Напът ли е Европа да се сбогува с правото на свободно пътуване

От началото на миналата седмица, Шенгенското пространство има рана в сърцето си, която е с формата на Германия, пише онлайн изданието на "Економист". На 16 септември най-многолюдната европейска страна възстанови граничния контрол по всички свои граници, първоначално за период от шест месеца, но вероятно и за по-дълго. За тези хора в Европа, които се стремят към все по-тесен съюз, това вдигане на оградите в страна, която се намира в центъра на континента, е лошо предзнаменование за едно от най-значимите постижения на ЕС - свободата на движението, отбелязва изданието.

Новите мерки са поредният удар срещу система, която може би няма да издържи още много, коментира "Економист". Подобно на други големи европейски проекти, като еврото или единния пазар, Шенгенското пространство изисква всяко национално правителство да вярва, че останалите страни от съюза ще спазват правилата. Все по-често това не е така. Това важи с особена сила, когато става въпрос за миграцията, която тревожи избирателите (а оттам и политиците) от Атина до Дъблин. Германия въведе отново ограниченията не защото се притеснява да посреща датчани или французи. По-скоро тя е загубила вяра в това, че съседните ѝ страни пазят собствените си граници и смята, че те са прекалено склонни да пропускат мигранти от по-далечни страни, които след това се отправят към Германия.

Продължаващият приток на мигранти в Европа, който властите изглежда са безсилни да спрат, представлява благодатна почва за крайнодесните политици, които засилват реториката си както срещу мигрантите, така и срещу ЕС. Германските мерки по отношение на Шенгенското пространство идват на фона на рязкото увеличаване на подкрепата за "Алтернатива за Германия" - ксенофобска партия, която се представи добре на неотдавнашните местни избори в някои отделни провинции.

На теория Германия може да приложи вече съществуващите предпазни мерки, предвидени в споразумението за Шенгенското пространство. Нелегалните мигранти, за които се установи, че са преминали през вътрешни европейски граници, могат да бъдат върнати обратно в първата страна от ЕС, в която са стъпили, която трябва или да им предостави убежище, или да ги изпрати обратно в мястото им на произход. На практика обаче системата не работи. Страните, които трябва да приемат обратно мигрантите, като Италия, Гърция и Унгария, казват, че не могат да се справят с огромния миграционен натиск. Укрепването на общоевропейските гранични сили "Фронтекс", от 2016 г. досега е довело само до незначителна промяна. Широкообхватният "пакт за миграцията", договорен миналата година, има за цел да подобри обстановката, например чрез изграждане на съоръжения по границите на ЕС за бърза обработка на незаконно пристигащите (и по този начин изпращане на много от тях у дома, преди да могат да продължат към места като Германия). До пълното му прилагане обаче остават поне две години, а парламентарните избори в Германия са през следващата година.

fakti.bg