Чуждестранните туристи в България предварително да се информират за лекари, работещи със здравната каса, в района, в който ще почиват. Това каза за БТА Ваня Гойчева, директор на дирекция „Международна дейност и координация на системите за социална сигурност“ към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За чужденците, които са в България за краткотрайна почивка и се нуждаят от медицинска помощ, е силно препоръчително предварително да се информират кои болници, медицински центрове и лекари по дентална медицина работят със здравната каса, добави тя. Обикновено медицинските центрове, които работят по договор с НЗОК, имат залепени стикери на входовете си.
Българските граждани, които пребивават краткосрочно в друго населено място, не е нужно да представят синята здравноосигурителна книжка при посещение на лекар, различен от личния. Тази книжка все още обаче се представя пред лекаря по дентална медицина.
Европейската здравноосигурителна карта
Чуждестранните туристи трябва да носят Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) – документ, който, заедно с документа за самоличност, представят пред лекаря или лекаря по дентална медицина. При временен престой в България всеки гражданин от страна членка на ЕС/ЕИП/Конфедерация Швейцария и Великобритания трябва да разполага с валидна ЕЗОК или издаваната във Великобритания Глобална здравноосигурителна карта. Картата дава право на спешна и/или неотложна медицинска помощ, с цел да не се налага преждевременно прекъсване на временния престой. Ако пациентът няма валидна ЕЗОК, може да представи Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК, което при необходимост се издава от компетентната здравноосигурителна институция на чуждия гражданин. Удостоверението, както и ЕЗОК, се приемат от всички болници, лекарски и зъболекарски практики, имащи сключен договор с НЗОК.
Помощ и заплащане
Ако пациентът е посетил лекар или лекар по дентална помощ, работещи по договор с НЗОК, трябва да заплати за прегледа си потребителска такса от 2,90 лв. Ако бъдат извършени медицински дейности, които здравната каса не заплаща, пациентът ще трябва да ги плати. Гойчева посочи още, че лекарят от доболничната помощ може да издаде на чуждестранния пациент направление за специалист, ако се налага.
Тя поясни, че при краткосрочен престой в страната ни, ЕЗОК покрива и разходите за раждане. Децата чужденци, които са на почивка в България, също трябва да имат ЕЗОК.
Чуждестранните туристи, които почиват в България, имат право на спешна помощ по същия ред, който е валиден за българите.
Ако медиците не работят по договор със здравната каса, сами определят цените на предоставяната от тях медицинска помощ. Ценоразписът трябва да е поставен на видно място.
За чуждестранен гражданин, страдащ от хронично заболяване и пребиваващ в България за по-дълъг период от време, европейското законодателство дава възможност той да бъде наблюдаван от лекар и да се предприемат съответните действия, ако се наложи, каза още тя. По думите ѝ добре би било чуждестранните граждани, страдащи от хронични заболявания, да носят съответната медицинска документация. При наличие на хронично заболяване и престой в България, по-дълъг от един месец, лекарствата за домашно лечение на хронично болното лице, заплащани от НЗОК за съответната диагноза, следва да бъдат получени след направен временен избор на личен лекар. Личният лекар ще издаде “Рецептурна книжка на хронично болния”, която пациентът трябва да завери в районната здравноосигурителна каса по адрес на регистрация.
Ако лице, нуждаещо се от хемодиализа, е от държава от Европейския съюз, е необходимо да се обади в Центъра по хемодиализа, намиращ се най-близо до местопребиваването му, казаха за БТА от Министерството на здравеопазването (МЗ). Ако пациентът е от трети страни, следва задължително да има медицинска застраховка, след което да се свърже с най-близкия Център по хемодиализа. В случай, че не може да открие къде се намира Центъра, следва да се обърне към структурата на НЗОК, която да му съдейства с информация за местоположението на Центъра.
Електронна рецепта за чужденци
Няма никакъв проблем да бъде издадена електронна рецепти на чужди граждани, каза за БТА Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му дори и при краткосрочен престой на чужденци в България, лекарите могат да им издават електронни рецепти. В е-рецептите за български граждани се вписва ЕГН, а за чужди граждани се вписва личният им номер. По този номер фармацевтът намира рецептата в системата и я изпълнява, каза още Маринов. Рецепта за деца чуждестранни граждани се издава по същия начин – чрез въвеждане на личен идентификационен номер.
От февруари 2021 г., когато стана възможно издаването на електронни рецепти, досега са издадени близо 54 хиляди е-рецепти на лица, които не са с ЕГН или с Личен номер на чужденеца (ЛНЧ), посочиха за БТА от "Информационно обслужване“ АД.
Е-рецепта може да се издаде по всички типове идентификатори, които Националната здравноинформационна система (НЗИС) приема - ЕГН/ ЛНЧ/ SSN/ Номер на паспорт или Друг тип идентификатор, казаха още МЗ. Проверка спрямо първичен регистър се прави единствено за ЕГН и ЛНЧ, a за останалите идентификатори не се прави такава проверка. Важно е типът на идентификатора при предписване на лекарствения продукт да съвпада с идентификатора, въведен в електронния дневник или в аптеката.
Всички лекари и лекари по дентална медицина, имащи право да упражняват медицинската професия, могат след извършване на преглед и в случай на необходимост да предписват разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, допълниха от МЗ.
От началото на летния сезон към момента нито в Министерството на здравеопазването, нито в Изпълнителна агенция по лекарствата, са постъпвали сигнали за нерегламентирана продажба на лекарствени продукти в курортите, добавиха от МЗ.
Възстановяване на разходи
Използването на ЕЗОК гарантира възстановяване на медицинските разходи на място или след завръщането в собствената държава, на чието законодателство е подчинено лицето. Чуждестранните пациенти трябва да съберат всички документи, издадени от българските лекари, включително и касовите бележки, за да може, след завръщането им в собствената държава, да възстановят разходите си, каза още Ваня Гойчева.
Съмнение за нарушени права и SOLVIT
Ако пациентите имат притеснения или съмнения, че са нарушени правата им, може да се обръщат към системата SOLVIT и онлайн да подадат сигнал, посочи Гойчева. Системата е предназначена да помага на гражданите в ЕС да намират решения на проблеми, възникнали в резултат от неправилно прилагане на законодателството на ЕС от страна на администрациите на държавите членки.
Според европейското право държавата, в която се осигурява гражданинът, може да е само една, а правата може да се упражняват във всички европейски държави. Българите, работещи в чужбина, се осигуряват в държавата, в която живеят и работят, а когато дойдат на почивка в България, трябва да носят ЕЗОК, за да могат да получат, при нужда, спешна помощ в България. В този случай водеща е държавата по осигуряване, а не държавата, чийто гражданин е пациентът, обясни тя. При евентуални нередности или нарушения чуждите здравноосигурени лица могат да се обърнат към съответната районна здравноосигурителна каса и да получат съдействие.
Жалби
По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) от 1 януари 2022 до 25 юни 2024 г. в ИАМН са постъпили осем жалби от чужди граждани за претенции по оказаната в България медицинска помощ, казаха за БТА от Министерството на здравеопазването (МЗ). Образувани са 11 проверки и са констатирани три нарушения - към момента на хоспитализация на пациента, ценоразписът на лечебното заведение не е бил надлежно публикуван на сайта на лечебното заведение и на сайта на МЗ; в следоперативния период липсват данни за мониториране; в предоставената Декларация за информирано съгласие за диагностични и лечебни процедури липсва информация за диагнозата и характера на заболяването, не е посочено и име на лекаря, информирал пациента, допълниха от МЗ..
bta.bg