БЪЛГАРСКАТА НЕБЛАГОДАРНОСТ

Когато става въпрос за това кой какво е направил за България е добре младите да отстъпят крачка назад и да дадат шанс на историческите документи „да разкажат стародавни и забравени истини“.  Един такъв документ, който свидетелства за факти с епохално значение за Европа и България се съхранява в Централния военно-исторически архив в Москва. На историците този документ е известен като „Кючюк-Кайнарджански мирен договор“. Този договор, датиран от 21 юли 1774 година, сключен  между двете империи - Руската и Османската финализира Руско-турската война от 1768-1774 г. От особено значение е факта, че с него се затвърждаа надмощието на Русия над Османската империя. Един от многото аспекти на този договор е свързан с подялбата на територии в полза на Русия (Крим, Украйна, Полша и др.), но аз ще се спра върху негового значение за нас, българите.

Договорът носи името на селището, в което е сключен - малкото село Кайнарджа (тогава Кючук-Кайнарджа), което се намира в Североизточна България, на границата с Румъния.   Мълвата от селото, пренасяна през вековете разказва, че в ранната утрин на тази дата в края на селото висши военни от двете армии разпъват шатра, в която се случва събитието, ознаменувало руското покровителство над българите. За подписването на  договора руската императрица Екатерина II Велика се представлява от генерал-фелдмаршал граф П. Румянцев, а турският султан Абдул Хамид I от великия везир Мусинзаде Мехмед паша. От този договор се пораждат  редица нови за времето си факти и процеси, отнасящи се не само до отношенията между двете империи, но и до целия християнски свят както в Европа, така и на Балканите през поредицата от векове - ХVІІІ, ХІХ и ХХ. В този смисъл категоричната победа на Русия над Османската империя размества сериозно баланса на силите в Европа.

С Кючук-Кайнарджанския мирен договор Русия спира турското нашествие в Европа и си извоюва правото да защитава християните на територията на Османската империя. Този акт означава и право да се меси във вътрешните работи на Портата. В договора има клаузи, които гарантират руската защита от асимилация и геноцид на християнското население в пределите на Османската империя. Два аспекта от този договор имат епохално значение за българите:

-       

-          Този договор възпира масовото помохамеданчавене на българите, населяващи земите на Османската империя. Без руската намеса и покровителство, гарантирани от конкретни клаузи на този договор всички българки християни щяха да последват съдбата на християнското население от Източните Родопи. Османската империя, не че не е нарушавала този договор, но неговите клаузи са я възпирали от тоталното масово помахамеданчване на всички българи.

-          Договорът гарантира предоставянето и на определени свободи на християните, населяващи територията на Османската империя, свързани със свободата да говорят на своя език и да изповядват православната си вяра. Всичко това прави възможно  развитието на българското възраждане – започва строеж на училища, на български църкви, манастири и др. Символичното Българско възраждане, белязано от Паисий Хилендарски с История славянобългарская (1762) намира почва за своето реално развнтие. Именно в тези светилища на българската духовност последователите на Паисий Хилендарски и българските възрожденци „посяват семената“ за появата и развитието на национално освободителното движение. Искрата на българския дух е запалена.

Покровителството на Русия над православните по земите на Османската империя има изключителен отзвук сред българите. По села и по паланки се носи мълвата за руската закрила. Това събужда отново мита за „Дядо Иван“. Ражда се тайната надежда за възможното освобождение с помощта на руския закрилник. Започва българското пробуждаяне, довело до отключване на процеси, формиращи българското национално самосъзнание, тлеещо в дълбините на близо четиривековно робство. Значителен принос за това имат и широко отворените врати на  Русия за образование на българи в руски учебни заведения, която и подпомата техните просветни, културни, религиозни и други начинания.  

От 1892 година паметна плоча на историческото място, където е подписан Кючук-Кайнарджанският мирен договор напомня за това епохално събитие. До 1989 година мястото е често посещавано от руски учени-историци, но и до днес не само мястото, но и това епохално събитие е забравено от българите. Тъжно и срамно! За благодарност политиците на днешна България се гордеят с изключителния си принос в предоставянето на оръжия за Украйна, за осигуряване на победата й над Русия - истински  евроатлантически делириум.

      Галя Илиева