Талантливият актьор Борислав Захариев става известен като Боби Турбото след участието си в телевизионното шоу „Сблъсък“. Още от дете, той се откроявал с артистичност и музикалност и често изнасял импровизирани концерти с китара, пред приятелите и близките си. Малко известно е, че Боби притежава и изявени танцови умения, а като част от балет „Дива“ дори е участвал в няколко концерта на Лили Иванова. В НАТФИЗ го приемат на първо място от 700 кандидати, в класа на проф. Елена Баева. След „Сблъсък“, шоуменът води свое собствено предаване - „Турбо лига“ по Нова ТВ. В момента той е част от трупата на Сатиричния театър и играе в редица хитови постановки. Зрителите го познават и от известни тв-формати, като „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“, който печели през 2020-та година, както и от комедийното шоу „С Рачков всичко е възможно“. Преди близо две години, актьорът се ожени за бившата депутатка и тв-водеща Калина Крумова, с която се радват на семейна хармония.
- Боби, на 28-ми януари се състоя бурно аплодираната премиера на новата постановка на Сатиричния театър „Два билета до Майорка“, под режисурата на Андрей Аврамов. В спектакъла ти играеш главната мъжка роля, с какви емоции си зареден след успешния старт?
- Емоциите са положителни, меко казано! Когато актьорът приключи репетиционния процес, идва големият изпит- срещата с публиката. Оценката за труда ни са аплодисментите на зрителите. На премиерата ни имаше доста бурни овации, викаха ни на бис четири пъти. Това за мен означава, че сме си свършили работата отлично. Тепърва имаме още доста работа, защото животът на едно представление реално започва след премиерата. Тогава ние, актьорите, започваме да го преживяваме в дълбочина и с всяко следващо представление го превръщаме във все по- стойностно и вълнуващо преживяване, част от самите нас. Всички колеги казаха, че това е чудесна пиеса, която ще бъде много гледана. Вярвам в искреността им и се надявам старанието, което вложихме тепърва да носи плодовете си. Подготовката беше доста изтощителна – четири месеца имахме тежки репетиции, но трудът си струваше. Билетите до Майорка в Сатирата за месец февруари вече свършиха, така че побързайте да си гарантирате забавно пътешествие с нас за следващите месеци. Екипажът ни ще ви очаква с нетърпение, ако мога да анонсирам програмата ни в духа на спектакъла.
- Какво те привлече най-силно в твоя герой в спектакъла?
- Ролята ми е мечта за много актьори по света. Тя е изключително пъстра, цветна, пълна с обрати и вълнуваща. Същевременно образът ми е много чувствителен и близък до днешния човек. Моят герой е малкият човек, отритнат от обществото - бит, унижаван, беден, който няма пари дори да се нахрани, камо ли за една бира. Воден от зверския глад, който изпитва, защото не е ял от 16 часа, той прави страхотни щуротии. С ловкост и изобретателност сътворява изумителни лъжи, в които сам се оплита. И всичко е в името на това просто да се нахрани. Този персонаж, така да кажа, е съвременният Чарли Чаплин. За него е важно да бъде чут и забелязан. Мечтае за любов, която да го разбира какъвто е, без да го променя. Стреми се да го приемат и чуят като човек и е готов на всичко, за да постигне това.
- В „Два билета до Майорка“ си партнирате с Алекс Сърчаджиева. Двамата близки ли сте и извън сцената?
- С Алекс сме много близки, тя е прекрасен човек! Определено ми е интересно да работя с нея, защото тя партнира чудесно на сцената и е истински професионалист. Много съм щастлив, защото приятелството ни не е заради този спектакъл и по необходимост. Ние сме семейни приятели, чуваме се по всяко време, с повод и без такъв. Обожавам София, нейната дъщеря. Пред очите ми се превръща от едно малко диваче в истинска млада дама. Приятелството ни помага да бъдем по-добри и на сцената, и извън нея. Не се притесняваме да си казваме и кривиците, което е от огромно значение. Неведнъж съм споделял, че в Сатиричния театър има дух на приятелство, уважение и подкрепа. Свалям шапка на Калин Сърменов, че успява да ни събира така, че да се заобичваме и приемаме един друг още преди да работим заедно. Това е ключово, за да достига до публиката усещането за цялост, екипна работа и любов. Това е разковничето на успеха.
- На 13 февруари в Сатиричния театър ще се състои спектакълът „Празнуваме Татяна Лолова“, по повод юбилея на голямата ни актриса, която на 10 февруари щеше да навърши 90 години. Ти с какво ще я запомниш?
- Имах късмета да снимам заедно с Татяна Лолова в сериала „Домашен арест“. Отивах с такова желание на снимки заради тази жена! Тя беше изумителен човек, уникален професионалист - импровизираше жестоко и имаше прекрасни идеи във всяко едно нещо, което прави. В Сатиричния театър се опитваме да пазим паметта на нашите предци и те да ни служат за примери както в кариерата, така и в живота.
- Имаш ли обяснение, че легендарните ни актьори бяха земни и естествени, докато днес някои се държат като холивудски звезди, още след първия успех?
- Това е най-големият проблем на младежта днес. Много от тях имат объркана ценностна система и се приемат за нещо повече, отколкото всъщност са. Подхлъзват се по бързата и евтина слава на социалните мрежи, основана често на разголени снимки, позьорщина и материализъм. Майка ми беше звукорежисьор в БНР и ми е разказвала за Апостол Карамитев, който като влизал там и започвал да поздравява по ред - от чистачката до директора, държал се е човешки и уважително с всеки. Важно е да имаш такъв пример в живота, както и добра памет. Самият аз се отнасям с хората сърдечно и обръщам внимание на всички, защото никой не е повече от другия. Повечето актьори от по-младите поколения смятат, че като се снимат в един сериал или продукция, едва ли не са постигнали всичко, а това категорично не е така. Не може човек с десетки филми и стотици роли в театъра да поздравява всички навсякъде, а някой сополанко, снимал се в един сериал, да не поздравява хората и да се държи надменно и арогантно! Страшно и тъжно е, че човещината започна да изчезва. Това ме притеснява и си давам сметка, че обществото ни не върви към добро. Загубим ли човешкото, не виждам смисъл да сме на този свят.
- Какво друго те притеснява у нас?
- Притеснява ме войната по пътищата – джигит до джигит! Заради това дебелокожие, егоизъм и надменност умират невинни! Това не ни прави хора, а зверове. Даже животните са много по-чувствителни. Ако не си променим светогледа и не започнем да осъзнаваме, че не сме сами и има други хора около нас, към които да се обръщаме с необходимото внимание - нещата няма да отидат към добро. Не знам пандемията ли промени нещата, или още преди това, но в последните години забелязвам изключителен егоизъм в хората и това никак не ми харесва. Все пак ще се боря и няма да спра да вярвам, че хората ще започнат отново да се обръщат уважително един към друг. Във всеки един аспект от живота ни. Трябва да можем да виждаме хубавата страна на живота и да се научим да правим добро, без да искаме и да очакваме да получим в замяна.
- За съжаление миналата седмица ни напуснаха и легендата на родното кино Иван Иванов и колегата му Николай Ишков. Според теб имаме ли памет като общество за имената, дали много за културата ни?
- Светла им памет на великите колеги. Те оставиха огромна следа в културата на България - не само с ролите си, но и с начина на мислене, с личния си пример. Те са модели за подражание. Иска ми се да вярвам, че младите колеги, както и цялото ни общество, ще започнат да виждат тези примери и да се учат от тях, а не от това, което ни се пробутва от Запада. Не съм привърженик на идеята всеки да е сам за себе си. Вярвам, че в България има повече таланти откъдето и да било другаде по света. Ако успеят да съхранят в себе си човешкото и да започнат да мислят и действат като добри хора, нещата у нас ще се получат както трябва. В днешно време, като че ли, е много по-важна титлата, отколкото съдържанието. Много повече искаме да сме някой си или някакъв си, преди да поискаме или да се сетим да бъдем Човеци.
- Кои родни успехи те карат да се гордееш?
- Огромен респект изпитвам към нашите художествени гимнастички и техните ръководители. Прекланям се дълбоко пред труда, който полагат и успехите, които постигат. Бях на премиерата на филма за тях „Пътят“, видях как се случват нещата зад кулисите и мога само да им сваля шапка! Направи ми впечатление, че всички гимнастички са не просто успешни и упорити. Те са възпитани, усмихнати, силни, сплотени, вярващи, скромни. Вярвам, че художествената гимнастика не е просто спорт, а българският дух в действие. Вълнуват ме и успехите на Григор Димитров. Това, че отново взе титла ме накара не само да крещя като луд, но и да се чувствам горд, че съм българин. Хубаво е да ценим и подкрепяме българските спортисти не само когато побеждават. Да сме заедно с тях по пътя, а не просто да ги чакаме на финала.
- При кандидатстването ти в НАТФИЗ си приет на първо място. Какво си спомняш най-силно от приемните изпити?
- Най-светлият ми спомен е след изпитите, когато излязоха списъците и звъннах на родителите ми, които пък се обадиха на баба и дядо - светла им памет. Дядо веднага отиде да види списъците и видях как постави една линийка, за да провери дали наистина съм на първо място от 700 човека! След това той се разплака, аз също и беше много емоционален момент. Дядо е работил в БНР, беше и поет и пишеше страхотни поеми. Запазил съм си ги и от време на време ги чета, като ми стане тъжно. Няма нищо по-важно от това да си помниш корените.
- Предстои Денят на влюбените. Измислил ли си вече изненада за любимата ти жена Калина Крумова?
- Аз не съм привърженик на празници, които не са български! Второ - не смятам, че трябва да има един ден в годината, определен някак си, в който да купиш цветя на любимата или да я изненадаш. И трето - аз всеки ден благодаря на Бога за моята прекрасна съпруга, че съм с нея! За щастие, тя изповядва моето мислене. Човек, като обича, трябва да бъде кавалер с жената до себе си постоянно. Или поне да се старае, това е важното. Да имаш отношение и уважение.
- Как ти се отразява семейният живот?
- Аз съм щастлив мъж и човек, който е истински обичан и обгрижен. Естествено, даващ любов и грижа от своя страна. Семейният живот ми носи спокойствие и е моят пристан. Затова благодаря на жена си – човек, който носи много положителна енергия, вярва в мен, подкрепя ме и умее да създава усещане за уют и семейство където и когато и да се намираме. Тя е най-обективният ми критик и най-сериозният ми поддръжник. Важно е човекът до теб да бъде откровен, а не само да те хвали и да се съгласява с теб. Калина, например, е доста често на представленията ми и някои от тях знае почти наизуст. Не ми спестява нито един коментар, особено забележките. И това е безценното - че можем да си казваме и да чуваме взаимно не само похвалите. Аз също я подкрепям безусловно в нейното развитие. Дори си признавам, че понякога я укорявам, че е твърде скромна и добра.
- Наскоро в интернет пространството се появи снимка на Калина с две бебенца - близначета и това предизвика много догадки дали не са ваши. Каква е истината?
- Истината категорично не е в догадките и слуховете от една или няколко снимки. Това са близнаците на наши много близки приятели – обичаме ги безкрайно. Подобни псевдо новини и измишльотини четем още от деня на сватбата си. Чудим се у дома как така една бременност продължава близо две години. Защо и как пък ще имаме близнаци и ще ги скрием? Нито математиката, нито логиката се връзват. Да, не сме от хората, които ще бием тъпана, когато това се случи, но със сигурност няма и да го скрием. След като очевидно не сме се оженили, защото чакаме дете, ще се радваме да го чакаме без излишен шум. Кога това ще се случи е Божа работа. Във всеки един момент ще сме благодарни и щастливи да станем родители. Появата на бял свят на едно дете е чудо и благословия и по тази тема поне, като че ли, нямаме особено уважение и смирение, за съжаление.
- Казваш, че несправедливостите те изкарват извън кожата – кога за последно ти се случи това?
- Побеснявам когато видя да нагрубяват хора, които имат недъг или са слаби сами по себе си. Тогава в мен се отключва много жестоко същество, ставам дори яростен! Смятам, че да се гавриш с някой по-слаб от теб е велика комплексарщина. Простотията по пътищата, както споделих, също много ме напряга – изключително щастлив съм, че се прие законът за взимане на книжката на пияни и дрогирани шофьори. Смелостта да седнеш зад волана, употребил алкохол или наркотици, трябва да носи последствия. Няма оправдание за това безхаберие, нали така можеш да отнемеш човешки живот. Днес една дама на улицата направи такава „уникална“ маневра, че може би трябваше да се запише на видео, за да видят и от „Гинес“ какво безумие се случва!
- Помага ли ти вярата в живота?
- Човек без вяра е като самолет без крила – нямаш ли вяра, нямаш абсолютно нищо. Ако вярата не присъства в душата на човека, всичко губи смисъл под каквато и да е форма. За да постигнеш дадена цел или мечта трябват труд и вяра, ако едно от двете отсъства – няма как да стане!
trud.bg
