Banana Republic

Вицът е стар: някои държави си имат мафия, в България мафията си има държава.

Мафията си имаше банка, имаше пет- шест правителства и още толкова партии. Има си медии, има бизнес – цигари, телеком и лафки, магазини, имоти и държавни фирми. Частни фирми на абонамент за обществени поръчки. VIP на летището, сметки в Дубай. Има кметове, има магистрати, има полицаи, има НСО да кара с превишена скорост, има прокурори…Скоро ще си има съд.

В смисъл, ако всички гореописани не-далечни от действителността метафори описват явлението „корупция по горните етажи на властта“, то антикорупционните дела вече ще се водят в специализиран наказателен съд – тоест, встрани от съдебната система. Мащабните промени в Наказателно-процесуалния кодекс бяха прокарани без много обсъждания от мнозинство от ГЕРБ-ДПС-Патриотите, под благото одобрение на главния прокурор Сотир Цацаров. Пасиансът на въпросната коалиция изглежда е да си осигури контрол във Висшия съдебен съвет, тъй като ще го попълват през есента. А след това да кадрува в сцециализирания съд. Един вид предкулисната и задкулисната власт се обединяват, за да си направят съд, в който при добро желание може да бъде изпратен всеки. Междувременно се прокарват и други паралелни промени – от типа да бъдат ограничени магистратските организации, които се противопоставят на превземането на съдебната власт от прокурорите и политиците. Целият този летен законодателен маратон е всъщност под надслов за борбата срещу корупцията.

Каква корупция?

Ситуацията е шизофренна. Ако управляващите са едни и същи от седем-осем години насам, откъде да се е появила тази корупция, с която сега ще се борят? Ако я е имало преди ГЕРБ, защо не е изкоренена досега. Ако се е явила впоследствие, как ще я преборят нейните създатели, че и с ДПС на помощ? Същото и за прокурорите.

Вероятно точно заради това гигантско логическо пропадане три пъти премиерът Бойко Борисов досега избягваше да говори за корупция по високите етажи, защото те бяха населени от хора, избрани от него. В същото време слонът в стаята се вижда от всички – от обикновеният шофьор, който знае, че срещу „джобни за кафе“ може да се размине с писането на фиш, през високите етажи на властта, където отклоняването на публични средства се е превърнало в норма, до самата съдебна система, от която уж се очаква да коригира всичко това.

По-точно, от 176 измерени от „Прозрачност без граници“ държави в България усещането за корупция я поставя на 75-то. Което на пръв поглед не звучи толкова зле, но само докато не си дадем сметка, че това ни обрича на бедност и ни поставя в група по-назад от Гана и други бананови републики – в прекия и преносния смисъл. Вижте графиката, тя показва колко силна е връзката на бедността с корупцията. Почти няма държава с корупционен индекс под 50, в която БВП на глава от населението да е над 20 000 долара. България е с индекс 41, БВП на глава 7350 долара, най-бедна и най корумпирана в ЕС. Без шансове това да се промени докато няма правосъдие.

Какви инвестиции?

Инвестиции също няма, въпреки че България стои добре като числа – бюджетен дефицит под 3% от БВП, ниска публична задлъжнялост (около 25% от БВП – третата най-ниска в ЕС), ниски разходи за труд, нисък 10% корпоративен данък, без валутен риск и с един от най-високите ръстове на икономиката за миналата година – 3.4%. Но това е близо до сегашния потенциал на икономиката да расте и ако темповете останат същите или по-малки, още няколко поколения българи ще са най-бедните в ЕС (ако не ни изхвърлят от там за корупция, разбира се). Отговорът на това е в привличане на повече инвестиции и то в производства с по-висока добавена стойност. След кризата от 2008-ма обаче обемът на инвестициите падна с пъти до около 3 % от БВП и повече не мръдна оттам. За разлика от региона, с който се конкурираме за капитали.

Преди две седмици проговориха инвеститорите. Не за пръв път по тази тема, но сега и с безпрецедентно общо писмо до ръководителите на всички власти в България излязоха осем бизнес организации на чуждите инвеститори – между тях Българо-американската търговска камара, също британската, френската, австрийската, италианската, швейцарската, канадската, норвежката бизнес асоциации. С една дума, де що има инвестотор у нас поискаха да кажат поименно на премиера Борисов, на президента Радев, на прокурора Цацаров, че: „липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура е сред най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – настоящи или потенциални“.

„Ние не искаме да казваме на правителството точно какви реформи да бъдат направени в съдебната система. Ние им казваме, ето, инвеститорите имат проблем, и вие – законодателната и изпълнителната власт, трябва да знаете за това. Трябва да знаете, че това е основна причина да не се инвестира в България така, както бихме искали. Това е приоритет за осемте камари, които подписаха позицията“, казва Алекс Нестор, вицепрезидент на Канадско-българската бизнес мрежа.

Акцените в писмото им са в няколко посоки сред които:

– Независимост на съдебната власт от политици и прокурори;

– Отчетност и контрол на прокуратурата от обществото.

От страна на властта последва оглушително мълчание и в крайна сметка вицепремиерът Екатерина Захариева се ангажира да се срещне с инвеститорите (отзиви и коментари от тяхна страна четете туктук и тук). Тя разказала какви промени се предвиждат, но те, по впечатление на присъствали бизнесмени, „няма да решат фундаменталните проблеми“.

Точно обратното.

Българският модел

След такъв безпрецедентен натиск и след дългогодишното болезнено сравнение с Ръумъния (с която влязохме заедно и със сходни проблеми в ЕС, но която сега тича пред нас с по-ниска корупция и растящ инвеститорски интерес), властта развя знамето за борбата с корупцията.

Борисов с ГЕРБ, подкрепен от ДПС, патриотите и главния прокурор, прокарват на таран промени, свързани със съдебната система. От това, което се вижда до момента, те вървят точно срещу основните препоръки на инвеститорите:

– Вместо да закрепят независимостта на съдиите, управляващите политици и Цацаров си правят съд, който да контролират,

– Вместо по-голяма отчетност и прозрачност на прокуратурата, тя получава повече невидима власт, а срещу независимите гласове в съдебната система, се готви разправа.

Ако има един най-голям, най-ярък и известен на всички пример за унищожителна корупция по високите етажи на властта през последните години, това е КТБ. С откраднатите милиарди фигури от ДПС (най-ярката от които на депутата Делян Пеевски) финансираха небезизвестните обръчи, организираха изкупуването на вестниците, раздаваха подкупи на магистрати и полицаи. Не на последно място лансираха главен прокурор, за който със сигурност може да се каже: говори същото каквото пишат весниците на Пеевски, повдига обвинения само на критици на Пеевски, не реагира на факта че докато сметките на КТБ олекнаха с милиарди, активите на Пеевски натежаха с милиарди – вече изпрани и подредени.

ГЕРБ и Борисов помогнаха разрастването на схемата КТБ по време на първото си правителство. По време на второто заметоха следите от кражбата (международната разследваща фирма, която уж щеше да тръгне по следите на завлечените милиарди беше изпратена след първия й доклад без да й се възложи да действа, първата работа беше да се смени шефът на фонда за гарантиране на влоговете, за да има удобен надзорник на синдиците и т.н.). А в сегашното, трето правителство не е сигурно дали началникът е от ГЕРБ или от ДПС – действат като едно.

Та тази коалиция от политици и прокурори се захваща с корупцията по високите етажи. Да го наричаме българският модел.

Banana Republic

http://capital.bg