Час по възпитание спасява училището

Пакт между учители и родители връща авторитета на преподавателите сред учениците

Управленски решения през дискусии за образованието

Повече време за учителите, насочено към учениците, нови инструменти за възпитание чрез интегриране на оценка за поведение и час по възпитание и етика са част от стъпките, които могат да спасят българското образование. Пътят към това минава през сключване на пактове, които включват и родителите, като тяхната най-важна задача е учениците да се дипломират не само със знания, но като хора, развили нужните качества и добродетели. Около тази концепция се обединиха общественици, учители, преподаватели, директори и политици, които участваха в дискусия “Образованието - разговор за бъдещето”, организирана от ГЕРБ.

Целта на събитието, което ще има още две издания - “Образование и умения”, както и “Образование и пазар на труда”, е да се намерят управленски решения, посочи бившият кмет на София Йорданка Фандъкова. Именно образованието е темата, по която може да се намери политически консенсус, единодушни бяха експертите в рамките на дискусията.

А основните опорни точки в нея залягат в управленската програма на ГЕРБ, която бе представена отделно вчера.

Според бившият образователен министър Красимир Вълчев възпитателната функция не бива да отстъпва на обучителната в клас, защото децата трябва да бъдат добри граждани и българи, а не само добри ученици.

“Промяна на учебните програми, да се заложи много повече елементът формиране на отношения и нагласи, да се отърсим от културата на формализъм, системата да служи на документа, да осигурим време на учителите, всичко това залага да търсим политическо съгласие за най-важните промени в системата, защото изисква последователност. Смятаме, че трябва да има нарочен час за възпитание, за обучение в добродетели най-вече. Оценката за поведение си заслужава да бъде дискутирана, но по-скоро да е оценка интегрирана в оценяването”, обясни той пред “Труд news”.

“Все още има гласове, които казват, че възпитание е архаична дума. Искаме учителите да възпитат децата - ние им доверяваме най-ценното си. Въпросът е дали те имат достатъчно правомощия да го направят. Има ли достатъчно силен сигнал към тях. Ясният сигнал се дава чрез основния инструмент - учебните програми. Те казват какво се учи, какви компетентности се придобиват, като формирането на нагласи и умения са част от това”, посочи той в рамките на дискусията. По думите му, нашата система е доста срамежлива във възпитателната си функция. Като погледнем нормативната ни уредба - санкции не са най-важното, но няма система без санкции. А нашата е направила така, че да отказва учителите - 25 стъпки трябва да мине учителят преди да наложи санкция, обясни Вълчев.

Той бе категоричен, че трябва да бъдат сключени няколко пакта и посочи, че оценката за поведение многократно предлагат от Синдикат “Образование”, в същото време в Италия са въвели такава вече. Освен това в системата за оценяване в европейски училища има елемент на оценка на поведение, интегрирана в общата оценка и тя показва дали учениците са формирали отношение и нагласи. “Ако погледнем учебните планове на другите държави - в повечето европейски страни час по религия и етика го има в задължителния учебен план”, посочи Вълчев и обобщи, че най-важният е пактът с родителите, чиято най-важната задача е да направим децата добри хора.

На свой ред бившият социален министър Деница Сачева посочи, че училището изгражда обществото, което ще имаме след 10-15 години и заяви, че властта е във всяка една професия. Тук тема е как овластяваме учителите, но и учениците, каза тя.
“Най-добрите ученици трябва да бъдат учители и учителите трябва да бъдат извадени пред скоби пред всички останали професии - не само по отношение на заплати, но и по отношение на социални придобивки”, обясни Сачева и допълни, че преподавателят трябва да получава подкрепа от всички останали системи.

Красимир Вълчев, бивш просветен министър: В момента ученикът е невинен до доказване на противното

Много важен е въпросът за времето на учителите - една от най-важните реформи е да се освободи време на учителите и учениците. Ние не успяхме. Културата на формализъм е закодирана в системата - дали си попълнил документ. Дали си работил с деца, дали си осъществил подкрепа, зависи от това дали в папката има документ.

Как може да се отървем от формализма и административната тежест - трябва да променим тотално системата на регулиране и нормативната уредба. Повече принципи, по малко инструктиращи правила и да освободим време на учителите.

Трябва да сключим пакт, че трябва да възприемаме концепцията за асиметрични отношения между учителя и ученика, заедно с родителите. Асиметрични трябва да бъдат, за да може да има авторитет на учителя. Дори да има опасност да злоупотреби, ние трябва да му се доверим. В момента ученикът е невинен до доказване на противното. Ако не приемем, че отношенията между учител и ученик са асиметрични, учителят няма да има авторитет. Ако ученикът не уважава авторитета на учителя, той няма да уважава нито един друг авторитет.

Проф. Сергей Игнатов, историк и бивш образователен министър: Училището днес трябва да се върне към възрожденските ценности

Авторитетите са изключително голям проблем, който не е само български. Смятам, че борбата срещу авторитетите е целенасочена и тя е в планетарен етап. Колкото по-малко авторитети има една общност, тя по-лесно се управлява. Авторитетите и лидерите са на прицел винаги.

В образователната система - първата голяма вълна, която срина авторитетите, я наблюдаваме след Втората световна война на запад, а у нас най-късно. Появи се идея, че образованието трябва да се профанизира. Нашето образование пострада по две линии. Първата е улицата - след колапса на комунизма в България, каквото се говореше на улицата, нахлу зад стени на училището. В момента една от раните в системата, е че има училища, където децата израстват в семейства, които не знаят, че се работи. Шампиони по социална линия са те.

Другата линия е технологичното развитие. То доведе до това, че ние имаме страх от края на историята, но не този на Франсис Фукуяма. Ние живеем във фантастика, за която сме чели навремето. Всичко това влиза в училището - човекът вече не е нужен. Нашите деца ходят с тези телефони като голи охлюви. Образователната система трябва да напомня на децата, че те са човешки същества. Изисква се акцент върху хуманитарното образование. Не става дума за намаляване на часове, а за фокус. Ако продължи тази линия на развитие, този концентриран мързел, който обхваща човечеството, има опасност след 40-50 г. тази цивилизация да започне да залинява.

Училището днес трябва да се върне към нашите възрожденски ценности. Какво пише на входа на възрожденското училище - “Помогни ми да се възвися”. Помогни ми не само да смятам, не, да се възвися.

Петинка Кърчева, учител в СУ “Найден Геров”-Варна, пред “Труд news”: Нямаме възможност да налагаме санкции, пишем само забележки

Въвеждането на оценка за поведение, според мен, е задължително, за да се подкрепи възпитателната функция на училището. Тази мярка ще е добра и за цялото общество, макар и видима след години. В момента на практика ние нямаме възможност да налагаме санкции, пишем само забележки, които често остават без обратна връзка. След пети-шести клас дисциплината трудно се овладява, защото липсва коректив. Оценката за поведение може да бъде такъв. От една страна учениците ще разберат, че трябва да имат уважение към усилията на преподавателите и да са толерантни помежду си, от друга - родителите ще са наясно, че трябва да контролират децата си. Сега законът е твърде толерантен към тях и често точно родители на деца с проблемно поведение отказват да сътрудничат по отношение на възпитанието им. Понякога заради един ученик половината от времето в час отива за въдворяване на дисциплина и страдат всички останали, защото сме с вързани ръце. Добре е да има и часове по етика, в които да се решават казуси с конкретни житейски ситуации и начините на реакция. Друг проблем са десетките декларации, които родителите трябва да подписват за всяка извънкласна дейност. Ако решим да проведем час в музей, например, той трябва да фигурира предварително в плана с точен ден и час, да се подготвят декларации, което много затруднява подобни полезни инициативи.

Марияна Стефанова, директор на училище “Васил Априлов” - Бургас, пред “Труд news: Трябва да има измеримост на поведението на ученика

Може би мнозина си мислят, че е силно казано за поведението на ученика да има оценка. Поведението обаче би трябвало да има измеримост, според мен. Лично аз повече съм “за” да има такава оценка. И то за поведението не само в час, но и в междучасието, и изобщо по време на пребиваването в училище, заяви пред “Труд news” Марияна Стефанова, директор на училище “Васил Априлов” в Бургас.

Що се отнася до това - да има час по етика, във всеки учебен час, ученикът трябва да се възпитава в социално-емоциолна интелигентност, смята г- жа Стефанова.

Според нея, авторитетът на учителя по принцип не би трябвало да зависи от оценяването на поведението, но това би рефлектирало позитивно за повишаване на учителския авторитет.

Бумащината вече не е толкова много в работата на преподавателя, но тя е заменена с многото работата в различни електронни платформи.

Забележките за поведение на учениците не работят

Семейства пишат жалби и тормозят през социалните мрежи

В Благоевград ученик преби учител заради критика за неприлично облекло

Санкциите за поведение на недисциплинираните ученици не работят, защото няма подкрепа от семействата в повечето случаи, това е мнението на повечето педагози от Благоевград. Повечето наказания или опити да се накара един ученик да бъде стриктен не се получават, защото родителите не приемат проблемите. Обикновено те нападат учителите с обвинения, пишат жалби и това не води до нищо градивно в работата с възпитание на ученика, който демонстрира лошо поведение.

В Благоевград преди няколко месеца ученик преби учител заради направена забележка за неприлично облекло. Учителят извика полиция по тел.112, за да се спаси от нападението. При друг случай ученик, подкрепен от родител, нахлува в училище и бие учител. Семейната среда е определяща при агресивно поведение, а ние няма как да превъзпитаваме цели фамилии, казват педагозите от Благоевград. Затова всеки сам според опита си прилага различни методи за дисциплина в час - на първо място е събирането на телефоните на едно място, разговори с родители, психолози, личен авторитет и респект. Повечето педагози подкрепят налагането на оценка за поведение, но тя да бъде обвързана с бъдещето кандидатстване на ученика.

Може би тогава и родителите ще бъдат по-активни по отношение възпитанието на децата си, смятат преподавателите.
Те признават, че се страхуват да бъдат по-остри, защото това ще се отрази на тяхната оценка като учители, притесняват се от наказания, лоша атестация и уволнения. Ако викнеш само, следват заплахи от родители, плашат с адвокати, учениците тайно снимат клипове и ги пускат в социалните мрежи, казват педагозите.

Предложения

Спешна промяна на системата за стимули искат директори

От години правилата се потъпкват

Неспазването на правилата и липсата на санкции са най-големия проблем в родното ни образование. Нужна е спешна промяна на системата за стимули и санкции в учебните заведения. Това споделят директори на училища във Великотърновска област.

"От години сме свидетели как училищните правила се потъпкват. Санкциите за всякакви дребни и дори за по-сериозни нарушения се прилагат все по-трудно. Не са рядкост случаите, при които за наложена “забележка”, родители завеждат дела в административния съд. Учениците масово закъсняват за час, нарушават правилата, разписани в училищния правилник, пушат на територията на училището. Липсата на домашно или неподготвеност за час е ежедневие. Грубото отношение към учител или ръководство е честа практика. За облеклото, с което се идва в училище, не се говори. Забраната на телефони в час, не се спазва. Агресията сред учениците расте", изброяват педагози.

Те са категорични, че системата за налагане на санкции на ученик, за каквото и да е, е изключително сложна, тъй като почти няма сила, която да накара родител да дойде на място в училище, за да се запознае и разпише за санкция.

trud.bg