го учи да дебатира, той се възпитава като еднопистов бунак, който не може да ходи и да дъвче дъвка едновременно. Той никого в нищо не може да убеди, но което е по-лошо, никой в нищо не може да бъде убеден. Той е ум – херметик, ни приема, ни предава.

Това са 7 прости и конкретни неща, които биха променили коренно и за добро българското училище. Разбира се, има и много по-сложни, дълбоки и фундаментални проблеми. Върху тях може да се философства до края на века.

А, и да не забравя. Научете ги поне на правопис, срамота е 90 на сто от висшистите да не владеят пълния член, а среднистите да пишат “адреза” и “очудвам се”. Толкова е лесно! Българският правопис е най-лесният в света, защото е максимално фонетичен. Питате ли учителите по английски, в който изключенията са повече от правилата? А по китайски? Щом не се справяте с най-лесната и елементарна задача пред българското училище, сменете професията, идете да пасете овце например. Тук нямам предвид учителите, а тези, които правят учебните програми.

Валери Найденов

24chasa.bg