Удивителна е доверчивостта на българите и пълната им неспособност да се съпротивляват на случващото се. Купени от враговете ни политици продават България, а ние само си псуваме тихичко и най-много да откажем да гласуваме. А тук сопа си трябва!
Още когато приватизираха всичко, изградено от народа и с народни пари за жълти стотинки, оня наглият политикономист трябваше с камъне и дърве да го почнем. Още когато седесарите си гласуваха реституция, от която предимно те се възползваха и от едни цървули станаха лачени чепици, трябваше да реагираме. Ама пусто, нали и на нас върнаха по някоя нивичка и някое имотче, та си мълчахме. Помните ли как си въобразявахте, че с приватизационните бонове ще си купите заводи и какво ли не и ще станете капиталисти? Е, прее..., е, да бъда културна - прецакаха ви всички, а тези, които се бяха продали, ви взеха боновете за жълти стотинки и срещу тези хартийки изкупиха изграденото от бащите и майките ви.
Знаете, че златото ни го изнася канадската Дънди срещу смешна и жалка концесионна такса. Кой от "спасителите" ви - политици, посмя да внесе предложение да се прекрати концесията. И не ми говорете, че не може. Няма договор, който да не може да се прекрати. Значи, за Лукойл може, за Дънди - не може? Що тъй?
Сега се вижда, че пожарите са умишлени. Печелившите от това гнусно и общоопасно престъпление са ясни. Дървената мафия и тези, които искат да изграждат фотоволтаични паркове. Знае се, че някой пали ниви и гори. И какво, не ги знаете ли подпалвачите? Местните полицаи и прокурори не ги знаят? Корабче ми плува в окото! Само да си кажа, че преди 100-200 години, такъв, като го хванат, дори остатъци от него не стигат до съда.
Гледам разни простопростоидиоти идват да видят пострадалите от пожара хора. И само ги псуват и гонят. Ама с думи, не със сопи. Ей, какъв кротък, да не кажа овчи народ сме!
Никаква съпротива освен пасивната. Ама това е съпротивата на овцете, не на лъвовете. Лъвът, когато види враг да застрашава територията и семейството му, се бие. Ако трябва до смърт. Овцата чака случващото се. И пак има смърт, разбира се. Но без достойнство, без надежда и без история.
Елена Гунчева-Гривова
