Безумията в БДЖ

Никак не са малко местата по света, където пътуването с влак е не просто удобство, а вълнуващо преживяване, оставящо трайни следи в паметта ти и за което разправяш на внуците си. Разбира се България е много далеч от тези места. У нас сякаш всичко е наопаки – оказва се истински мазохизъм, за който не искаш да се сещаш никога повече в живота си. А кога ще стигнеш до желаната дестинация с добрата стара БДЖ, си остава загадка. Отговор на този въпрос не може да ви даде дори и машинистът на влака. 

Достатъчно е да направите само два тегела от София до морето и обратно в августовските горещини, за да се видите в чудо, уверяват потърпевши.

Всичко започнало със скандален гаф, който очаквано влезе в новините на сайтове и телевизии. На 2 август влакът от София за Бургас по Подбалканската линия се лашка цели 12 часа до морето и докара до нервна криза даже най-калените с редовните пътувания с БДЖ клиенти. А причината дори не бе повреда или пък инцидент, от който никой влак не е застрахован, че да си кажеш: „Абе, майната му, имало да става!“.  Причината за това недоразумение е само една – БЕЗХАБЕРИЕ.

Композицията с вагони втора ръка от германската железница „Дойче бан“, тръгна по разписание в 6.15 ч. от столичната Централна ЖП гара. Хората, които за пръв път се качват на новостарите немски машини, си коментирали един с друг с компромисно кимане. Общо взето – нот грейт, нот терибъл, както би казал Дятлов от „Чернобил“.

Дойчебаните нямат отделни купета и действително са доста по-чисти и приветливи от нашенските таралясници, в това число влизат и тоалетните. Плюс е, че всеки чифт седалки има по два контакта и падаща подложка за всякакви мобилни джаджи.

Най-доволни пътниците изглеждали от климатизацията, която генерално осигурявала нужната хладина, за да няма припадъци, но на моменти се усещало, че спира да работи. Още след напускане на софийската околия на пътниците им направило впечатление, че влакът започнал да пъпли дразнещо бавно. А само преди няколко месеца хората от БДЖ се биели в гърдите, че вагоните развивали скорост до 200 км./ч.

Вероятно могат..., но не и по нашенските релси, не и с нашите овехтели локомотиви. Бавното дундуркане обаче се оказало затишие пред буря. Повече от два часа път изминали, когато след софийското село Долно Камарци влакът спрял изневиделица. Няколко минути след това тръгнал на заден ход обратно към Долно Камарци, където напрегнатият кондуктор гузно обяснил пред тълпата на перона, че има дерайлирали празни цистерни, които пречат на влака да продължи. Затова се връща до Казичене и оттам ще поеме по обходен маршрут през Пловдив.

Голямата олелия обаче се развила, когато станало ясно, че инцидентът с цистерните се е случил и ден по-рано. Оказало се, че умните глави от Националната компания „Железопътна инфраструктура“, която си е скачен съд към БДЖ, са позволили на влака да тръгне от София, тъй като на око преценили, че релсите са достатъчно разчистени и все някак композицията ще мине по линията.

Локомотивът обаче задрал още първата цистерна, свидетелстват пътници от първия вагон. Всички те останали потресени от случката. От цялата тази нелепица намазал само дюкянът на спирката в Долно Камарци, който си направил оборота за година напред.

Когато влакът трябвало да е пристигнал в Бургас по разписание, на практика той бил на средата на великата си Подбалканска одисея.

Някои се чудели дали да не слязат от влака и да се оправят кой както може, други пък звънели на познати да им занесат вода на перона на Пловдивската гара. Влакът минал Сливен, после Карнобат като си пъплел все така бавно по релсите… и най-вече по нервите на народа.

Там някъде станало ясно, че ако не стане още някой сакатлък, ще се закръглят точно 12 часа от София до Бургас. В крайна сметка, в 18.15 ч. влакът спрял на Бургаската гара. Имало цял куп посрещачи в недоразумение от огромното закъснение. Камера на БНТ засне част от възмутените пътници. Едни се кълняха, че повече няма да стъпят във влак на БДЖ, други пък се заканваха да си търсят обезщетение от държавната железница, което обаче едва ли ще получат.

На връщане към София немски вагони нямало, но за сметка на това закъснението се оказало само половин час. Отново обаче познатата картинка – пълни купета, мръсна жега, хора хвърчат по коридорите и се разправят за места... Някъде към средата на пътуването взело да се набива на очи, че в този вагон през половин час все едни и същи хора ходят до тоалетната. По едно време от ръката на една дама на средна възраст лъснала електронна цигара. Не е трудно да се досети човек, че някои се крият по тоалетните и с класическите тютюневи цигарки. Няма кой са ги излови. Ама как да има, като самият началник-влак малко преди пристигането в София бил забелязан да пуши цигара пред тоалетната и невъзмутимо да си изтръсква угарките в клекалото.

Няколко дни по-късно последвали още безумия, вече по линията София – Варна. Първото неудобство било, че заради ремонтни дейности в района, пътниците се извозвали с електричка до гара София – Север, откъдето реално започва същинското пътуване. Още там мнозина се плеснали по челото, виждайки, че в разгара на летния сезон, влакът от София до Варна има само 3 вагона.

Група пътници имали закупени билети „първа класа“. Ходели, гледали – първата класа я нямало. Стигнали до началник влака, който без никакви обяснения ги изпратил във втори вагон, във втора класа. Там кондукторката се червила от срам и обяснила, че може да презавери хартиените билети за втора класа, за да могат после пътниците да си търсят разликата в парите от администрацията на БДЖ.

На онези с онлайн билети няма как да им се бие печат, затова нямат право на рекламация и им остава да пият една студена вода. Естествено, пет кинта на вятъра са бели кахъри, но допускането на подобни абсурди, е обидно за всеки пътник. И никой не обяснил защо няма още един вагон, та се наложило всички клетници във влака да се тъпчат като скумрии в консерва.

По подобие на вагона фантом по обратната линия Варна – София един от пътниците имал на хартия билет с място №7, но на практика такова нямало. И отново жепейската бригада нямала обяснение за разминаването. За капак завалията висял прав в коридора с багажа си най-малко два часа, преди да се освободи място, на което да се седне. По едно време българско семейство с малко дете, за което после станало ясно, че от доста време живее в Германия, започнало да се суети, че няма ток за мобилните им устройства.

Оказало се, че напрежение се подава за пет минути, след което спира за час. Любезно попитали кондукторката на какво се дължи това, но тя си гледала билетите и гузно затраяла. Възрастен господин пък се обадил с иронична усмивка: „Е, понеже сме в България“.

„Ето казаха ви, това е положението. Радвайте се, че въобще има ток дори пет минути", продължила контрольорката. Ако липсата на ток не бе толкова фатална, жегата в комбинация с повредени прозорци буквално във всяко второ купе била непоносимо мъчение. Всички живо се пържели в собствен сос, а на едно 7-годишно момченце дори му прилошало. На него обаче как да му обясните по кондукторски, че „това е положението".

На по-младото поколение трудно могат да се преразкажат легендите, които се носят от късния соц например за Мазния влак Видин-София, пренасял стотици щайги със зарзават и кашони с буркани зимнина към столицата. Тези, дето са виждали това чудо

с очите си обаче, разправят, че въпреки нескопосаните опити за подобрения в БДЖ, нищо не се е променило вече повече от 35 години.

Източник: Уикенд, crimesbg.com