Неподражаемата актриса Албена Михова притежава не само ярко изразен артистичен талант, но и музикален. Тя дори започва сценичните си изяви като певица, когато е едва на 14 години, за да може да се издържа, след като губи родителите си - актьорите Яким и Нели Михови. Още докато е студентка в НАТФИЗ, Албена е избрана за член на екипа на „Хъшове“, където остава 4 години и успява да развихри в пълна степен умението си да имитира. След това играе две години и в „Шоуто на Слави“. В момента тя е част от звездната трупа на Сатиричния театър. Сред по-известните постановки с нейно участие са „Изневери в повече“, „Криворазбраната цивилизация“, „За първи път“, „Сама жена“, „Сатирично кабаре 1“ и „Сатирично кабаре 2“... Телевизионните зрители я познават със сполучливите й образи в рубриката на „Господари на ефира“ - „Бай Брадър“, в сериала „Полицаите от края на града“, както и от известните формати „Великолепната шесторка“, „Маскираният певец“ и „Като две капки вода“, където остава на косъм от победата. Обичаната актриса участва и в новия филм „Аромат на липа“, който е първата българска продукция, снимана изцяло в Америка.
- Албена, за много твои колеги лятото е по-скоро сезон за активна работа, отколкото за почивка – така ли е и при теб и ще намериш ли време за малко релакс?
- Трябва да намеря време за релакс, защото не съм спирала да работя, даже след операцията на тазобедрената става веднага започнах с работата. Радвам се, че вече ходя по-свободно, но още трябва да правя рехабилитация и почивката на вилата в Троянския Балкан е задължителна. Искам да се усамотя там, да не виждам никой и да млъкна малко, имам нужда от това спокойствие. Аз съм варненка и морето през лятото не ми е задължително, ходя там главно за да видя роднините и приятелите. Иначе от септември ще правим турне в Америка, с постановката „За първи път“. Вече за 13-14-ти път ще ходя там, явно пъпът ми е хвърлен в Щатите. (Смее се.) По принцип, не обичам да пътувам, но все пътища ми се отварят, предпочитам да си работя в нашата страна. В момента, с децата от моята актьорска школа сме на фестивала „Музите“ в Созопол, където представихме две постановки и съм щастлива, че се приеха изключително добре от зрителите.
- А какви нови роли да очакваме от теб през предстоящия театрален сезон?
- Все още нямам представа, засега репетирам една нова роля, но още няма да издавам подробности. Аз обичам масови пиеси - с много хора, за да е весело и забавно.
- Ти играеш и във втората част на хитовия спектакъл „Сатирично кабаре“. Ще има ли още едно продължение, след успеха на първите две части?
- Мога да издам, че ще има и трето кабаре, но с различен облик – всички го чакаме и сме любопитни. Може би в него дори ще пея, но то ще е съвсем различно, ще има смяна на концепциите. Иначе, във втората част на „Сатирично кабаре“, аз играя едно досадно рекламно лице и представям рекламите, които преминават и прекъсват всичко, което дават по телевизията. (Смее се.) Калин Сърменов много добре е компилирал текста, което ми допада, а аз минавам през пет секунди, за да досаждам на колегите. Представлението е замислено като класическо кабаре с бенд, има и политически скечове, защото Калин обича политическата сатира.
- „Сатирично кабаре“ е като огледало на нашето общество. Какъв образ се отразява в него?
- Едно от нещата е, че българското общество все не може да избере кой да го води. В спектакъла имитираме и осмиваме тези съмнителни личности, които ни водят, има едно гъбаркане с цялата ситуация у нас. Ние изживяваме краховете на нашето управление, а „Сатирично кабаре“ доста добре ги интерпретира. Сатирата е любопитна за всички и хората усещат хумора в постановката. На народа вече му омръзнаха тези политически борби и искаме държавата да стъпи на крака и да има стабилно управление, за жалост вече почти не остана на кой да се доверим. Идеята на спектакъла е да покаже на публиката една чиста политическа сатира.
- Дразни ли те това мерене на егото, което го има често в актьорските среди?
- Има и такива – те са най-интересни, а ти си никой... Това ме дразни, защото не обичам състезания от този тип - аз съм най-зает, аз съм най-голям, аз съм най-интересен – актьорството не е състезание. Има и колеги, които се изтъкват с това кой колко четял. Наскоро ми се случи в разговор с една актриса - докато говорим за друго, тя изведнъж започна: „Нека поговорим за книги, аз четох това и това, а ти не четеш ли!?“ Аз чета много книги, гледам често и публицистични предавания, но не мисля, че задължително трябва да се хвалиш какво си чел! Някои си мислят, че който се занимава с хумор е много повърхностен, простоват и елементарен, но не е така. Хуморът е по-сложен от драмата и понякога ми е обидно това пренебрегване, или лошо отношение. Мога да играя и драматични роли, само да ме пипнеш и веднага мога да се разплача, но никой не ме ангажира за драма...
- Синът ти Мартин също е много талантлив и вече е част от трупата на Сатиричния театър. Той участва и в постановката „Направихте ме на луд“ заедно с Мария Сапунджиева - гордееш ли се с него и Марти правеше ли те често на луда по време на тийнейджърските си години?
- Е, естествено, че ме правеше на луда - много беше див, а и сега ме изнервя! Той е зодия Лъв, с асцендент Скорпион, а и аз съм шантава, но приемам нещата по-навътре и съм си плачлива, въпреки че не давам повод да си мислят, че съм тъжен човек. Иначе, съм доволна от Мартин – взе професията в ръце и не ме пита как играе, а иска другите да го оценят. Радвам се, че е харесван от колегите си. Двамата с него играем заедно в „Криворазбраната цивилизация“. Там той ми е кандидат зет, който иска да се ожени за моята Анка и преди да излезем на сцената, аз само му казвам: „Сега, да не вземеш да ми кажеш мамо - лельо Злато!“ Отива му тази роля, той играе и във „Влюбеният Шекспир“, както и в „Станете, за да легна аз“.
- А кое е най-щурото нещо, което ти си правила в ученическите ти години?
- Аз нямах много хубави ученически години, защото тогава загубих родителите си и докато се науча да живея сама, дори три пъти подпалвах апартамента... Иначе, когато бях още с тях, детството ми беше хубаво и мога да кажа, че съм обиколила България три пъти, даже имам печати от националните обекти. Спомням си хубавите лагери с много игри, както и гонитбите до късно пред блока, пълен с деца, с които все още сме приятели. Дори след като загубих родителите си, наши комшии ми станаха настойници – с децата им още си викаме „брат ми“ и „сестра ми“, въпреки че аз сега живея в София. Чуждите хора се застъпиха за мен, докато роднините... Благодарение на родителите ми и апартамента, който ми оставиха, имах възможност да живея нормално, а не както на някои деца им се налага да израснат в приюти. Сега, като се видим с моите настойници винаги много се радваме – то са едни софри, то е чудо... Те правят уникални обеди и вечери във Варна, където съм родена.
- Минавала ли ти е идеята да опишеш детството си и многото житейски перипетии, през които си преминала, в книга, или сценарий за филм, както направи Яна Маринова например?
- Аз искам да си опиша живота - друг такъв няма да намерите! (Смее се.) Животът ми е толкова разсипан от истории, донякъде чак пресипан и със сигурност имам какво да разкажа, но дали ще седнат да го прочетат?! Чак да го филмирам не съм мислила, но в момента се каня да направя сценарий за детски филм.
- Случвало ли се е колеги да ти правят номера на сцената?
-О, да! Наскоро, в едно представление ми дръпнаха перуката и аз останах по моята си смачкана коса отдолу, но не смутих, а продължих гордо! Правят ми номера, обаче после връщам тъпкано. (Смее се.)
- А има ли някоя интересна история, с която ще запомниш кандидатстването си в НАТФИЗ?
- Знам само, че като кандидатствах се бях подготвила на живот и смърт да вляза, защото на години бях вече на границата и можеше да нямам друг шанс. Радвам се, че ме приеха сред първите по успех. Спомням си, че на изпита, точно като казвах драматичния стих и една от другите кандидат-студентки се изхили силно, аз обаче си го казах докрай! После отворих вратата и я извиках отвън, като я предупредих: „Само ако още веднъж се изсмееш...“ След това, тя така се стресира, че вече дори не ме поздравяваше, но тогава аз не можах да се сдържа, защото в този стих изливах много лични чувства, вкл. и за родителите ми, а нейната реакция наистина ме засегна. По принцип, не съм от най-дипломатичните личности и няма да позволя никой да ми наведе главата, ако няма за какво.
- Как стана така, че ти си в основата на това дъщерята на Алекс Сърчаджиева и Иван Ласкин – София, да дебютира в актьорската професия, във филма „Игра на доверие“?
- Просто искаха за филма дете от школата ми, но им трябваше по-тъмничко дете, докато моите са едни русички... Обадих се на Алекс и й казах: „Знаеш ли, че търсят тъмнокоси деца за филм, питай София дали има желание да се снима“. Пратих и още едно дете на кастинга, а те много харесаха София. Тя е много способна, явно си го носи от баща си и майка си, както и аз го нося от моите родители, така и синът ми е шантав като мен. (Смее се.)
- Сред най-близките ти приятелки е Тони Димитрова. Какво ви сближи с нея и какъв приятел е тя?
- Тя е страхотна, но рядко се виждаме, защото си е в Бургас и е много заета. Сега реших да отида на концерта й в НДК, който се оказа, че е първият й самостоятелен там, което ме учуди. Много я обичам Тони - няма по-добър човек, не съм срещала друг като нея – искрена, широка и добра душа. Аз съм много чувствителна и на концерта й доста плаках, но и много се забавлявах. От едната страна до мен седеше Георги Първанов, а от другата - Хайгашод Агасян и Йорданка Христова – хубава компания. Между тях се чувствах като едно мъничко камъче, сред толкова огромни цветя! По едно време Тони мина покрай нас, гушна ме и ми каза името на микрофона и ми стана много приятно, но и малко притеснено. (Смее се.) Концертът беше великолепен, а тя беше много красива. Тони е прекрасен приятел. Тя е много чувствителна и си споделяме доста лични наши преживявания. Много е услужлива и прави всичко за приятелите си, даже ни нарича семейство. Аз съм до нея, тя до мен, но за съжаление сме на голямо разстояние една от друга.
- Кои актуални теми и събития те вълнуват най-силно?
- Вълнува ме темата за извънземните, дори наскоро видях летяща чиния, която си премина посред бял ден – не оставяше следа в небето и определено не беше самолет, или холограма! Аз даже имам заснети подобни неща, но не искам да ги афиширам, за да не ме изкарат луда, още не сме дорасли за такива неща и на тях се гледа несериозно.
- Суетна жена ли си и би ли си направила някаква пластична операция, както е модерно сега сред известните лица?
- Не, не съм суетна – даже съм изградена от комплекси на моменти, то кой няма?! Иначе, да си правя пластични операции – не! Това не е за мен.
- Имаш много красиви синьо-зелени очи и силна харизма, с която сигурно впечатляваш мъжете. Влюбена ли е Албена Михова в момента?
- В момента не съм в любовен период - работя и оцелявам, както мога!
- Много хора се предават пред трудностите или изпадат в депресии. Ти как успяваш да не се отчайваш и да продължаваш да се бориш?
- Не знам, много странно, но не съм от тези, които се отчайват. Винаги измислям нещо, ако трябва изчаквам момента, докато повечето хора бързат, ходят на врачки, или да им гледат на карти, но не става така. Човек трябва да има търпение – не може всичко сега на момента и на всяка цена. Има много нещастни души, които не издържат на този стрес, в който сме попаднали. Хубаво е да бъдем малко над нещата и да се опитаме да приемаме ситуацията с повече чувство за хумор.
trud.bg
