Може ли адмирал и редник от запаса да си говорят на „ти“?
Може, разбира се, приятелите винаги си говорят на „ти“.
Разкажи ми нещо за себе си, за семейството ти, доста деца сте?…
Така е, голямо семейство сме – пет братя и една сестра. Израснахме в Генерал Тошево, работеше само баща ми и беше трудно, но се оправяхме.
Как стана така, че дойде тук във Варна?
От дете съм мечтал да стана моряк. Имаше един филм „Влюбеният матрос“, гледах го на 6-7 годишна възраст и реших, че ще стана моряк. Завърших математическата гимназия в Добрич и кандидатствах само във Военноморското училище. Майка ми не искаше, защото най-големият ми брат беше офицер и майка казваше: „Стига ми един военен“. И тогава аз я излъгах, че ще подавам документи в МЕИ-то във Варна. Разбира се изобщо не отидох до МЕИ-то, а само в морското училище, подадох документите си и ме приеха. Такива бяха времената, сами се оправяхме и с ученето, и с всичко друго.
Ти всъщност си служил в две армии на НРБ и на РБ. Каква е разликата?
Да, вярно е. От 1972 година до 1990 година служих в Българската народна армия, а след това в Българската армия. Службата си е служба, голяма разлика няма. И ЗКПЧ имаше, и ВКР имаше. Преди 90-те концепцията в Българската народна армия беше постоянната бойна готовност, службата беше все едно всеки ден можеше да започне война.
Те и сега ни плашат, че може да има война
Сега сме по други стандарти. Сега има сили с висока готовност, сили в резерв, а тогава цялата армия беше в готовност. Например, за два часа всички кораби на служба в армията трябваше да излязат в морето
Как влезе в политиката?
Съвсем случайно, след като отслужих военната служба
А преди това си бил деполитизиран?
Точно така! Много пъти съм го казвал, и от трибуната на парламента съм го заявявал, на хора, които ни казваха, че сме били комунисти и едва ли не предатели. След 1990 година армията се деполитизира и тогава ни казаха така: „Който иска да остане верен на българската комунистическа партия – да напусне и да остане в партията, а който иска да служи на България – да остане и да служи“. И какво осъдително има в това, че останахме да служим за България? Ние и преди това служихме за България и аз уважавам всички, които останаха докато отслужат военната си служба.
Всъщност българското офицерство, както и руското, говоря за времето преди . Декабристите са достолепни и изключително интелигентни хора, графове, които задължително са завършвали военно училище?
Повечето бяхме обикновени хора, хора от народа, и много добри офицери. И сега, тези които служат, ги виждам – интелигентни, млади и мотивирани хора.
А какво мислиш за липсата на срочна служба, по-точно липсата на подготовка?
Смятам, че е грешно да не може да се подготвя резерв в мирно време. Според сегашния закон, резервът се подготвя и се събира само когато се обяви военно положение или война. Беше изградена добра система, с разписани указания, но от много години не сме събирали резерв. По въпроса дали трябваше да се отмени наборната служба, от 2008 година тя не съществува, смятам, че е грешка и трябваше да бъде смесена – доброволна и наборна. Наборната служба трябваше да бъде кратка до 5-6 месеца. А има и много длъжности в армията, за които не е необходимо условието професионален войник, а добрата подготовка. Армията е много добре подготвена, особено моряците – те си познават оръжието, машината. Смятам, че трябваше да остане наборната служба. Но сега към този момент да се говори за някакво възстановяване е абсолютно несериозно. Бюджетът за отбрана е ограничен и извършването на разходи от порядъка на 100-200 млн. за подготовка в рамките за само 5-6 месеца ще бъде безрезултатно. Тези средства трябва да се насочат за подготовка на професионалната армия, за снабдяване и оборудване с модерно оръжие. Защото към днешна дата виждаме, че всъщност всички сме грешили, смятайки, че никога няма да ни трябва армия. Трябвало е армията да се подготвя, както и да се отделят необходимите средства за тази подготовка – за да се поддържа една модерна армия, която да е гарант за националната сигурност, териториалната цялост на страната и да може да я отбранява.
В кръга на шегата, ако беше станал вицепрезидент, щеше ли да излезеш с юмрук пред президентството?
Не, разбира се! Нямаше да има юмрук със сигурност! Между другото, не са толкова широки функциите на вицепрезидента. В конституцията правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента са само четири. С интерес и амбиция бях се запознал с основните функции и правомощия на институцията Президент и институцията Вицепрезидент. Но така се случи тогава: глас народен – глас божи. След изборите поздравих генерал Радев за победата.
А сега си се дистанцирал от политиката?
След 2021 година когато излязохме (закриването на 44-то Народно събрание) всички военни, генерали, полковници – бяхме двама генерали и четирима полковници, нито един после не беше включен никъде. И се стигна дотам, че в комисията по отбрана да няма нито един представител, който да е завършил военна академия. А трябва да има балансираност от всички специалности и във всяка една област да има компетентни хора, като е важно да няма представителност само от млади хора. Хубаво е да има младежи, но първо те трябва да разберат кои са, къде са, какво могат да правят, как да го правят и тогава да влизат в политиката. Доста млади хора влязоха в политиката, но те не са подготвени по определени теми и въпроси. Не съм против младите, защото има много интелигентни и може да се разчита на тях. Но трябва да има баланс и да се използва опитът на хората.
А разликата между парламента, в който беше ти и сегашният?
За съжаление е доста сериозна и то не в добра насока. Бил съм от 2013 година, с малки прекъсвания до 2021 година, и смятам, че 44-то Народно събрание, беше последното, в което донякъде цареше уважение между народните представители, независимо, че от трибуната се критикуваха, но имаше някакво ниво, на което смятам, че трябва да бъде всеки един парламент – не само достолепие, но и култура, уважение, даже дрес код. Като командващ на флота бях забранил влизането по облекло с къси панталони и дънки – това означава да уважаваш институцията. Такова уважение към парламента няма, от тогава е пълна пародия с извинение.
Такава роля не изигра ли и църквата, допускайки жените без забрадки?
Не мога да съдя църквата като институция. Но ще дам един пример: Когато учих в Съединените щати, по време на Великден, с един колега отиваме на църква, на гръцка църква, понеже нямаше българска, та той беше с дънки и не го пуснаха в църквата.
Така е, защото църквата създава и пренася традиции. А тук единствената черква, която има панерче със забрадки, за да си покриват жените косите е Свети Никола, единствената в България.
Това съм го виждал в Русия, в Украйна – там е задължително жената да има забрадка, иначе не може да влезе в черквата. Това са традиции, които би трябвало да се спазват, защото така се възпитава уважение.
Това са каноните и на патриархалното общество, защото, в крайна сметка, уважавайки Отеца, уважаваш родители…
Така е, в миналото как беше – да отида при баба и дядо и да не им целуна ръцете, това беше изключено. Както и на възрастни хора, винаги им целувам ръка – дълги години правих това. Това беше хубава традиция. Включително и униформите в училище – децата трябва да ги делят по ума, а не по дрехите. Някои ще кажат, че не е демократично. Но пък ето, внуците ми учат в Англия и ходят на училище с униформа. Всяко училище има различна униформа. Това за мен е важно, и не е военщина, а начин децата да се чувстват абсолютно равни и да се различават само по знания.
И вечерен час имахме навремето…
Имахме, разбира се. И шапки и шинели имахме. Ако си с дълга коса, заместник директорът чакаше с една ножичка…Това са неща от миналото. И не случайно елитните училища имат униформа, децата се различават и се познава къде учат.
Може би и в парламента?
Смятам, че в парламента трябва да има дрес код – панталон, сако, риза. Категорично! И да уважаваш хората, независимо какви са. Не мога да приема обиди. Включително и когато се прие решението за провеждане на заседанията в старата сграда – беше изключително популистко. Това беше по време на пандемията, беше неудобно и тясно. А другата зала си е направена за парламентарна зала с необходимото удобство.
Мислиш ли си да се върнеш в политиката?
Не, засега не.
А ако те върнат?
Е, няма кой да ме върне вече. Работя в една корабостроителница, където се чувствам добре.
Ти се чувстваш добре, но все още можеш да дадеш своя принос?
Строим два кораба за българския флот, което е изключително.
Ако не удържим държавата, тези кораби за какво са ни?
Надявам се да не се случи това. Дано да има правителство, въпреки тези боричкания, защото най-важното за една държава и нейното развитие е да има стабилно управление, да има предвидимост и пред хората, и пред съюзниците. Като споменах съюзници, много се дразня като започнат да говорят за „така наречени“ евроатлантически ценности, като го слушам и Волгин – просто е отвратително. Евроатлантическите ценности са общочовешките ценности – свобода, демокрация, върховенство на закона, свобода на словото… Какво лошо има в тези ценности? Да има демокрация, да можеш да кажеш каквото искаш, а не да те затворят за един смс или за едно лайкване да те вкарат в затвора, или, че си обидил един ветеран от войната да те вкарат за 15 години в затвора. Що за щуротия е това? Ако това искат поддръжниците на тези неща, много сме се объркали
И както тръгнаха националистите..?
Национализмът и патриотизмът не са лоши. Благодарение на тях държавата е просъществувала.
Ние всъщност имаме ли нация? Нацията е съвкупност от етнически и религиозни общности. Ние все още се делим. Ние имаме народи и народностни групи, но като че ли нямаме нация?
Не, не, ние започнахме да се делим, но чак толкова не сме се делели. През първата световна война има хиляди загинали турци, хиляди цигани, загинали за България. В центъра на Омуртаг има един огромен паметник, черен мрамор – около 800 човека са загинали във войните за национално обединение и около 400 човека са с турски имена
А какво направиха в Чепеларе, по време на възродителния процес, на помаците – смениха им имената по паметниците?
Това пък е кощунство. И в Македония същото правят – сменят имената на погребаните българи. Но има нещо, което заявих и на предизборната президентска кампания – България е била силна, само когато е била обединена и хората са вярвали на своите управници. Това е демокрацията, друг вид демокрация няма, задължително с политически партии, защото другото е вече или някаква анархия, или някаква диктатура. И това, че доста години вече в България различни институции, хора, сили се опитват да отвратят хората от политическите партии и от политиката изобщо, не е на добре. Политическите партии – това е демокрацията. Целият демократичен свят е изграден така.
Матрос
10 months before
Защо адмиралът няма име?
Коментирай