Адвокат Жанета Бюйлекова пред "Телеграф": Осиновените да имат безусловно право да знаят рода си

- Адвокат Бюйлекова, защо е важно промените в Семейния кодекс, касаещи по-лесното разкриване на тайната на осиновяването, да бъдат приети?

 

- Освен че е важно, е и безкрайно закъсняло. Дано стане факт като промяна. Законопроектът беше внесен в началото на тази година, но не влезе в зала за гласуване, даже не мина за обсъждане през комисиите в Народното събрание. Важно е, защото всеки един човек, който е осиновен, неминуемо в един момент от живота си се пита „кой съм аз“, „откъде съм“. Важно е да знае какъв е произходът му, кои са корените му. Всекидневно ми се обаждат много хора, не само осиновени, но и биологични родители, които са оставили децата си, но за тях пък изобщо няма възможност за такова търсене. Така че с тази промяна в сегашния й вариант трябва поне да отпаднат важните обстоятелства, които осиновените трябва да доказват пред съда, за да може да бъде предоставена информацията за техния произход. За тези важни обстоятелства нямаше формулировка какво точно представляват и всеки един съдия по свое усмотрение интерпретира и прилага закона. Дори и след като ВКС се произнесе по едно дело по чл. 105 от Семейния кодекс и разясни кои са важните обстоятелства, някои съдии все още не го споделят или пък казват, че въпросните важни обстоятелства не са доказани или въпреки че има заболяване конкретното лице, това не е основание пак за предоставяне на информация за произход. Имаше случай на една жена с три деца, която искаше да разбере произхода си и се опасяваше от кръвосмешение, тъй като е от малко населено място. По този случай съдът се произнесе, че не е доказано конкретно, че има кръвосмешение, за да предостави достъп. А наистина има случаи на срещи на родственици, които не подозират, че са такива.

- Вие имате ли подобен случай в практиката си?

 

- Имала съм случаи, в които, макар и родени в различни градове, децата попадат в една и съща житейска среда и дори живеят на една и съща улица. Имам случай, при който сестрата на едно момиче се оказа, че живее през няколко къщи. Дори децата им си играеха заедно, без изобщо да подозират, че са роднини. Така се беше случило, че едната сестра, която е родена в един град, отишла в друг, където се задомила и така среща сестра си. Един от първите ми клиенти - Кирчо от Пловдив, беше отишъл да живее в Кипър. Когато заведе дело за разкриване на тайната на осиновяване и накрая срещна майка си, тя му каза, че има брат, който се оказа, че също живее в Кипър. Оказа се, че и двамата са на хиляди километри от България, на една шепа земя по едно и също време. Има страшно много такива случаи.

- С въпросните поправки кой още освен самия осиновен може да поиска информация за произход?

 

- Разширява се кръгът от лица, имащи право да търсят такава информация. В момента законодателят казва, че единствено осиновеният и осиновителите имат право да искат информация за произход. А какво се случва, когато осиновеният е починал? Нима не е важно неговите деца да знаят какви гени носят? Аз лично имах такова дело, което в момента чака решение в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тъй като клиентът ми, който търсеше произхода си, почина по време на делото, неговите деца се конституираха като страна, но съдът не ги допусна, тъй като прие, че те нямат право да влязат в такова производство като наследници на баща си. Минахме през трите инстанции и сега чакаме решение на съда в Страсбург. Но при сегашните изменения, които се предлагат, освен осиновените и осиновителите право да искат достъп до информация за произход имат и техните деца и съпрузи. Те също имат правен интерес да получат достъп до информация за произход, ако не дай си боже има някаква генетична обремененост. В крайна сметка правото трябва да служи на хората и след като е житейски потребно, би трябвало нормите да се съблюдават с тези нужди. Законът не трябва да е просто една самоцел. Допреди години по този член 105 от СК не работеше никой адвокат, защото, както казваха колегите - това е кауза пердута и няма смисъл да водиш такова дело, защото ще го загубиш. Имаше само единични решения, но като цяло дори и със сериозни здравословни проблеми на молителите съдът отказваше достъп до информация за произход.

 

- Сега не се ли поразчупи малко практиката, особено след решението на ВКС от 2020 г.?

 

- Да, вече има много дела по този текст и в голямата си част съдът приема, че искането, дори само от морално-етичен характер, е основателно. Но има и откази. Аз съм шокирана заради казуси от близките месеци, при които клиентите ми и основно децата им страдат от заболяване, което е по-рядко. Лекарите ги питали дали в рода им има такова, а те нямат отговор и това ги провокира изобщо да заведат дело за разкриване тайната на произход. Но съдът, изслушвайки биологичната майка, която изрично не желае да се разкрие тайната, защото нейното семейство пък не знае, отказва достъп. Охраняват се интересите на биологичните родители, но така се поставя в риск животът на едно дете.

 

- С въпросните поправки съдът ще продължи ли да се допитва до биологичните родители дали да се разкрие тайната на осиновяването?

- Този текст е запазен, въпреки че моето категорично мнение е, че правото на информация трябва да бъде безусловно. Когато едно осиновено лице реши, че има потребност да разбере своя произход и род, трябва да му се предостави такава информация безусловно. Защото в голяма част от случаите, когато съдът изпрати едно съобщение до биологичните родители, повечето хора се притесняват от факта, че биват викани в съд, още повече, ако изобщо не са ходили там. После съдът ги пита „вие знаете ли за какво сте тук”. И те обикновено не знаят. Имах един случай с една биологична майка, която беше помъкнала в съда една чанта с документи, защото помислила, че вуйчо й я съди за имот, защото имали спор от години. Просто й хрумнал този сценарий. А в съда изведнъж й казват, че има момиче, което твърди, че тя е биологичната й майка. Жената изпада в шок и като я питат съдиите дали е съгласна, тя естествено отказва. Така са голяма част от случаите. Хората просто се шокират. Нямат време на място да преценят как ще се възприеме тази информация от техните нови семейства, особено ако те не знаят. Това са много тънки моменти и начинът, по който се процедира, без да обвинявам съда, че прави така просто защото нормата е такава, води до тези резултати. От друга страна, родителят, който е оставил детето за осиновяване, е подписал декларация за съгласие. Но каква е гаранцията, че това дете е било осиновено? Ако не е било осиновено, тази връзка се запазва. Тоест, висейки на плоскостта да охраним интересите на биологичните родители, трябва да имаме предвид все пак, че макар и малко - в случаите на разсиновяване, тази връзка пак се възстановява. И в един момент, когато детето се появи в удостоверението за наследници в един житейски миг, кой ще обясни на другите деца, които не знаят, че имат брат или сестра? Нали точно майката трябва да им каже кога, какво и как се е случило.

 

- Дайте малко повече фактология около тези случаи на разсиновяване. С проекта се цели затягане на условията, при които едно дете може да бъде разсиновено. Много ли са тези случаи?

- Не са много. Обикновено това са случаи, когато детето е в една трудна възраст - в пубертета, и тъй като обикновено разликата в годините между него и осиновителите му е по голяма и там разбирането е по-трудно и така осиновителите решават да върнат детето. Имах един много фрапиращ случай със семейство, което е осиновило дете, но родителите се развеждат и бащата е осъден да плаща издръжка. За да не плаща, той предяви иск за разсиновяване на момчето, защото, видите ли, то не било негово дете и нямало защо да плаща издръжка. Беше голям шок за детето, защото беше в деликатна възраст - на 15-16 г., и по този начин то всъщност разбра, че е осиновено. За щастие съдът не допусна да бъде разсиновен.

 

- На каква възраст обикновено са хората, които се обръщат към вас, търсейки биологичните си родители?

 

- В периода между 60-те и 80-те години на миналия век е бил истински бум на осиновяванията. Именно тогава са родени и хората, с чиито дела се занимавам основно. Наистина съм удивена колко много деца са били осиновени в този период. Тоест има страшно много хора, които имат интерес от това да се промени този закон. Все още обаче битува тази стигма, заради която много малко хора се осмеляват да кажат, че са осиновени. Единици са тези, които говорят по тази тема свободно и обикновено те са известни личности. Незнанието на произхода масово ги притеснява много.

 

- С какви трудности се сблъсквате като адвокат по такива дела?

 

- Имам много трудности в райони, където липсват делата на осиновените. Знае се, че в определен съд липсват или са унищожени по някаква причина и оттам тръгва големият проблем изобщо къде да се намери информация. В РЗИ-тата също има проблем. По принцип досиетата от закритите домове за деца, лишени от родителски грижи, се държат там. Тук става въпрос за журнали, в които е посочено дадено семейство кое дете е осиновило. Оттам връщаме обратно пък коя майка е дала съгласие въпросното дете да бъде осиновено. На места има информация. Имам съмнение в добросъвестността на съхранението й обаче. В други пък изобщо няма. В Хасково например имам няколко дела, при които не успяхме да разберем изобщо къде се съхраняват тези досиета. Просто ги няма. На едни места всичко се съхранява, а на други просто вдигат рамене и казват, че тъй като осиновяванията са тайна и заради това всичко е унищожено.

 

- Откога се води тази борба да падне тайната на осиновяването?

- Според мен лично тя започна през далечната 2004 г., когато е била учредена Българската асоциация на осиновени и осиновители от Гергана Богданова. За мен тя беше първата, която се изправи и каза публично: „Аз съм осиновена и искам да знам коя съм“. После се появи Петя Момчилова като майка, която е била принудена да остави детето си и тя също каза: „Аз не исках да го оставям, но ме принудиха и искам да знам какво се случва с това дете“. Оттам насетне е имало и медийно присъствие, и вътрешен импулс да се променят нещата. През 2014 г. за пръв път се прокара идеята да се промени СК в тази му част и да се улесни процедурата по разкриване на информацията за произход. Добре е това да бъде нормално регламентирано, защото така или иначе, който е тръгнал да търси, той намира по един или друг начин - с връзки, с детективи, с астролози, какво ли не съм виждала и чувала.

 

- По данни на Агенцията за социално подпомагане, които публикувахме преди седмица, за 10 години осиновяванията са намалели двойно - от 738 през 2012 г. на 372 за миналата година. Как си обяснявате този спад? 

 

- Единият от проблемите е, че не се вписват деца в регистрите за осиновяване, докато те са в приемни семейства. Тъй като са в такава приемна грижа, те не попадат в тези списъци за осиновяване или пък се оставят на държавата и родителят на определен период се обажда отнякъде на 6 месеца и това препятства включването им в този списък. Моето лично мнение е, че тези родители трябва да бъдат лишавани от права. Не може да си оставиш детето 3 години да го гледа държавата и да имаш претенции, че си родител. Няма как да стане.

 

ТОВА Е ТЯ:

• Адвокат към Адвокатска колегия - Стара Загора

• Завършила Юридическия факултет на УНСС през 2002 г.

• Член на Управителния съвет на БАОО (Българска асоциация на осиновени и осиновители)

• Омъжена, с деца

https://telegraph.bg/